Тревожността

Какво е тревожността

Тревожността е алармата на тялото. Тя е полезна — без нея нямаше да спрем на червено. Проблем става тогава, когато алармата се включва непропорционално на реалната опасност и не се изключва.

В тялото това е симпатиковата нервна система и адреналинът: сърцето бие бързо, мускулите се стягат, дишането се учестява, стомахът се свива, мисленето се стеснява до заплахата. Всичко това е подготовка за бой или бягство — само че няма от какво да се бяга.

Защо върви заедно със зависимостта

Алкохолът, успокоителните и хазартът изключват алармата за час-два. Мозъкът запомня най-бързия начин за облекчение. После алармата се връща — по-силна. Така се затваря кръг, в който човек пие, за да не се тревожи, и се тревожи, защото пие.

В първите седмици след спиране тревожността често се засилва временно. Това е очаквано и обикновено отминава. Ако се приема като знак, че „без него не мога“, човек се връща точно на прага на подобрението.

Бензодиазепините (успокоителните) работят бързо и затова са коварни: препоръчват се за 2–4 седмици, не повече, защото тялото свиква и при спиране тревожността се връща по-силна.

Кое помага

• Когнитивно-поведенческа терапия — първи избор при тревожните разстройства, с най-много доказателства. Основната работа е да спреш да избягваш.
• Бавно дишане с по-дълго издишване. Две минути, няколко пъти на ден — не само в кризата. Внимание: ако дишането се превърне в ритуал „за да не се случи нещо лошо“, то започва да поддържа страха вместо да го намалява.
• Движение всеки ден. Изхабява адреналина, който иначе стои в тялото.
• По-малко кофеин, особено следобед. При чувствителни хора големите количества могат сами да отключат паника.
• Сън. Една безсънна нощ вдига тревожността на следващия ден при всеки човек.

Митове

Кога при лекар

Когато тревожността продължава повече от няколко седмици и пречи на работата, съня или отношенията. Или когато се появи внезапно, без обяснима причина, при човек, който преди не е имал такова нещо.

Някои телесни състояния се проявяват като тревожност — щитовидна жлеза, сърдечен ритъм, ниска кръвна захар, а също и кофеинът и някои лекарства. Затова първият разговор с личния лекар има смисъл.

Кое не помага, макар да облекчава

Избягването. Всеки път, когато не отидеш, не се обадиш, не влезеш — тревожността намалява за момента и се засилва за следващия път. Мозъкът записва: „беше опасно, добре че се измъкнах“.

Проверяването и уверяването. Питането „сигурен ли си, че всичко е наред“ успокоява за минути и създава нужда да питаш пак.

Алкохолът вечер. Приспива по-бързо и разваля втората половина на нощта — а на сутринта тревожността е по-висока.