Голямата
книга

Компулсивният хазарт е психологическо разстройство и най-успешното му лечение е предоставено от Братството на анонимните комарджии. Предмет на тази книга е как Анонимни комарджии успява там, където други форми на лечение са по-малко успешни. Необходимо е да се знае повече за компулсивното поведение и в частност за компулсивния хазарт, за да може да бъде разбрана философията и лечебната практика на Анонимни комарджии. Играта на хазарт за встрастения комарджия е дефинирана от Братството на анонимните комарджии като всякакъв облог или залог за своя или за чужда сметка, независимо дали е за пари или не, без значение колко малък или незначителен е залогът, и когато резултатът е несигурен или зависи от случайността или „уменията“. Компулсивният хазарт, най-просто казано, е игра на хазарт, която е извън емоционалния контрол на залагащия.

Вероятно няма човек, който да не е залагал. Повечето хора са способни да контролират честотата на своите залози в зависимост от доходите си, удоволствието, което получават, и уместността на социалната ситуация, в която се провежда играта на хазарт. Това не е така за компулсивния или патологичния комарджия. За разлика от социалния или професионалния комарджия, патологичният комарджия не може да спре – интересите му се фокусират единствено върху следващия залог.

Играта на хазарт е болест на емоциите

Играта на хазарт е болест на емоциите, защото нуждата на засегнатите да залагат е неконтролируема. Встрастеният комарджия залага дори когато това не е подходящият отговор на социалната или персоналната ситуация и ще залага с еднаква готовност, за да отпразнува раждането на дете или за да забрави смъртта на любим човек.

Необходимостта да залага управлява мисленето и енергията на встрастения комарджия. Той изразходва толкова много сили, за да планира как, кога и къде да залага, че в крайна сметка удоволствието избледнява и се замества от тревогата откъде ще намери пари за следващото хазартно начинание и как ще си плаща дълговете.

Ако предположим, че склонността към компулсивно залагане е съществувала изначално, понякога е нужно само едно премеждие, което да тласне човека до ръба на компулсивния хазарт. Възможно е да бъде смърт на близък роднина или приятел, брак или смяна на работното място. Веднъж след като комарджията се поддаде на желанието да залага, натрапливият импулс да продължава става толкова силен, че изключва желанието да спре. Животът на встрастения комарджия става неуправляем. Той губи самоконтрол, което лесно го убеждава, че е невъзможно да се въздържа от игра на хазарт, което пък от своя страна се превръща в още едно оправдание да продължава да залага.

Онези, които залагат натрапливо, обикновено чувстват, че нямат избор – встрастените комарджии се чувстват принудени да залагат. Макар да знаят, че хазартът е вреден, те са безсилни да спрат.

Това безсилие обаче не бива да се счита за морална слабост. Преди Ерата на психологията (чиито начала приблизително съответстват на поколението експериментални психолози, предшестващи Фройд) онези, които са залагали или са пили прекомерно, са били смятани за слаби, техните навици са били наричани пороци и се е считало, че им липсва достатъчно сила на характера, за да се противопоставят на изкушението.

И както не всяко човешко поведение е случайно или обичайно, така и не всички човешки действия са предумишлени или преднамерени. Всеки един от нас изглежда е уникална смесица от биологични и психологически възможности, реализирани чрез нашето собствено лично и социално битие. Тази реализация прави невъзможно да се опише всеки един аспект на човешката мотивация и нужда с термини, които в съществена степен са достатъчно общи, за да се прилагат за всички. Подобни опити почти неизменно водят до повърхностни и дори безсмислени твърдения, които лесно се доказват като научно невалидни.

Следователно тази книга ще се опита да избягва употребата на случайни обобщения, отнасящи се до човешкото поведение, а където не е възможно да бъдат избегнати, ще бъде важно за читателя да поддържа чувство за съотношение между общия характер на тези изявления и уникалността на всеки индивид.

Това важи с особена сила при обсъждането на причините за пристрастяването към хазарта, за разлика от трансформацията на поведението или лечението на тази патология. Както ще разгледаме по-нататък в тази книга, Анонимни комарджии са открили един странен парадокс – че промяната на поведението или терапията могат да бъдат обобщени или стандартизирани дори и по отношение на поведенческо разстройство, което произтича от много сложни ситуации, които са уникални за всеки човек. Такава стандартизация на лечението е възможна отчасти поради това, че встрастените комарджии споделят достатъчно психологически характеристики за развитието на цялостен личностен профил, който ги отличава от хората, които не залагат, и от социалните залагащи.

Социалният комарджия не изпитва затруднения в осъзнаване на алтернативите да заложи или да не заложи – и резултатът от това осъзнаване рядко е болезнен. Патологичният комарджия обаче не притежава такава обективност. Дори да осъзнава вредата, която причинява на себе си или на другите, той е безсилен пред импулса за залагане, който е от първостепенно значение.

Встрастеният комарджия живее в постоянно състояние на напрежение, неспособен да се отпусне за известно време поради обсесивната нужда да залага и да намира пари за залагане или за изплащане на хазартни дългове. За него играта на хазарт може да бъде стресираща, но това да е далеч от нея, е още по-лошо. Освен това встрастеният комарджия не може да се справя със стреса и напрежението от ежедневния живот –

обстоятелствата в живота му се струват непосилни. С времето този поведенчески цикъл става все по-разрушителен. Макар че съществуват алтернативи, встрастеният комарджия няма перспективата да ги види или контрола да избере по-здравословен поведенчески модел.

Друг елемент от личността на встрастения комарджия е невъзможността да се справя с отговорностите – всички отговорности и задължения в зряла възраст, които идват с работата, брака или децата, могат да предизвикат натраплива хазартна реакция у тези индивиди. Компулсивната личност не знае как адекватно да носи отговорностите си, затова отвръща поглед от тях и предпочита да се оттегли в нереалния свят на патологичния хазарт.

Теории за натрапливото поведение

Натрапливото поведение се описва като силен емоционален импулс за извършване на конкретно действие. Въпреки че това поведение може да представлява еднократен акт, то обикновено се повтаря. Може да приеме най-различни форми: игра на хазарт, употреба на алкохол, прекомерно чистене, ходене на църква, работохолизъм и др. Повечето анализатори, макар че не винаги са единодушни какво причинява натрапливото поведение, са съгласни с твърдението, че почти всеки индивид проявява натрапливост в някаква степен. Но трябва да внимаваме да не забравим, че не всеки навик е задължително натраплив, тъй като не всеки навик е задължително нерационален.

Има много теории относно личностите и подходите към това, което най-общо се нарича поведение, и по-специално към натрапливия комплекс. Цели терапевтични школи са създадени покрай теориите на големите философи психолози Зигмунд Фройд, Алфред Адлър, Карл Юнг и др. Много от тези школи или системи на терапия са повлияли на лечението на встрастените комарджии и ние трябва да знаем по нещо, свързано с концепциите за личността, които те представят, с цел по-добре да разберем проблема на компулсивния хазарт, както и лечебната практика, разработена от Анонимни комарджии.

Зигмунд Фройд е вярвал, че натрапливостта е поне частично свързана с принципа на удоволствието, който той разграничава от принципа на реалността. Според Фройд принципът на удоволствието управлява незрялото поведение. Например едно дете се нуждае от удоволствието от моментално удовлетворение, което то изисква от егоистична гледна точка. Порасналото дете обаче осъзнава реалността на външния свят и се учи да приспособява желанията и нуждите си към изискванията на обществото. Според Фройд зрелият индивид е този, който е обединил принципа на удоволствието с принципа на реалността. Обратно, неспособността за интегриране на двата принципа води до незряло поведение, характерно с егоистични действия, присъщи на малките деца. Фройд отбелязва, че натрапливите действия често произтичат от желанието за задоволяване на детинското търсене на удоволствие у индивида.

Франц Александър свързва обсесията с компулсията и формира нова теория за обсесивно-компулсивната невроза. Обсесията е повтарящо се чувство, идея или влияние, коeто доминира мисленето или действията на индивида и от коeто той не може да избяга. Обсесиите често имат антисоциален характер, като например желание за убийство, за кръвосмешение или за самонараняване. Александър приема, че понеже тези действия не са приемливи за обществото, обсесивният индивид ги потиска в несъзнаваното. Макар и заровени, желанията все пак успяват да мотивират съзнаваното поведение. В резултат на това обсесиите се проявяват в натрапливо държание, често в преувеличени актове на социално допустимо поведение. Но тъй като компулсията е претекст, според Александър тя може да се прояви в поведението на обсесивния индивид по всякакъв начин – от неконтролирани антисоциални актове до твърд конформизъм.

Друга теория за натрапливата невроза е развита от Алфред Адлър, който вярва, че всички невротични състояния се основават на опита на човек да се освободи от чувствата на малоценност, замествайки ги с чувства на превъзходство. Според Адлър компулсивната личност е мотивирана от компулсивната идея – убеждение, което е катализатор или мотивация за реализиране на компулсията и никога не отсъства от действията на индивида.

Компулсивната личност постига чувство на превъзходство, като замества волята на другите със своята собствена. Този тип хора са мотивирани да се подчиняват само на компулсията, която става свещена и неустоима и води до усещане за всемогъщество и контрол.

Адлър също така отбелязва, че макар и компулсията да може да се появява във всеки вид поведение, всички компулсии предизвикват тревога и страдание. Нещо повече, всеки опит за потискане на компулсията създава жестоко безпокойство. В крайна сметка, казва той, всички компулсии се израждат в алкохолизъм или наркотична зависимост или се свързват с тях.

Адлър идентифицира няколко общи черти на личностите на компулсивните индивиди: високомерие и недостъпност, основани на липсата на любов към човечеството; малко приятели; усещат се притиснати от влиянието на семейството; песимистична гледна точка поради чувство за малоценност и накрая – враждебност към изискванията на обществото. Всъщност Адлър отбелязва, че компулсиите се пораждат най-вече за да освободят индивида от изпълнение на нормалните задължения, наложени от обществото.

Според наблюденията на Адлър индивидът рядко осъзнава своята компулсивност. Дори и когато съществува осъзнатост, Адлър открива, че отдалечавайки се от терапевтичния ефект, осъзнаването от страна на индивида на неговата собствена компулсивност дава още по-голяма власт на самата компулсивност. За комарджията това е равнозначно на гореспоменатото обяснение за безпомощност: засегнатият индивид осъзнава, че е болен, но в същото време решава, че нищо не може да се направи по въпроса.

Адлър отбелязва още, че с по-голяма вероятност спрямо останалите хора в компулсивни личности се превръщат: по-малкото дете; единственото момиче в семейство от момчета; единственото момче в семейство от момичета. Каквато и да е позицията на индивида в семейната структура, заключава той, компулсивната личност пилее огромно количество време, което може да бъде правилно използвано за осъществяване на необходимите задачи.

Карл Юнг, съвременник на Фройд, Александър и Адлър, също е допринесъл за теорията за натрапливата невроза. Юнг вярва, че една от причините за компулсията е невъзможността на индивида да си поставя морални задръжки. Както и че натрапливите симптоми, т.е. необходимостта за извършване на нерационални действия, са зов за помощ.

Неотдавна друга теория за натрапливата невроза идва от Фредерик С. Пърлс, водещ защитник на гещалт аналитичната школа. Пърлс смята, че натрапливостта произтича от поведение на ретрофлексия, когато индивидът причинява на себе си това, което първоначално се е опитал да причини на други хора или предмети. Коренът на такова поведение се крие в разбирането на индивида, че не може да промени обществото или да го накара да се подчини на нуждите му. Вместо да приеме състоянието на нещата или да се опита да работи конструктивно в посока на положителна промяна, компулсивната личност замества външния свят със себе си и го превръща в цел на своята „реформа“.

Според Пърлс тази подмяна на собственото аз с обществото изключва всяка възможност за удовлетворение на желанието за промяна. Тъй като не може да се постигне резултатно решение, натрапливото поведение става повтарящо се. И за съжаление, всяко следващо погрешно насочено действие поражда само още един по-напразен опит.

Пърлс вярва, че всички ние сме компулсивни по някакъв начин. Той нарича компулсивността доминантен невротичен симптом на нашето време. Не е изненадващо наблюдението му, че компулсивните личности постигат много малко, пилеейки по-голямата част от времето си в приготовления, вземане на решения, обмисляне, уверения, но не и в реализиране на плановете си. За нещастие, те са в капана на собствените си поведенчески модели, които не им позволяват да се развиват и успешно да усвояват умения и да изпълняват задачи. Подходът им към решаването на проблеми се оказва неефективен поради фиксирани и закостенели нагласи.

Трябва да се отбележи, че Американската психиатрична асоциация наскоро премахна термина невроза при преразглеждането на официалното си диагностично ръководство. Към момента никъде в ръководството не се появяват думите невротик и невроза.

Според д-р Робърт Л. Шпитцър, който е бил председател на работната група, имаща задачата да ревизира диагностичното ръководство на Асоциацията, терминът невроза първоначално се е отнасял до невротичното разстройство. По-късно този термин приема други значения и накрая се определя повече чрез това, което не е, отколкото като това, което е. Именно поради липсата на ясна дефиниция терминът е отпаднал.

Много психиатри вярват, че премахването на понятието невроза е било най-важното решение на психиатричната професия след края на Втората световна война.

Бихевиоризъм: Прагматична терапевтична теория

Бихевиоризъм е наименованието на най-новата психологическа теория, която е постигнала значително потвърждение в професионалните среди, за да може да се приеме като основна школа на мисълта. Бихевиористите изначално не се занимават с мотивацията на индивида да действа по определен начин. Те се концентрират повече върху обективното, видимо поведение. Тяхната цел е да променят начина, по който човек действа – без значение от причината за психологическата неприспособимост, индивидът да се научи да функционира успешно с нея. С най-общи думи, бихевиористичният метод е положително да се подсили или възнагради продуктивното поведение и отрицателно да се подсили или накаже разрушителното поведение.

Целта да се промени поведението, а не да се третира или променя психологическата структура, е основата на Анонимни алкохолици – първото значимо подкрепящо лечение, създадено с цел справяне с компулсивно поведение. Основателите на Анонимни алкохолици са били несъзнателни бихевиористи. Анонимни комарджии, както и останалите анонимни братства като Анонимни преяждащи например, са създадени по образец на Анонимни алкохолици. Тези групи за взаимопомощ принципно са по-успешни в лечението, отколкото повечето други теоретични подходи за промяна на поведението на хора, засегнати от проблемите на натрапливото поведение на личността.

В обобщение можем да видим, че макар и да съществуват много теории за компулсивността, не е лесно да се установи какво точно причинява натрапливото поведение. Еднакво трудно е да се определи защо един индивид се превръща във встрастен комарджия, а не в алкохолик, защо друг преяжда или става наркозависим и т.н., както и защо има хора, които са засегнати от множество компулсии.

Не може категорично да се твърди, че всеки индивид, който има асоциален или антиличностен натраплив навик, непременно го осъществява поради тревожност, ревност, гняв, вина, срам, безсилие или друга подобна емоция. Макар всеки от психолозите учители, които цитирахме, да е разработил свой собствен набор от предположения, всичко, което можем да кажем в заключение – особено преди да разберем индивида и индивидът да разбере себе си – е, че натрапливото поведение почти винаги вреди на идеалите и щастието на човека.

Разбира се, фокусът на нашия интерес тук са по-специално встрастените комарджии, техните характеристики и терапиите, прилагани при възстановяването им към по-здравословен начин на живот. За да разберем по-пълно поведението и нуждите на тези, които залагат компулсивно, полезно е да научим повече за техните характеристики като социална група.

Социология на компулсивния хазарт

Национално представително проучване, проведено от Центъра за проучване на изследванията към Мичиганския университет през 1975 година, изчислява, че в Съединените щати има между 1.1 и 3.3 милиона встрастени комарджии. Министерството на общественото здраве на Съединените щати предоставя още по-висока цифра, изчислявайки, че около девет милиона американци са встрастени комарджии. Несъответствието може да се обясни с противоречащите си определения на компулсивния хазарт, както и с различните статистически методи, използвани в проучванията. Въпреки това и двата източника се съгласяват, че броят на встрастените комарджии нараства, като Министерството на общественото здраве прогнозира темп на растеж с около 10% годишно.

Обикновено встрастените комарджии са мъже, но все повече и повече жени се появяват в констатациите от проучванията. Д-р Робърт Л. Къстър, доктор на медицинските науки, директор на Щатската програма за зависимо поведение към Администрацията на ветераните и водещ изследовател в проучването върху патологичния хазарт, изчислява, че жените към момента представляват около 20% от встрастените комарджии в САЩ. Д-р Къстър вярва, че делът на жените – встрастени комарджии, ще продължи да се увеличава поради все по-високия процент работещи жени, т.е. нарастват възможностите им да печелят и да заемат пари. Достъпът на жените до пари и кредити се повишава, повишава се и вероятността те да станат зависими. Според Къстър парите са наркотикът на встрастения комарджия.

Други причини, сочени за нарастването на компулсивния хазарт при жените, са по-високите нива на свобода и равенство, които американските жени са постигнали наскоро. Сега жените са свободно допускани в помещенията за хазарт не само като придружители на мъжете, но и като пълноправни участници в играта. Жените са развили по-голям интерес към състезателните и професионалните спортове, а почти всеки от тях има някаква връзка с хазарта. Подтикнат отчасти от раздел IX от Закона за гражданските права, който указва на гимназиите и колежите да предоставят еднакво финансиране за спортове с участието на жени, интересът на жените към спортните прояви – и като зрители, и като спортуващи, достигна безпрецедентни нива и продължава бързо да нараства.

Следва да се отбележи, че жените винаги са били толкова податливи към натрапливо поведение, колкото и мъжете. Дълго компулсиите им са били ограничавани от обществените норми само до преяждане, чистене и употреба на алкохол, но сега жените са свободни да се отдадат и на своя патологичен импулс за залагане.

От основаването на нацията американците са били обект на социален, политически и икономически натиск към залагане. Както д-р Къстър отбелязва, Съединените щати винаги са били хазартно общество. Тринадесетте първоначални американски колонии са били широко финансирани от лотарии, като същото се отнася и до университетите Харвард, Йейл, Принстън, Браун, Дортмут и Колумбия. Както Джордж Вашингтон, така и Томас Джеферсън силно са се застъпвали за използването на лотарии за набиране на публични средства. Тази историческа склонност за поддържане работата на държавните и федералните институции чрез хазарт отчасти е наследена от Великобритания – нация, която дълго е подтиквала гражданите си да залагат на всичко, като започнем от политически избори до спортни събития.

Хазартът се насърчава в почти всеки един от американските щати: някои щати имат казина, много управляват лотарии и почти всички са имали конни състезания и/или състезания с кучета в продължение на много години. В допълнение, много общности позволяват на религиозни групи да организират бинго игри и Лас Вегас вечери както с цел набиране на пари, така и като източник на забавление за членовете им. По-малко от десет щата не разполагат с никакви форми на законен хазарт. Хазартът също така е неразделна част от туристическия и развлекателния бизнес в Америка. Авиолинии, автобусни линии и хотели редовно рекламират предложения, като седмица в Лас Вегас, уикенд в Атлантик сити или ден на пистата. Повечето луксозни круизни линии предлагат като атракция игра на хазарт на борда. И наистина редица карибски и латиноамерикански държави и територии като Пуерто Рико, Аруба и Бахамите рекламират собствени атрактивни хазартни пакети, конкурирайки се силно за печалба на американски долари от хазарт и туризъм.

Макар примамките за игра на хазарт да са разнообразни и многобройни, специално заслужава да се споменат конните състезания – спортът, който е най-тясно свързан с хазарта и се радва на най-голяма посещаемост в Съединените щати, привличайки над петдесет милиона зрители всяка години. Въпреки това според анкетата на Луис Харис, проведена за корпорацията на Перие, състезателните писти са склонни да привличат едни и същи фенове отново и отново. Около 4% от възрастното население посещава конни състезания всяка година. Това може да се сравни например с бейзбола, който, макар и като цяло да има по-малка посещаемост, привлича 16% от цялото възрастно население в течение на една година.

Освен очевидните рекламни и промоционални призиви, импулсът за игра на хазарт се засилва и по много по-хитри начини. Вестниците всеки ден публикуват котировки на фондовата борса, лотарийни числа, линии за залагане на бейзболни, футболни и други спортни събития. Често се включват коефициенти и вътрешни прогнози за конни надбягвания и състезания с кучета. Книги, посветени на начините да печелиш на блекджек, да избираш коне, да успяваш, въпреки недобрите шансовете за успех и т.н., достигат до голяма читателска аудитория. Широко разпространен е и достъпът до хазартни събирания като седмични покер или маа джонг игри. Подобни подканвания към хазарт са оформени така, че да звучат почти като приятелска покана.

В допълнение към законния хазарт, незаконният е често срещан в Съединените щати. Повечето форми на законен хазарт също се провеждат нелегално – нелегални томболи, игри с числа, букмейкърство и дори нелегални казина. Макар че е невъзможно да се определи точният брой на участниците в тези дейности, ясно е, че незаконният хазарт процъфтява заради покровителството на широката хазартна субкултура.

Образът на комарджията, поддържан както в класическата литература, така и в популярните медии, е твърде привлекателен за много хора. Голяма част от художествените образи са силно мъжествени и комарджията е представен като бляскав и богат – магнит за уважението на мъжете и страстта на жените. Дори губещият комарджия често е изобразен като човек, преследващ сладко-горчив романтичен идеал; като някой, който поема рискове и предизвиква съдбата, независимо от последствията.

На хазарта е придаден романтичен характер по толкова много начини, колкото са и различните индивидуални предпочитания. Например речната лодка по Мисисипи, елегантното казино, каубойският салон, шампионската надпревара – тези и други екзотични картини предоставят поприще за фантазиите на ума на встрастения комарджия. Мечтите му се разпалват, незасегнати от ужасяващите реалности, до които патологичният хазарт неизменно води.

Натиск към игра на хазарт

Ясно е, че в Съединените щати социалният натиск към играта на хазарт е интензивен и нараства с всяка следваща година. Независимо дали натискът е представен като конкретна оферта, елегантно предложение или покана за мечтаене, той може да има опустошителен ефект върху тези индивиди, които са патологични комарджии. Както го определя д-р Къстър, компулсивният хазарт е разстройство, при което се наблюдава прогресивно увеличение на тревожността и импулса за залагане. Това води до такава извънмерна игра на хазарт, че се нанасят сериозни поражения върху личния, семейния и професионалния живот на комарджията. Според д-р Къстър встрастеният комарджия се характеризира с емоционална зависимост към играта на хазарт, със загуба на самоконтрол и отслабване на нормалното функциониране.

Нуждата от бягство в играта на хазарт неизбежно води до създаване на нереален свят, обикновено включващ сложна система от рационализации, подкрепящи нуждата от залагане. Появи ли се импулсът за игра на хазарт, подобни оправдания могат да бъдат изфабрикувани, прехвърляйки вината върху друг човек или към посредническо бюро, отлагайки коригиращите действия за по-благоприятно време и др. Рационализациите могат също да се впишат в по-големи схеми и фантазии, внимателно проектирани, за да поддържат впечатлението за благополучие. Тези фантазни структури оформят предположението, че играта на хазарт в крайна сметка ще излезе сполучлива, повишавайки качеството на живот на комарджията и неговите любими хора. В своето въображение встрастеният комарджия вижда този триумф като отмъщение за минали провали.

По-голямата част от времето си встрастените комарджии изразходват във фантазии за страхотните неща, които ще постигнат, когато дойде „голямата печалба“ – пътувания, блясък, сексуални контакти, престиж и т.н. Но „голямата печалба“ рядко идва и ако това се случи, спечелените пари се използват за още залагания с надеждата за дори по-голям триумф. В крайна сметка печалбите се губят. С нарастването на дълговете се увеличава и отчаянието, с което индивидът залага, за да може да сбъдне фантазиите си. Д-р Къстър отбелязва, че по ирония на съдбата с нарастване на отчаянието и безпомощността хазартните умения на индивида намаляват. Още по-големите разочарования са неизбежни, но мечтите продължават, защото без тях животът на встрастения комарджия би бил непоносим.

Встрастеният комарджия е незрял човек, който иска да притежава всички хубави неща в живота, без да прави каквито и да било съгласувани усилия, за да ги получи. Встрастеният комарджия изпитва силна нужда някой да се грижи за него, като никога не приема напълно факта, че съществува граница, след която не може повече да разчита на други хора, като родителите например, за подкрепа. Напускането на гнездото и попадането в света на възрастните може да предизвика патологични импулси като резултат от негодувание към суровата реалност.

Индивидът търси убежище от отговорностите на възрастта и се обръща към хазарта като средство за бягство. Въпреки че в началото импулсът към залагане може да изглежда просто като безцелно забавление, скоро той става непреодолим. Само силата на волята не е достатъчна. Често встрастеният комарджия изразява искрено желание да спре и може дори да го направи за известно време. Неизбежно обаче периодите на въздържание са последвани от грандиозни хазартни гуляи. С чувството за наваксване на изгубеното време цикълът става по-интензивен и чест.

Компулсивниятхазарт е прогресиращо заболяване

С ускоряването на компулсията встрастеният комарджия е принуден на навлезе в модел на лъжи, измами и кражби, за да продължи да играе хазарт. Залагането изисква пари и рано или късно средствата му се стопяват. Снабдяването с пари се превръща в дейност от първостепенно значение, която често налага извършването на непочтени деяния като писане на чекове без покритие, кражба на пари от спестовна сметка на детето, измами с разплащателни сметки или присвояване. Тези действия се оправдават чрез искрен обет за поправяне на неморалното или незаконното действие. Обаче нерядко встрастените комарджии биват хванати и прекарват време в затвора.

В крайна сметка, за да бъде реабилитиран, встрастеният комарджия трябва да избере да се освободи от този разрушителен модел. Осъзнаването на факта, че такъв избор съществува, е първата стъпка, а истинското възстановяване отнема повече време и усилия.

Възниква въпросът къде може да се потърси помощ – при духовник, лекар, терапевт или при приятел. И макар изборът на когото и да било от тези съветници да е положителна стъпка, за нещастие шансовете за възстановяване чрез някого от тях са много малки. Индивидуалната терапия сама по себе си има твърде оскъдна слава в осигуряването на помощ за встрастени комарджии. Това, което наистина работи добре, са групите за взаимопомощ и тъкмо такава група е Братството на анонимните комарджии. АК приема за член всеки, който изрази желание да спре играта на хазарт. Много хиляди встрастени комарджии са се възстановили чрез Анонимни комарджии и това е най-успешното и ефективно средство за възстановяване, което съществува.

Част първа

За човек, който се страхува от океана, той лежеше твърде близо до прииждащия прилив, достигнал почти до стъпалата му. Но и като човек, придобил вяра в себе си, изобщо не се притесняваше кога водата ще го залее и въпреки че не можеше да плува, отказваше да отвори очите си.

За първи път Абнър съзнателно се приближи толкова близо до ръба на океана, без да бъде завладян от желанието да се удави. Не беше никак малко постижение. Наслаждаваше се на очакването водата да покрие част от тялото му. Преживяваше върховен тест за изумителното си откритие, до което бе достигнал едва наскоро – той харесваше себе си.

Чу, че съпругата му го вика – колко отдалечен звучеше гласът ѝ –предупреждаваше го за прилива и му напомняше да не заспи. Той се усмихна вътрешно на загрижеността ѝ. Разбира се, не искаше да заспива. Жегата беше приятна, разтапяше студа по тялото му, и това гъделичкащо усещане на солените пръски по кожата му, и вълните, които спокойно се разбиваха и звучаха като детски смях – издигаха се и пропадаха в бездиханни въздишки и кикотене, докато водата все така равномерно навлизаше и се отдръпваше от брега.

Да изпитва отново удоволствие, да го цени, да му е достатъчно – чувстваше се благодарен и възнаграден. В продължение на години той пренебрегваше нуждите на тялото и ума си: караше го без сън, когато му се спеше – понякога придремваше свит в колата или пък на някой стол, а мускулите му страдаха за удобството на леглото; не се хранеше и не спортуваше, защото всеки ден живееше под напрежението на случайния късмет.

Наказваше себе си, неспособен да се грижи за тялото си и да калява духа си. Задоволяваше безкрайните капризи на детинската си воля, а после безчувствено понасяше болката и дискомфорта.

Когато в крайна сметка стигна до ръба на силите си, той отново не си даде почивка, а се впусна в гневно самоизтезание, принуждавайки всяка част от себе си да работи извънредно без дори минута компенсация.

Не беше почивал от години. И най-накрая направи онова, което милиони хора правеха всяка година, без да се замислят: свърза се с туристическа агенция и организира почивка. Тайно се гордееше, че успя да плати предварително пътните и хотелските разходи за себе си, съпругата и децата си. Днес беше седмият ден от първата му ваканция за последните деветнадесет години.

Абнър беше настоял децата да не ходят на училище, макар да знаеше, че ще изостанат с уроците. Накара ги да обещаят да учат и през уикендите, когато се приберат обратно. Съпругата му не беше възразила. Тя добре разбираше, че тази ваканция е много важна, дори се беше разплакала, когато се качиха на самолета, защото това беше първият подарък, който той бе обещал на децата си и за който не се налагаше да лъже, да забрави или да си вземе обратно.

След като се настаниха в хотела, децата се преоблякоха и отидоха на езда, а Филис поръча храна в стаята. Знаеше, че не е гладен, но и знаеше, че му трябва занимание. Той се страхуваше да излезе и прекара първия следобед, седейки в апартамента. С известна ирония си даде сметка, че няма представа как да се забавлява – не играеше тенис или голф, не можеше и да плува. Тревожеше се как ще минава времето, опасяваше се да не се почувства неспокоен, отегчен, или пази боже – твърде осведомен за всички онези разсейващи неща, както деликатно се опита да се изрази пред съпругата си.

И така, Абнър малко почете, а после заспа. Когато Филис го разбуди в късния следобед, той я целуна извинително. Трябваше да е луд, настояваше той, да плати всички тези пари и да лети чак дотук само за да проспи времето. Но Филис разбираше безпокойството му и беше доволна просто да му прави компания в стаята им до вечеря.

Сега той я чу отново да го вика, предупреждавайки го да не заспива –нямаше намерение да заспива, изживяването беше твърде освежаващо, за да е сънлив. Тогава нещо меко се удари в главата му. Отвори очи и видя до рамото си плажна топка. Беше покрита с влажен пясък, през който прозираха въртящи се светлосини, бели и кафяви линии. Стори му се познато – като картинките на Земята, снимана от Луната (но с мирис на пясък, пластмаса и захарен памук). Той с радост намигна на плажната топка и си представи какво ли е да застанеш върху Луната и да наблюдаваш света оттам – толкова далечен и съвършен.

– Хей, господине! Хванете я тая топка! – беше момчешки глас.

Протегна ръка зад главата си, взе топката в сгъвката на лакътя си и затвори очи, докато гласовете приближаваха. Погледна нагоре и видя четири кафяви колена, обути в жълтокафяви шорти. И още по-нагоре – вдигна длан, за да предпази очите си от светлината, която се мушеше през пръстите му, примигна. И още по-нагоре – две момчета, които го зяпаха и се смееха.

– Шортите ви приличат на топката! – изкикоти се по-високият, сочейки към банския му – светлосин с въртящи се кафяви и бели диагонали.

– Изгубихме три волейболни топки тази седмица. Родителите ни казаха, че ако изгубим и тази, ще трябва да я платим от джобните си.

– Къде играете? – той се облегна на лакът, за да види накъде сочат. – А защо не се преместите по-навътре към плажа? – осъзна, че звучи като съпругата си.

– Защото не е забавно – обясни по-малкото момче.

– Ако не можеш да загубиш, няма смисъл да играеш – поясни другият.

Прозвуча логично. Абнър до болка познаваше тази потребност.

– Загубата го прави опасно, а? – осведоми се той, въпреки че добре знаеше отговора.

Гледаше ги как нещо си шушукат и тогава по-голямото момче посочи шортите му.

– Ако загубим топката, можем ли да използваме банския ви? –

четирите колена се сгърчиха в разтърсващ смях.

– Не и с мен в тях! – той хвърли топката на по-малкото момче и се отпусна на плажа, заслушан как звукът от смеха им се разтваря в бученето на водата и крясъците на морските птици.

Подобно на човек, който още не може да осъзнае, че е пийнал малко повечко, Абнър не познаваше опияняващите ефекти на топлото слънце и хладните пръски, затова, без дори да се изненада, той попадна в междинния свят между реалното, сънищата и спомените – все още звучеше смехът на децата и водата гъделичкаше ходилата му, а той се унесе нататък…

Отговорността да следи времето беше на брат му. Когато си на единадесет години и седем години по-малък от брат си, можеш да се радваш на водата и да го оставиш той да мисли за прибирането вкъщи за вечеря.

Абнър беше в шести клас, когато баща им почина, а Дани – първокурсник в колежа. Това беше първата реална смърт, с която се беше сблъскал и която нанесе удар върху момчешките му предположения, че животът се състои от неограничени приключения. Дотогава именно те всеки ден го изпълваха с вълнение, което можеше да бъде опасно за личността му, но се овладяваше единствено от готовността на брат му да заеме празното място на таткото. Абнър се нуждаеше от сигурността и одобрението на по-силна фигура, затова се сближи още повече с брат си. Дани го подкрепяше, въпреки разликата във възрастта им.

Приятелите на брат му го наричаха Сянката, но му позволяваха да ги придружава навсякъде заради привързаността му към Дани. Той беше доволен, че е приет от по-големите момчета, които бяха силни, опитни и независими, но напрежението да се държи обиграно като тях и да се преструва на по-голям, отколкото беше, имитирайки поведението на връстниците на брат си, и усилията му да мисли и да разбира света от ограничената перспектива на училищните книги, които беше прочел, бяха препятствие за достигане на прозрение, мъдрост и житейски опит.

Тялото му трудно понасяше натоварването на кльощавичките му, възмъжаващи мускули, когато опитваше да запрати бейзболната топка толкова далеч, колкото Дани (така умело да се плъзне в трета база), или да стреля в баскетболния кош със същата елегантност, да плува и да тича със скоростта на приятелите на брат си. Той никога не се отказваше, но плащаше цената на физическото изтощение, докато израстваше по-голям и по-силен.

Единствените игри, в които не можеше да се състезава наравно с приятелите на брат си, бяха „игрите на умение“. Затова тренираше с тайна интензивност и решителност, която изненадваше всички, включително Дани. В бърза последователност той се превърна в изкусен играч на билярд, карти, фокуси, баланс и жонглиране.

Парите никога не са били проблем, когато беше момче. Не се нуждаеше от много и докато навърши тринадесет години, той започна все по-често да печели на карти и билярд. Играеше карти за четвърт долар и залагаше хамбургери и млечни шейкове срещу майсторството си в жонгльорството и балансирането.

Срещу тези, които не бяха наясно със способностите му, той залагаше толкова, колкото искаха – дори пет или десет долара. Веднъж се обзаложи, че може да жонглира с четири консерви с домати и загуби двадесет и пет долара, но Дани плати залога, без да го критикува или да казва на майка им.

През юношеските години Дани беше негов идол, източник на съвети, напътствия и защита. Никое момче не може да бъде толкова близко с баща си, колкото беше Абнър с брат си. Затова той се оказа неподготвен за второто сътресение в живота си – повиквателната на Дани за военна служба.

С болка научи, че не може да се запише като доброволец и да последва Дани в армията и че брат му няма да си идва у дома за уикендите. Не, нямаше как да се преместят да живеят близо до военния лагер на Дани. Това беше работа за възрастни, а той все още беше момче, неспособно да разбере самотата, която щеше да изпитва в следващите три години и половина.

Завиждаше на брат си и приятелите му, слушайки с болезнено учудване техните истории, които разказваха на по бира, когато си идваха в отпуск. Някои от тях се връщаха ранени или с ордени и с разкази за битки, жени, кариери, пътувания чак до Калифорния и отвъд моретата – все загадки за него. Толкова силно искаше да е част от тях, да го приемат, но те имаха вълнуващи преживявания, а той нямаше какво да предложи в замяна.

Копнееше за военна служба само за да може да участва в този общ ритуал за посвещение в мъжеството заедно с брат си и с другите момчета. Но неочаквано войната свърши, преди да дойде неговият ред. Беше шокиран, искрено разочарован и отново се почувства излъган.

Брат му се прибра вкъщи като офицер с красива униформа. Абнър предположи, че животът ще продължи оттам, където беше спрял преди войната. Но брат му се върна в колежа, започна работа през нощта в медицинска лаборатория и обяви, че ще става зъболекар. На Абнър му се стори немислимо: зъболекарите бяха старци, които пълнеха кариеси, слагаха брекети на детските зъбки и изнасяха лекции по въпросите на устната хигиена. За първи и единствен път Абнър си помисли, че Дани го предава.

Изведнъж светът започна да остарява, стана раздразнителен и себичен. Вече не беше забавно и нямаше никого, на когото можеше да се довери. Приятелите на брат му работеха или учеха в колежи, или още по-зле – занимаваха се с момичета, които крадяха всяка свободна минута от времето им. Почти никой от тях не идваше на гости, за да играят карти, да го заведат на разходка с колите си или просто да поседят с него на верандата, да пият бира и да разказват истории от войната.

Светът порасна, стана сериозен и отказа да играе ролята на публика за игрите и майсторлъка на Абнър, въпреки че той се беше научил да жонглира с шест бейзболни топки, което според него беше много по-лесно за правене, отколкото да разбере съществуването на Дани, изпълнено с работа, отговорности и задължения.

С изненада научи и още нещо: вече беше негов ред за военна повинност. Наивно вярваше, че това е нещо хубаво – бягство от преживяванията на юношеството и порастването, които бяха започнали да го задушават.

Майка му не искаше да го пусне, правилно преценявайки, че е значително по-незрял в сравнение с Дани, когато е бил на неговата възраст. Той си спомни как чуваше гласа на Дани от кухнята, докато спореше с нея, че сега е идеалният момент за него да отиде да служи в армията: войната е свършила и не може да пострада. Това щяло да му помогне да възмъжее, да види малко от света и да открие какво иска да прави с живота си. Никога не беше обичал Дани толкова много.

Но той не беше повикан на военна служба. Или по-точно, повикаха го, но не го взеха в армията. Наборният лекар установи шум в сърцето му. Негоден за военна служба. Почувства се засрамен от увреденото си тяло, което му попречи да служи на страната си. Това беше третото разочарование, което се опита да компенсира.

Брат му учеше, работеше през нощта и издържаше семейството, а Абнър – разсеян и замечтан да угоди на брат си и майка си, се опитваше за месеци да се изравни с постиженията, които на брат му отнемаха години. Работеше и сам напускаше или го уволняваха от стотици работни места.

Не че искаше да направи нещо лошо, но напрежението да преследва успеха на всяка цена му пречеше да изпълнява задоволително дори елементарната работа, необходима за постигането му. Повтаряше се едно и също – колкото повече мислеше за постиженията си в бъдещето, толкова по-малко концентриран бе в работата си в настоящето. Работодателите му твърдяха, че е неефективен и немарлив служител. Напрягаше се още повече, за да поправи нещата, без да вижда проблема: гонеше чужд успех и се опитваше се да живее чужд живот – живота на Дани.

При брат му ситуацията беше различна: Дани се дипломира с почести, отиде в стоматологично училище и в крайна сметка специализира орална хирургия. За да усъвършенства максимално уменията си на хирург, той проектира множество подобрения в стоматологичните инструменти, а когато не можеше да ги подобри, изобретяваше нови инструменти и нови хирургически техники, които да се допълват взаимно. Написа книги за упойките, челюстната хирургия и направи изследване, в което сравняваше кучешките и човешките кариеси. Накрая, на тридесет и шест годишна възраст стана най-младият професор по дентална хирургия в държавния университет.

Абнър усети нежно докосване по ръката си. Унесен в миналото, не искаше да отваря очи. Сякаш тайнствена част от мозъка му със собствено самосъзнание настояваше да стои далеч от реалността.

Съпругата му стоеше до него, облечена в плажната си роба, заобиколена от лилаво-червената мараня на късното следобедно слънце. Напомни му, че е време да се приготвя за вечеря и протегна плажна кърпа, докато той се изправи, треперейки.

За разлика от приспивното усещане на океанските пръски, сега по гърба на Абнър се стичаха студените иглени връхчета от душ слушалката и го караха да побърза към очакваната щастлива вечер със семейството му.

Той спря крана и излезе от душ кабината – доволен и определено по-здрав от всякога през последните двадесет години. Докато сушеше краката си, забеляза контраста между тена на опакото на ръката си и петънцата розовееща кожа на пръстите си. Не беше виждал ръцете си такива, откакто беше дете и прекарваше летата си по детските площадки и на плажа.

Събраха се всички заедно и се отправиха към асансьора – красива съпруга и красиви деца. В ресторанта се насочиха към масата си, съзнавайки начина, по който гостите ги гледаха. Децата му бяха единствените тийнейджъри наоколо и той се почувства горд, че споделя общността на семейството си. Дали всички виждаха колко са близки помежду си и колко са щастливи заедно? Биха били прави да му завиждат, само че щяха много да се изненадат, ако можеха да узнаят през каква борба всеки от тях е преминал, за да са тук и сега, един до друг, сплотени от топла привързаност.

След вечеря се разходиха бавно из фоайето на хотела, разглеждаха витрините на магазините, чакаха да дойде време да отидат на кино. Пред магазина за спортни стоки Филис му напомни, че ако децата ще ходят на уроци по тенис, ще им трябват нови маратонки. Абнър ги изпрати до вратата и припряно прошепна, че ако приключат с пазаруването преди него, ще се срещнат или пред магазина, или пред будката за вестници в другия край на фоайето.

Спомни си, че бяха подминали ателието, в което беше оставил няколко фотографски ролки за проявяване и отпечатване, и се върна, надявайки се, че ателието все още не беше затворило. Искаше да изненада семейството си, като увеличи и постави в рамка най-интересната снимка.

Ателието работеше, вътре нямаше клиенти и го обслужиха незабавно. Той плати, прибра рестото и отвори плика. Всички снимки, освен две, бяха чудесни – контрастни и цветово балансирани. Наистина отлични снимки. Дори Абнър изглеждаше на тях повече от добре, затова реши да остави избора на най-хубавата снимка на семейството си. Прибра плика в джоба си, благодари на служителя и напусна ателието, обзет от нетърпение да покаже снимките на съпругата и на децата си.

Фоайето беше препълнено и шумът от разговорите на стотиците посетители се носеше над килимите като ниска мъгла, през която той трябваше да си пробива път. Сред бръмченето на всички гласове, накъсани от дисхармоничните акорди на смях, съобщения по системата за повиквания и тук-там далечен телефонен звън, той чу – или си помисли, че е чул – някой да вика познато име. Не беше точно неговото, но беше специалното име, с което един човек го наричаше – човек, когото беше познавал преди години. Не си направи труда да спре или да се огледа.

Беше сигурен, че тук никой не го познава, а освен това приятелят, който се обръщаше към него с това име, беше починал отдавна.

Но изведнъж отново го чу, този път по-близо и точно тогава почувства нечия ръка върху рамото си. Обърна се и трепна вътрешно при вида на мъжа, който го беше докоснал толкова познато: изглеждаше като някой, когото познаваше или беше познавал, но споменът го накара да се почувства объркан – този човек тук беше по-възрастен, със сива коса и набола от няколко дни брада, под която бузите му изглеждаха мръсни, а кръвясалите му очи бяха по-тъмни и мрачни. И тъй като беше неудобно да зяпаш някого в лицето, Абнър се концентрира върху останалата част от външния му вид: ризата му беше в петна от пот; избелелият възел на изцапаната с храна зелена вратовръзка беше изкривен под оръфаната му яка; сакото му беше толкова измачкано, колкото и несресаната му коса. Дори обувките му бяха сиви и разкривени – така, както изсъхва кожата, след като е била потопена във вода.

– Неди? – мъжът стоеше разкрачен и държеше в едната си ръка остатък

от пура, а в другата – шарена шапка. Той се изкиска и мехурчета от слюнка изскочиха по устните му. – Не се сещаш кой съм! Не ме ли позна? Ха-ха! Видя ли как те изпързалях! – той изсумтя и избърса устни. – Не виждаш добре. Винаги съм казвал, че не виждаш добре. Но аз те познах. Познах те чак от другия край на фоайето.

Едно име се появи в главата на Абнър и се оформи в гърлото му, но заседна там от страх, че сякаш реалността на този човек зависеше от това дали той ще го разпознае, дали ще го нарече с правилното му име.

– Наистина те обърках, а? – устните му се разтегнаха, разкривайки жълти зъби, подобни на конски резци, и Абнър разбра, че има само един човек, когото познава, по-скоро бе познавал, и който приличаше на кон, когато се усмихне. Само той го наричаше Неди.

Това беше Хауи Пакър, но Абнър не искаше да си признае, че е той, нито имаше желание да любопитства как така Хауи е жив, при положение че всички му бяха съобщили, че е починал. Нищо не попита. Отказваше да се въвлича в света на Хауи. Не и отново.

– Все още се опитваш да се сетиш. Хайде, не съм се променил чак толкова много! – той обърна глава и показа профила си. – Това съм аз – Хауи! – наведе се и приближи ухиленото си лице.

Абнър бавно кимна, сякаш беше в шок. Надяваше се, че престорената му изненада ще послужи за оправдание, че не се беше хвърлил ентусиазирано да прегърне стария си приятел. Чувствата му към Хауи бяха смесени. Двамата се познаваха повече от двадесет години и бяха преживеликакво ли не – общите им спомени и сега стопляха сърцето на Абнър. Едновременно с това той нямаше никакво желание да възобнови старото им приятелство: прекалено много неща му се бяха случили, откакто се бяха видели и говорили за последно.

Вече повече от пет години работеше върху себе си: преминаваше през строга дисциплина и самоанализ, изправяше се срещу недостатъците си, признаваше и поправяше грешките от миналото си, споделяше с други като него. В резултат на всичко това беше сигурен, че е изчистил лъжите и преструвките си. Абнър наистина се чувстваше пречистен. Но усети, че гледа на стария си приятел с тайно превъзходство, подобно на високомерието на безбрачието, носено като папски печат от някои свещеници.

Не съществуваше по-голям контраст между това, което е бил, и това, което е сега, от гледката на Хауи Пакър: той беше символ на всичко, от което Абнър беше избягал и към което се бе заклел никога да не се връща. И сякаш се предпазваше от зараза, той отстъпи крачка назад, скръствайки ръце на гърдите си.

– Май наистина те изненадах, а? – ухили се Хауи.

Абнър бавно кимна.

– Как е Дейви?

Абнър се усмихна кратко или поне се опита да се усмихне, все още несигурен как трябва да реагира на неканената и неочаквана намеса на този стар приятел в първата ваканция от новия му живот.

– Още ли си женен, Неди?

Абнър обърна глава и повдигна пренебрежително вежди, сякаш въпросът е риторичен. Но истината е, че откакто неговата сага, както той я наричаше, беше започнала, съпругата му всеки ден го заплашваше, обещаваше и молеше за развод и че го беше напускала два пъти от последния път, когато беше видял Хауи.

– А Дани?

Абнър отклони въпроса, все едно не го е чул.

– Питам за брат ти.

Разбира се, че имаше отговор, но Абнър не искаше да го изрича. Ако можеше да избегне да съобщи на Хауи, че брат му е мъртъв, щеше да заобиколи необходимостта да слуша отново все същите болезнено безполезни въпроси и нуждата да повтаря сломяващите духа му обяснения.

Истината беше, че брат му бе погребан преди Абнър да разбере за смъртта му, а как е починал, научи сред мъгла от чувство за вина и самообвинения. Беше смазващо да се налага да пита за неща, които е трябвало да знае и щеше да знае, ако личните и егоистичните му страсти не управляваха живота му.

Дани никога не говореше за здравето си, за високото си кръвно налягане, за болното си сърце и за диабета си. Но Абнър знаеше, че и да го беше направил, той нямаше да чуе оплакванията му, нито да ги разбере.

Да каже на Хауи колко малко знае за смъртта на Дани, би довело до въпроси, на които Абнър не можеше да отговори, а в никакъв случай нямаше да сведе смъртта на брат си до обикновена клюка.

Ставаше въпрос и за близкото приятелство между Хауи и Дани. Веднъж, поради обстоятелства, които не можеше да избегне, Абнър неохотно ги беше представил един на друг. Добре познаваше и двамата – имаха напълно различни представи за хубав живот, затова бе удивен от искрената привързаност и дълбокото уважение, което изградиха помежду си.

Брат му правилно беше преценил, че въпреки външния си вид, Хауи е напълно лишен от самосъжаление, коварство и егоизъм и притежава вродено достойнство и смелост. И Хауи с право бе осъзнал, че постиженията на Дани са изисквали кураж, безкористност и откровена вяра в търсенето на истината. И така, по странен начин, разпознавайки един у друг добродетели, които се надяваха да открият у всеки човек, и без дори да съзнават, че самите те ги притежават, Дани и Хауи мигновено станаха приятели.

Абнър обаче не можеше да си позволи да си спомня миналото. Страхуваше се от носталгичните чувства, които би предизвикал разговорът за Дани – тогава дистанцията с Хауи би се стопила.

Погледна ръчния си часовник – без дори да помръдва глава, все още със скръстени на гърдите си ръце.

– Имам среща – отбеляза равно той.

– Хванал си някоя жена?

– Какво?

– Забил си някоя?

– Имам среща със съпругата си.

Хауи се изкикоти:

– Филис?! Никога не я взимаш с тебе тук.

– Не само с нея, но и с децата ми.

– Стига, Неди! Какво ти става?! Май се опитваш да ме разкараш. Знам, че обичаш децата си, ама как тука с тях ще си докараш поне малко екшън?!

– Почивка.

Ченето на Хауи провисна.

– Като петелът, който си почива, докато кокошките се измъкват на свобода?

– Планирах тази ваканция още преди шест месеца.

– Сега вече наистина се опитваш да ме изпързаляш! Никой не прави планове толкова дълго напред. Какво играеш?

– Тенис.

– Хе, хе! Ти не играеш тенис, Неди!

– Взимам уроци два пъти дневно. Утре започвам и голф с треньора на хотела.

– Голф?! Ти? – Хауи се изкикоти и избърса устни в ръкава на сакото си. – Голфът е за хора, които нямат какво да правят следобед. А в казиното през нощта ли ходиш?

Абнър му обясни, че Филис е предложила отново да дойдат тук. Това беше хотелът, в който бяха прекарали медения си месец.

– Знаеш, че някои хора са сантиментални към тези неща – завърши Абнър.

Хауи изцвили и затропа с крака.

– Искаш да ми кажеш, че си резервирал това място и си мислел, че няма да залагаш в казиното? Хе-хе! Не е за вярване, Неди!

Защо се чувстваше принуден да се измъкне от честното, но болезнено прозрение на Хауи? Не беше необходимо да оправдава поведението си, камо ли да се извинява за него на Хауи. Въпреки това се чу да обяснява, че не е знаел, че има казино в хотела.

– Нямаше казино, когато идвах преди – смънка Абнър.

Първо Моли го забеляза, докато чакаха на опашката на рецепцията, стряскайки ги с ужасената си въздишка. Изплашен от наличието на казино, Абнър се беше опитал да намери стаи в други хотели, но по това време на годината нямаше нищо свободно.

Той съвсем сериозно беше предложил да се приберат у дома. Но дори и пред Хауи не можеше да се преструва, че наистина искаше да си отиде вкъщи – след цялото планиране, разходите, очакваното удоволствие и значението на тази почивка за семейството му. И все пак беше готов да тръгне обратно въпреки разочарованието, че хазартът отново влияе както на неговото щастие, така и на щастието на семейството му.

– Дори се обадих в офиса на авиокомпанията, но се оказа невъзможно да сменим резервациите си. Затова нямахме друг избор, освен да останем и да не обръщаме внимание на онова място – заключи Абнър по-скоро с извинение и посочи с лакът към казиното, без да го поглежда, надявайки се напрегнатостта, с която се взираше в Хауи, да придаде искреност на обясненията му. – Филис и аз…

– Познавам Филис! – прекъсна го Хауи. – Тя мрази хазарта. Тя не би дошла тук.

– Виж! – прекъсна го Абнър с раздразнение и извади плика със снимките. – Направихме ги на втория ден след като пристигнахме тук. Това е Филис! – вече почти крещеше. – Разпозна ли я? А това е предната част на хотела. И момчето, и момичето – Дейвид и Моли.

– О, хайде, Неди! Не ме прави на идиот! Знам как изглеждат децата ти. Водех ги на кино. Те са малки…

– Бяха малки преди почти шест години, когато ги водеше на кино –прекъсна го Абнър. – Вече са пораснали.

– Значи не се шегуваш… Чувствам се странно. Искам да ги видя, но съм някак… – той докосна ревера на сакото си и се опита да оправи вратовръзката си. – Може би утре ще намина. Липсваха ми. Ех… можем ли да поговорим някъде, Неди? Имам предвид насаме – той размаха шапката си към фоайето.

Абнър искаше Хауи да спре да го нарича Неди – напомняше му миналото и отслабваше решимостта му никога да не се връща там. Кога и по каква причина Хауи започна да го нарича с този прякор – беше толкова отдавна. Нед беше едно от умалителните на Едуард, но нито Нед или Неди имаха някаква връзка с името му. Освен това Хауи не се обръщаше с прякор към никого друг.

Абнър не би разпознал името Неди, ако някой друг го изрича. Само Хауи го наричаше Неди и Абнър ясно го чуваше само както той го изричаше. Може би тъкмо поради това звучене сега усети носталгия.

Изведнъж се почувства принуден да каже нещо, каквото и да било, за да изрази съпричастност към общото им минало. Сети се за историята, която беше чул, за смъртта на Хауи.

– Казаха, че колумбийците – в Мексико или Каракас, са изпратили тялото ти на Елинор в Бъфало – собственият му глас прозвуча странно.

– Опазил ме господ госпожица Елинор да ме докопа! – Хауи изтръпна от ужас. – Тя би забола свещ от едно пени в ухото ми и би ме захвърлила на градското сметище. – Ужасно беше, Неди! Те не разбираха английски, а аз не говорех испански. Лежах в болница осем седмици. Инцидент с автобус. Там получих отравяне на кръвта. В тяхната болница! Загубих паспорта си и всичките си дрехи. Не подозирах, че ме мислят за някого друг. Не можех да напусна държавата, докато посолството не доказа, че аз съм аз.

– Радвам се, че си се възстановил – отвърна хладно Абнър, въпреки че Хауи не изглеждаше добре.

– Неди, държиш се сякаш… ъъ… се страхуваш от мен. Знам, че трябва да се поизчистя, не съм спал три дни, но не съм болен.

Абнър кимна сериозно с все още скръстени ръце пред гърдите си. Позицията не беше удобна и искаше да спусне ръцете си, но ги стисна още по-силно, погледна отново часовника си и напомни на Хауи, че трябва да си върви.

– Нека да отидем до бара и да поговорим! Днес е щастливият ми ден, Неди!

Абнър не искаше да ходи в бара. Щеше да отнеме прекалено много време. Освен това забеляза трепването в ъгъла на бузата на Хауи, когато каза, че днес е щастливият му ден. Абнър бе уверен, че знае какво иска Хауи и бе твърдо решен да не му заема никакви пари. Не че беше неправилно да вземеш заем или да дадеш назаем. Не се страхуваше да похарчи или да услужи с пари. Не беше от пестеливите. Напротив, беше общителен, разточителен, щедър, дори екстравагантен. Парите бяха просто източник на удоволствия. Но Абнър бягаше от старите си навици, особено от този да се забърка отново с Хауи. В никакъв случай нямаше дори косвено да участва в залаганията на Хауи. Беше наясно, че колкото и да му даде, то ще отиде или за изплащане на стар хазартен дълг, или за нов.

– За старите времена! – подкани го Хауи и размаха шапката си, сочейки към бара.

– Предполагам, че няма да повярваш, но вече почти не пия. Освен ако Филис не е с мен. Тя поръчва коктейл, но никога не го довършва. Така и аз намалих пиенето. Не пия както преди.

Хауи издаде конския си звук и му намигна.

– Кажи си го направо – жена ти не ти позволява да пиеш сам! Предпочитам да говоря с теб насаме, Неди, но можеш да я поканиш, ако искаш. Винаги съм харесвал Филис.

– Сега е на пазар, пък и тя не пие по това време. Току-що приключихме с вечерята.

Хауи обясни, че пиенето не го вълнува. Искаше само да поговорят някъде, където е спокойно. А и по-добре щеше да е Филис да не го вижда точно днес. Знаеше, че изглежда мърляв. Имал тежка седмица, особено последните три дни.

Сега започва уговарянето, помисли си Абнър и се зачуди какво ще отговори, когато Хауи му се оплаче, че не е ял няколко дни или че не е плащал наема си. Или ако признае, че му трябват пари, за да изплати хазартен дълг.

– Хауи – каза Абнър, изричайки името му за пръв път и то прозвуча странно. – Ще ти го кажа веднага, за да ти спестя усилията. Няма да ти дам нищо. Никакъв кеш. Никакви чекове. Никакъв бартер. Никакви парични преводи – говореше колкото можеше по-бързо, за да не го прекъсне Хауи. – Ако искаш пари – забрави! – несъзнателно пъхна ръце в джобовете си и изпъна тялото си така, че силуетът му да изглежда по-издължен. – Никакви заеми! – обеща си Абнър на глас, гледайки Хауи косо, през рамо и натъпквайки юмруци още по-дълбоко в джобовете си. – Никакви чекове от трети лица, никакви разписки за дългове. И никакви кредитни карти – аз вече и без това не ги използвам. Отказвам да подкрепя мечтите ти, Хауи, защото те винаги се превръщат в кошмари.

На лицето на Хауи се изписа недоумение и Абнър почувства самодоволство от победата, че е познал точно какво иска Хауи.

– Бъркаш, Неди.

– Не, ти грешиш за всичко. Все още живееш живота, който аз изоставих и с който не искам да имам нищо общо, затова не ме притискай!

Доколкото помнеше, за първи път отказваше да заеме пари на Хауи или да вземе назаем от него, или да залага с него, за него или срещу него. Почувства се уверен в себе си.

– Ха!

– Страхувам се от теб, Хауи, това е истината. Напомняш ми за мен самия.

Не му беше лесно да признае, че се страхува да не се поддаде на изкушенията от миналото, нито да опише усилията да овладее неистовия си импулс за залагане. Не му се говореше за ежедневните тестове на волята и за многобройните рецидиви. За объркването си толкова много години. За стремежите си към незабавен успех, богатство и признание и за задушаващата болка, че отново е разочаровал жена си и децата си. За наранената си гордост, когато най-сетне осъзна, че е човек с ограничен интелектуален, творчески и финансов потенциал. Всичко това беше прекалено лично.

– Няма да ти дам нито долар, Хауи.

Хауи затвори очи и се разсмя.

– Нямам нужда от парите ти – той примлясна и облиза устните си.

– А от какво? От кредитните карти на моята компания? Да ти поръчителствам за заем? Или искаш да ми продадеш нещо?

– Единственото, което искам, е да поспя. Ако не те бях срещнал, вече щях да съм си вкъщи и да спя дълбоко. Поне десет часа щях да спя. Не съм спал от неделя. Три дни играя карти, но…

– Загуби отново, а? Не очаквай нищо от мен! – прекъсна го Абнър. Не желаеше да слуша как Хауи преувеличава успеха си, как се хвали колко е спечелил или как се оплаква от загубите си – джакпотите, които почти е прибрал, и спешната му нужда от „просто съвсем малко помощ“. Беше стара история, която Абнър прекалено добре познаваше, и този път нямаше да се забърка в сметките на Хауи – този романтично изостанал младеж без чувство за отговорност дори към самия себе си. – Ти би заложил къщата си, ако имаше такава. Или жена си, ако имаше такава – каза Абнър на глас.

– Какво ти става, Неди? Не съм те чувал да говориш така! – Хауи дръпна вратовръзката му и потупа косата му. – Освен това днес е моят щастлив ден. И твоят също.

– Тогава защо ми искаш пари?

– Неди, ти не слушаш.

– Няма да финансирам залаганията ти!

– Нито ме слушаш, нито чуваш! Идвам от казиното, направих голям удар, обрах точките!

– На карти?! Ти?! – Абнър погледна Хауи недоверчиво, нямаше как да е истина.

Но Хауи започна да рови в джобовете си и да вади първа, после втора и трета, невероятно – четвърта, и накрая пета пачка от сто доларови и петстотин доларови банкноти, нови и ненамачкани, събрани в хартиена обвивка, стегната с гумени ластици.

– Е, добре ли виждаш? – Хауи нареди пачките една върху друга и ги поднесе към него. – Това тук са повече от осемдесет и шест хиляди долара! Осемдесет и шест хиляди петстотин и двадесет силни зелени мъже и всичките са мои! Нямам нужда да вземам назаем от теб, Неди. Това се опитвам да ти кажа. Днес е щастливият ми ден!

Първата мисъл на Абнър беше, че парите са фалшиви. Въпреки че не би ги докоснал, той се наведе напред и напрегнато се втренчи в пачките, докато Хауи ги развяваше. Всичко беше там или поне изглеждаше, че е – осемдесет и шест и половина хиляди долара!

– На карти ли ги спечели?!

Хауи го погледна и му показа конските си зъби.

– Да, направих го, Неди! Победих казиното! За три дни и три нощи спечелих повече от сто и петдесет пъти royal flash! Знаех, че ще успея! Затова и не станах от масата, за да поспя. Усещах го в пръстите си дори когато бях толкова уморен, че не можех да мисля. Понякога играех неразумно и все пак печелех. Влизах в ръцете в точния момент, нищо не можеше да ме спре. Те дори поставиха срещу мене професор и механик, смачках ги и двамата! Неди, беше като влизане в храм! Теглех толкова добри карти, че трябваше да се преструвам, че губя, за да задържа масата в играта. Подозираха, че мамя, но не се изплаших. Продължавах да седя там, защото знаех, че ще спечеля!

Хауи обърна купчината пари отвесно и строи силните си зелени мъже изправени и готови за парад, мълчаливо отричайки самоувереността, с която Абнър бе допуснал, че Хауи се нуждае от заем, и арогантността, с която му изнасяше лекции за отговорността.

– Познаваме се от повече от двайсет години, Неди, и никога не си ме виждал да играя карти по този начин. През първите две денонощия все едно не бях аз, чувствах се като някого друг – Джон Скарни или Амарило Слим и Тексас Доли Брънсън. Пръстите ми се движеха, без да им казвам какво да правят! Тази сутрин вече бях толкова изтощен, че едва разпознавах картите. Потта пареше очите ми така, че не виждах през масата, но нямаше значение. Все тая каква игра играехме, все едно кой раздаваше – аз продължавах да печеля и нямаше да мръдна оттам. Страхувах се да не прекъсна магията. Спирах само в почивките на казиното. Никой нямаше такива карти от началото на играта. Трябваше да видиш начина, по който ме гледат, Неди! Можеш ли да си представиш – аз им разказах играта. Аз! Аз бях кралят на играта с най-високите потове, които си виждал – петцифрени суми! – той вдигна над главата си пачките банкноти с двете си ръце и ги разтресе. – Поканиха ме да се върна като техен гост! Чуваш ли? Техен гост! Те ще ми плащат входовете за цял един месец. Как ти се струва?

– Няма да им е необходимо чак толкова време, за да си приберат парите обратно.

– Аа, Неди, ужасен си! Поканиха ме да играя в техния турнир. Няма да ти позволя да ми развалиш кефа!

– Ако не спреш да развяваш парите, някой друг ще ти развали кефа.

– До този следобед те стояха около масата, четирима – Хауи натика пачките с банкноти в джобовете на сакото си. – Накрая всичките се отказаха и аз заиграх срещу казиното. Щеше да се гордееш с мен! Знаех, че не мога да продължа повече от още няколко часа. Затова си спомних джентълменските си обноски и им заявих, че напускам в пет часа, каквото ще да става. Можех да спечеля и последните две ръце, щях да имам повече от а-а-а, сто хиляди. Осемдесет и шест също не е лошо, нали? Всичко това сега е наше, Неди!

– Наше?!

– Нямам нужда от толкова пари. Искам да ти дам част от тях.

Не стига, че Абнър се срамуваше от лекцията, която изнесе на Хауи, а сега се почувства и глупаво, дори нелепо. Хауи му предлагаше пари!

– Днес е щастливият ни ден, приятел! Дори да бях загубил, щях да дойда да ви видя с Дейви. Едва ще дочакам да го видя утре. Освен това искам да имаш една от тези Филаделфия принтърс. Или предпочиташ МкКинлис? – Хауи извади пачката банкноти и я подаде на Абнър. – Спомни си, Неди, аз съм ти длъжник.

– Глупости – Абнър плахо се възпротиви и в страха си, че е хванат в капан, неспособен да се движи, той извади ръце от джобовете си. Чувстваше дланите си горещи и влажни, потри ги една в друга за кратко, после пак скръсти ръце около гърдите си. – Скрий парите обратно в сакото си! Да те оберат ли искаш? – той започна да се ядосва на Хауи заради нехайството, с което размахва спечеленото, и заради глупавата му и добродушна щедрост.

– Това е съдбата, Неди! Не е съвпадение. Факт е! Срещам те след повече от пет-шест години точно в деня, в който излизам от игра на карти с осемдесет и шест хиляди и петстотин и двадесет силни зелени мъже! Двойно щастлив ден е за мен! Колко искаш? – той изхленчи като малко конче, съзряло майка си. – Спомни си, Неди, задължен съм ти.

– Прибери си парите! – възпротиви се Абнър, опитвайки се да запази спокойствие, въпреки че добре си спомняше дните, когато те двамата празнуваха дори печалба само от хиляда долара. – Не ми дължиш нищо.

– Неди, познаваме се от толкова време и винаги сме делили печалбите си. А и вече споменах, че съм ти задължен.

• – Глупости. Щях да помня, ако беше.

– Ти не разбираш! – Хауи запристъпя разочаровано напред-назад. – Отдавна искам да ти се отплатя. Сега имам куп пари, позволи ми да го направя! Трябва да ги вземеш.

Абнър се изплаши, че може да се предаде пред упоритата настойчивост на Хауи, затова потърси начин да се спаси. Хрумна му да го предизвика.

– Давай! – подкани го обвинително. – Колко пари и за какво ми дължиш?

Сега пък Хауи изглеждаше изненадан и смутен. Абнър го наблюдаваше как тъпче пачките обратно в джобовете си, после плъзга голяма кибритена клечка по подметката на обувката си и пали къса оръфана пура, пъхва изгорялата кибритена клечка в джоба на ризата си. Точно такъв го помнеше – беше палил хиляди пури, винаги къси, сухи и парцаливи, драсваше клечката и обвивката припламваше с леки пламъци. Дори начинът, по който държеше пурата в устата си, беше съвсем същият – между предните зъби, като клечка за зъби.

Абнър очаровано следеше как Хауи повтаря все същите жестове и гримаси, които бе виждал толкова често преди толкова много години. Беше като сцена от познат стар филм – знаеше и предвиждаше всяко движение на любим актьор. Хауи би дръпнал – и той дръпна бързо от пурата си; Хауи би присвил очи – и той присви очи, Хауи би размахал шапката – и той размаха шапката си, за да разгони дима. Носът на Хауи – и той почеса носа си, пъхна шапката си под мишница. Всичко беше точно така, както Абнър го помнеше, освен че Хауи беше спрял да подръпва косата си.

Хауи заговори. Отдавна се тревожел. Дали Абнър помнел как са си помагали – залагали един за друг, когато някой не успявал да намери букмейкър. Хауи спря, очакваше отговор. Затова Абнър отговори. Че не е забравил нито годините, прекарани в хазартни залози, нито цялото страдание, което са преживели заедно. Помнеше всичко, но се поколеба да продължи, нямаше намерение да улеснява Хауи.

– Помниш ли лятото, когато си купи червения кабриолет и го паркира в гаража на братовчед ми?

– Какво общо има кабриолетът с парите ти? – отбранително попита Абнър. Брат му изплати тази кола – още един заем, който не върна, понеже Дани никога не повдигна въпроса.

– Беше точно преди Четвърти юли. После, през есента отидох до Каракас. Ти ми даде четири хиляди да заложа вместо теб на кон на име Чарли Айс.

Абнър присви устни. Нямаше как да си спомня всички залози при букмейкъри или парите, които е давал на Хауи, за да залага вместо него?

– Когато отидох при букмейкъра, погледнах твоя списък – ти беше избрал четири morning glories. Знаех, че няма да спечелиш – тези четиримата щяха да свършат толкова назад, че щяха да им връчат билет за престой на паркинг, когато се дотътрят до финиша. Никога не си бил добър в избора на коне, Неди – гласът на Хауи спадна до шепот. – Затова не заложих парите ти. Ти никога не разбра, защото и четиримата се предадоха, преди да пробягат и половин миля.

Абнър сви рамене.

– И колко точно спечели с моите пари и твоя избор на залози?

– Нищо. Това е единственият случай в живота ми, когато съм имал сто долара повече, отколкото ми трябват за наем и не съм поставил залог.

• Не заложи парите ми?! А какво направи с тях?

– Аа… Срамувам се да ти кажа. Платих на финансова компания и останалото дадох на адвоката на госпожица Елинор. Той беше на път да извади съдебна заповед и да ме вкара в work house, защото не ѝ плащах издръжка. Как можех да я издържам? – той изхленчи и щракна с резците си. – Затова заминах за Каракас.

Признанието на Хауи би трябвало да разгневи Абнър, но той всъщност изпита учудване и вина, защото си спомни, че и той е мамил Хауи и че неведнъж бе поставял отчаяната си нужда да спечели над тяхното приятелство. Не помнеше точно кога и как, но го беше правил. Не вървеше да се преструва на ядосан, затова се чу да казва, че Хауи не му дължи пари и че му е върнал всичко.

– Беше отдавна – каза уклончиво. – Може би е имало дни, в които и двамата сме били съсипани от загубите си и не сме се издължавали един на друг. Може би… – започна да се задъхва.

– Не. Ти, Неди, никога не би ми го причинил. Винаги съм те уважавал за честността ти. С мен и с всички. Опитвах се да съм като тебе. Затова никога не успях да забравя, че съм ти длъжник.

Абнър добре знаеше истината за себе си и колко далеч от нея бяха хвалебствията на Хауи, които хем го дразнеха, хем по някакъв смущаващ начин гъделичкаха гордостта му и подхранваха чувството му за значимост.

Той беше наясно, че всеки, който познаваше предишния му живот, познаваше и болката, която е причинил на семейството и приятелите си (докато все още имаше приятели); лъжите, които е изричал пред работодателите си; и стоките, и времето, които е откраднал от тях; и как е лъгал семейството си, и парите, които е присвоил. Дори децата му знаеха за миналото му и как години безотговорно ги е пренебрегвал заради егоистичната си страст към хазарта. Съзнаваше, че не всеки е способен да прости прегрешенията му. Той самият не можеше. Може би затова никога не се възгордя, че успя да спре да залага. Опитваше се да не забравя годините преди Братството. Нарочно беше прекалено строг със себе си – така се предпазваше да не се върне отново към предишния си живот. Спомените го задушаваха и ласкателствата на Хауи бяха като глътка въздух.

Разбира се, беше детинско да придава значение на мнението на Хауи. Хауи беше най-неуспелият, най-незавършеният и най-наивният от всичките му приятели, по-скоро бивши приятели. Защо тогава се опитваше да поддържа този почтен образ тъкмо пред Хауи?

За своето семейство и близки приятели в Братството той беше просто още един член, който се стремеше да създаде нов човек от стар провал. Бореше се за изкупление на греховете си, но наред със спасението винаги щеше да има и съмнения. Това беше белег на всеки възстановяващ се комарджия. Но за Хауи той си оставаше модел за надежден, откровен, верен приятел; любящ и отговорен баща, който е залагал само за забавление.

Абнър се смущаваше от идеалистичното доверие на Хауи в неговия характер, но едновременно с това този мит го привличаше. Щеше му се да изглежда безразличен към похвалите. Опита да присвие рамене, но раменете му едва помръднаха. Усети гадене и силен като сирена шум в ушите си. Тайната болка в съвестта му напомняше, че не винаги е бил честен с Хауи, но преживяването бе така дълбоко заровено в паметта му, че лесно можеше да убеди сам себе си, че не е истина, а е фантазия, родена от съпричастие към признанието на Хауи. Тогава защо се срамуваше? Защото ясно чувстваше, че е виновен.

Хауи не спираше да говори за четирите хиляди долара – бил изплашен да му признае какво е направил, за да не загуби приятелството му, а сега настоява да му върне парите, да му се отплати.

– Друг път не съм те лъгал, Неди! Само тогава не посмях да ти призная истината. И често мисля какво бих ти казал, ако един от твоите четири коня беше спечелил.

– Ако-ако-ако – въздъхна Абнър. – Всичко това е хипотетично и много отдавна. Хайде да го забравим!

– Сега виждаш ли какво правиш? Виждаш ли! Чуваш ли се какво казваш? Не ми разрешаваш да ти върна дълга! Съвсем в стила ти, Неди! Признах, че съм ти отмъкнал четири бона, а ти дори не се ядоса!

– Защо не посетиш Елинор? Може би тя се нуждае от пари?

– Ха! Нищо не дължа на госпожица Елинор. Обра ме до шушка, преди да си замине. Когато се върнах от Каракас, беше отпътувала заедно с къщата, мебелите, колата и всичките ми дрехи. Всичко беше продала, дори чорапите ми и старата ми четка зъби! Не ми остави нито стотинка. Знам си задълженията и тя не фигурира в моя списък. Но дългът ми към теб е нещо различно. Ние сме приятели и трябва да вземеш част от моите пари. Ще се почувствам по-добре.

Хауи извади пачките банкноти и отново ги подаде на Абнър.

– Имам деветдесет и един МкКинлис и четиристотин и десет Филаделфия принтърс. Предлагаха ми дузина Гроувъри, но ги отказах. Ха- ха! Помниш ли времето, когато спечелихме десет хиляди на зарове във Вегас и прибрахме печалбите си в Гроувъри? Шофирахме до Сан Диего да видим чичо ми и никой не посмя да ни осребри нито една банкнота! Мислеха, че сме обрали банка или че сме ги напечатали сами! – той започна да се смее и слюнка се стече от ъгъла на устните му. – Но тук няма измама, Неди. Всичко е автентична федерална хартия. Осемдесет и шест хиляди петстотин и двадесет силни зелени мъже. Защо не ги преброиш? Тогава най-сетне ще ми повярваш и ще ми позволиш да ти се издължа.

Абнър поклати глава и се отдръпна назад, зад ъгъла на дивана. Не искаше да изглежда изплашен, просто се опитваше да стои далече от парите на Хауи.

Много години прекара в игра на карти, но никога не беше печелил осемдесет и шест хиляди долара наведнъж. Не беше печелил повече от може би десет или дванадесет хиляди накуп, но и тогава продължаваше да залага, докато не ги загуби всичките или поне повечето от тях. Доколкото Абнър си спомняше, Хауи също не беше печелил повече от осем-девет хиляди, разбира се – преди да ги изиграе обратно.

Така че пачките, които Хауи размахваше пред него – всичките тези силни зелени мъже, накараха Абнър да се зачуди дали времето и опитът са превърнали стария му приятел в по-умел играч на покер и дали самият той щеше да се превърне в по-добър играч, ако не се беше отказал от хазарта. Абнър се стресна от усещането за очарованието на хазарта и рязко прекъсна тези мисли. Такова предположение, дори риторично, бе опасно и пагубно доказателство, че хазартът продължава да го привлича; че макар и подсъзнателно, той все още изпитва влечение към залагането.

Хауи се приближи и пак му подаде парите.

– Не е нужно да са четири хиляди. Вземи повече, ако имаш нужда.

– Да имам нужда? – повтори Абнър. Разбира се, че имаше нужда от четири хиляди долара! Децата му се готвеха за колеж – следващата година Дейви, а след година и половина – Моли. Той „имаше нужда“ от неочаквания подарък в размер от четири хиляди долара колкото всеки един родител от средната класа, в средната възраст – особено някой, който е проиграл толкова много от спестяванията на семейството си. Сега всичко, което трябваше да направи, е да протегне ръце и Хауи щеше да отброи банкнотите! Беше толкова лесно, толкова изкушаващо.

Но Абнър знаеше, че докосне ли пари, изкарани от хазарт, капанът на щедростта на Хауи ще щракне и ще е все едно, че самият той е залагал.

За да се защити, той се хвана за първото, което му хрумна, и подигравателно нападна Хауи, че егоистично и алчно е отмъкнал толкова много пари от комарджиите, без да се замисля за страданието, което им е причинил.

– За какво говориш, Неди?! Спечелих ги напълно честно. Без да мамя, в отворена игра. Какво общо има с някого друг, дори и с тебе?! Играя карти тук от няколко години и чаках точно този късмет.

– И сега гордо развяваш изкормените вътрешности на глупавите нещастници комарджии! Натъпкал си в джобовете си техните загубени пари! Но явно вече си забравил какво е да губиш. Затова се наслаждаваш, че си изпил кръвта им като вампир! – предизвика го Абнър.

За първи път Хауи не се усмихваше. Той прибра обратно парите, постави пурата в пепелника, избърса устни в ръкава на сакото си и поклати глава, сякаш го болеше зъб.

– Не че не съм бил мошеник, но това тук са собствените ми пари. Моите пари се завърнаха при мен! През последните пет години загубих достатъчно, за да си купя ферма за коне. Не, не съм вампир. Просто спечелих парите си обратно. Спечелих ги за три дни и това са моите загубени пари! И е напълно честно!

Хауи не му искаше съвет и Абнър знаеше, че няма право да го поучава. Ако не беше старото им приятелство, щеше отдавна да си е тръгнал. Той погледна към другия край на фоайето, където имаше среща с жена си и децата си. Но лобито беше препълнено с хора и беше невъзможно да види павилиона за вестници.

– Какво очакваш да направя? – продължи Хауи. – Да ги върна обратно? Ха-ха! Не съм наивен идиот, че да свърша такава глупост.

– Но искаш да ми дадеш малко от кръвта, която си изстъргал от масата! Че да ти олекне на съвестта!

– Не мога да разбера защо не ме обвиняваш, че отмъкнах твоите пари, а се опитваш да ме накараш да се чувствам зле, че съм обрал на карти казиното?! Никога не си се държал така! Нали и ти говореше само за пари, когато губеше – откъде да намериш още, за да избиеш загубите!

– Парите вече не означават същото за мен. Самоуважението ми не зависи от тях.

– Но ти никога не си печелил сто и петдесет джакпота и осемдесет и шест хиляди петстотин и двадесет долара в рамките на една игра! Играя карти тук три или четири пъти в седмицата и през повечето време съм губил, затова не ми вменявай вина, че си връщам част от собствените си пари. Дани не би ме нарекъл безсърдечен мошеник. И щеше да ми позволи да изплатя дълга си.

– Как си спечелил тези пари и дългът ти към мен нямат нищо общо с брат ми – поправи го той, акцентирайки върху личното местоимение, натъртвайки на семейната си връзка с Дани, която изключваше Хауи. Беше преднамерено подъл и нараняващ отговор, с който Абнър се надяваше да възпре Хауи да споменава повече Дани.

– Слушай, Хауи – отсече Абнър и заотстъпва назад, опитвайки се да пренасочи сраха си в гняв. – Няма да докосна твоите пари! Дори наистина да ми ги дължиш, няма да приема пари, спечелени на карти. Не искам да имам нищо общо с пари от залагания!

– Какво ти става, Неди?! Никога не съм те чувал да говориш така. Къде тръгна?

– Да се срещна със семейството си. Отиваме на кино – той забеляза унинието и надеждата, с която Хауи го гледаше, но нямаше никакво намерение да го покани да се присъедини към тях. Навремето те винаги вземаха Хауи със себе си, но не и тази вечер. Беше прекалено изплашен от Хауи, страхуваше се какво ще каже или направи. Хауи винаги е бил джентълмен по свой собствен начин, но беше и романтичен глупак и като нищо би дал четирите хиляди долара на децата му.

– Може ли да намина утре, Неди, след като се пооправя? Искам да видя Дейви и Моли.

Беше му трудно да каже не. Щеше да разочарова децата си, ако узнаеха, че ги е лишил от възможността да се видят с техния бивш детегледач и приятел. Дейвид и Моли го обичаха като брат, защото Хауи беше онзи необичаен възрастен, с когото всички деца инстинктивно усещаха, че могат да споделят най-съкровените си тайни.

Абнър помнеше сълзите им, когато научиха за смъртта на Хауи и знаеше с каква радост биха го поздравили отново. И въпреки това не му беше времето точно сега.

– Може би утре – отвърна несигурно той. След това неясно и непохватно заобяснява, че графикът на децата е претоварен – сутринта са на уроци по тенис, а следобед – на голф. Всъщност едва ли ще остане време за среща.

– Няма да ме разочароваш, нали, Неди? – прекъсна го Хауи. – Знам, че мога да разчитам на теб за утре.

Абнър си тръгна, като вървеше малко странно настрани – хем искаше да се махне, хем му беше неудобно да загърби Хауи.

– Така ли се държат старите приятели! – изхленчи Хауи и последва Абнър, като се опитваше да натика пачка банкноти в джоба на сакото му. – Защо бягаш от мен?

– Престани, Хауи! Престани с парите! Беше отдавна. Не помня да ми дължиш пари. Вече не е важно.

– За мен е важно.

Абнър затича през лобито към павилиона за вестници и към сигурността на семейството си. Хвърляше погледи през рамо към Хауи от страх да не го последва. Спъна се в количка за багаж, обели коляното си и измънка извинение на стреснатото пиколо. Първо видя Дейвид, а после Филис и помаха за спасение, както давещ се маха към капитана на кораб, неспособен да скрие страха и тревогата от срещата си с Хауи.

Беше очевидно, че те не са разпознали Хауи, а вероятно и не са го видели, и все пак защо жена му и дъщеря му го поздравиха с целувки, а синът му с уверено ръкостискане?!

Абнър хвърли още един плах поглед назад, но Хауи беше изчезнал.

Част втора

Абнър седна в леглото, треперейки. Кожата му беше студена и влажна. Сърцето му биеше така, сякаш беше тичал. Той погледна към часовника си: шест и десет.

В бледата светлина, която се процеждаше през завесите и се отразяваше в ъгъла на огледалото, видя познатите контури на фигурата на спящата си съпруга. Огледа скрина, нощното шкафче, стола в другия край на стаята, върху който беше хвърлил панталона си. Всичко си беше по обичайните места. Какво го бе събудило? Заслуша се в тялото си: нямаше главоболие, стомахът му беше наред, не беше жаден. Не помнеше да е сънувал нещо. И все пак се будеше за трети път през тази нощ.

Облегна се на възглавницата и се опита да си припомни събитията от предната вечер. Бяха отишли на кино, въпреки че той не запомни нито филма, нито за какво си говориха след това. После вървяха обратно към хотела, спряха за сладолед и на павилиона за вестници в лобито, за да си купи сутрешния вестник. Изведнъж видя себе си, тичащ по червено-златния килим в хотелското фоайе, и невероятната му среща с Хауи започна да се преповтаря в съзнанието му. Ето го Хауи – размахва пачките пари във въздуха – осемдесет и две или и четири, или осемдесет и шест хиляди долара? Увещава го да вземе четири хиляди или повече, или колкото иска! Как ги беше нарекъл? Неговите зелени мъже, неговите силни зелени мъже. И после отново видя себе как бяга към павилиона за вестници. Все едно беше на изпит – безкрайно преповтаряше целия епизод, безкрайно звучеше един и същи въпрос: Защо избяга?... Защото се изплаши, че няма да устои на изкушението на Хауи?

Нали Хауи му предлагаше собствените му пари, ако, разбира се, историята му беше истина. Нямаше логика да ги отказва. Бяха му необходими за образованието на децата. Какво лошо имаше да приеме лесно спечелените от Хауи пари? Та той му ги дължеше. И все пак бяха мръсни пари: беше ги дал на Хауи преди години за залагания, а вчера Хауи му ги връщаше, спечелени от залагания.

Така той предпази себе си и остана верен на семейството и на Братството. Но и разпозна иронията – в опита си да избяга от егоцентризма на хазартния си живот, постъпи също толкова егоистично. Погази спомена за старото приятелство, държа се като страхливец и отказа на Хауи възможността да изчисти дълга си. Абнър мислеше кое е добро или лошо за него самия, без изобщо да се замисли кое е добро или лошо за Хауи. Дори и за децата си не помисли – щяха да са във възторг да се срещнат със стария си приятел.

Той отметна одеялото, скочи от леглото, облече се набързо – внимателно, за да не събуди жена си, остави бележка на скрина и пое с асансьора към партерния етаж. Беше седем и половина, но вече имаше хора на входа на казиното. Дочу отвътре бръмченето на машините за полиране на пода и прахосмукачките – персоналът довършваше работата си. Миризмите на вакса за плочки, препаратите за полиране на месинг и за почистване на килими събудиха апетита му, но той знаеше, че докато не се извини на Хауи, няма да закусва.

Абнър си спомни как Хауи се оплака, че не е спал три дни и три нощи по време на покер маратона. Със сигурност сега спи някъде, но къде? Къде живееше? Най-вероятно някой от местните мошеници щеше да знае, каза си Абнър и тръгна към казиното.

Входът представляваше огромна арка без врата, кантирана с кърваво червени неонови лампи, които според Абнър му придаваха вид на огромна отворена паст. Той се приближи внимателно, някак заобиколно, отстрани, сякаш да не бъде погълнат навътре.

До слуха му достигна обявяването на картите, подрънкването на чиповете и потракването на рулетката и гърдите го стегнаха, задиша на пресекулки; звуците му напомниха на пантера, хрускаща костите на комарджиите. Той потръпна, трудно преглътна и се отдръпна изплашен от входа, сякаш там наистина стоеше хищно чудовище.

Още някой премина през арката, затулвайки за миг светлината, и Абнър трепна, стори му се, че гигантската уста изщрака и погълна поредната си жертва.

В този ранен час нямаше опашка пред казиното, която да задържа Абнър отвън. Въпреки това не смееше да се приближи до входа. Не съществуваше юридическа или морална забрана, която да го възпира да влезе вътре, но той знаеше, че там се крият опасности: да се поддаде на психологическите стимули и подбуждащата обстановка и отново да започне да залага.

Онези, които не се впечатляват от емоционалната обсесивност на компулсивното залагане, можеха да се присмиват на страховете му и дори да го наричат глупак. Но ето че отвътре се зададе група мъже. Изглеждаха като гости на хотела и най-вероятно не познаваха Хауи: бяха прекалено изтупани, с намачкани от дългите часове на седене бизнес костюми; с разкопчани елеци, а яките и вратовръзките им – разхлабени. Докато приближаваха към изхода, изглеждаше, че вървят близо един до друг, почти докосвайки ръце, сякаш имаха нужда от взаимна подкрепа и все пак не си говореха и не се поглеждаха. Движеха се с провлачена походка, прекалено изтощени да повдигнат крака и очи от килима. Абнър се вгледа в сивите им безизразни лица и се почувства неудобно, че нарушава привидното им спокойствие, тъй като добре познаваше и разбираше болката, която те се опитваха да скрият.

Четирима загубеняци, каза си той със съчувствие и погледна настрани, докато се разминаваха.

Тогава излязоха още двама мъже с каубойски шапки. От подобния им на енот смях Абнър разбра, че са спечелили. Те спряха да изслушат въпросите му, но бяха от Ел Пасо и никога не бяха чували за Хауи.

Стана му ясно, че ако някой познава Хауи, то вероятно би бил човек от персонала на хотела и той изчака да премине момичето с цигарите, а после и двама охранители, но никой от тях не познаваше Хауи.

Най-накрая се появи с празен поднос под мишница, държеше го като боен щит. Беше от румсървиса и отговори на въпросите на Абнър, но въпреки че току-що беше занесъл лека закуска на някои от играчите, прекарали там цялата нощ, той нямаше идея или спомен за гостите в казиното. А дали не е сервирал на играчите от покер маратона, който приключи на горния етаж вчера следобед?

– Може би познаваш моя приятел Хауи Пакър? Дребен човек. Носи карирана шапка и пуши сухи пури?

ът го погледна мрачно и промърмори, че работата му е да се грижи за храната и за сметките.

– Моят приятел беше големият победител вчера. Опитвам се да открия някой, който знае къде живее – обясни Абнър и повтори описанието на Хауи.

– Току-що сервирах закуска на няколко „големи играчи“ от Ню Йорк, но не мога да ти кажа как изглеждаха. Всичко, което знам, е, че ако трябваше да плащат за храната си, щяха да умрат от глад. Те просто я добавиха към сметката на стаята си. Дано имат билети за връщане или ще им се наложи да плуват до вкъщи. Виждал съм ги такива. Как каза, че му е името?

– Хауи Пакър. Понякога нарича себе си Харви , когато иска малко да се поукраси.

– Щом вчера е спечелил, днес ще се върне обратно. Така правят всичките тези глупаци. Не мирясват, докато не се разорят напълно. Тях попита ли ги? – посочи към рецепцията.

– О, той не е гост на хотела.

– Влез вътре и го потърси. Това не е частен клуб. Иначе можеш да пробваш в Мелбърн руум около четири следобед. Тогава започват да играят отново – сервитьорът отмина с подноса си.

Абнър нямаше никакво намерение да влиза в казиното, но и не беше склонен да чака до следобед. Щеше да бъде прекалено късно, помисли си и се огледа наоколо, отчаяно търсещ решение.

Преди да се усети, тя стоеше пред него, препречваше гледката му към казиното, усмихваше се провокативно, почти безгрижно, гърдите и бяха едри и изкусително открити. Макар да беше позабравил нравите, все пак се досети, че е хостеса и работата ѝ е да се усмихва на всеки клиент. Въпреки това доброто ѝ настроение го зарадва и той я попита дали познава Хауи Пакър, играч на карти.

– Понякога нарича себе си Хауи Паркър или . Дребен мъж с големи зъби — почти като а-а-а… на кон. Носи карирани шапки. Пуши малки…

– Защо не влезеш вътре да изиграеш няколко игри, докато чакаш приятеля си? – прекъсна го тя. – Ето там има маса, която очаква своя победител.

– Не, не, благодаря! Просто търся моя приятел, той идва тук да играе зарове и блекджек.

Силен рев, викове на одобрение и аплодисменти от срещуположна на входа маса привлякоха вниманието му и той видя как победителят прегръща и стиска ръцете на заобиколилите го комарджии.

Абнър си спомни чувството на победа, увереност и сила. Разпозна себе си в играча на блекджек, наблюдаваше го как прибира печалбите си. Винаги предизвикателството да спечели го поглъщаше: да използва своята изобретателност, упоритост и смелост, да изпробва интелигентността си срещу късмета и уменията на другите играчи. Именно предизвикателството го вълнуваше. Парите бяха на второ място.

Абнър изведнъж почувства изблик на страст да залага и го почувства толкова силно в цялото си тяло, че му се догади. Беше за миг, но мощно, като сексуален порив. Връхлетяха го спомени как печели, въпреки че шансовете не са на негова страна, колко е развълнуван, че се е справил, че е победил. Абнър се задъха.

Той се стресна от силата на желанието, но не и от самата идея да залага, защото отдавна беше приел факта, че както човек с бъбречна недостатъчност има нужда от диализа на кръвта, така и той се нуждае от вид емоционална диализа, за да прочисти себе си от страстта си към хазарта, която все още съществуваше.

Това е лудост, помисли си и инстинктивно се отдръпна още няколко крачки назад от входа. Няма да влизам вътре. Просто търся Хауи. Но дори след като се овладя, не го напусна вълнуващата мисъл да постави малък залог в камарата от чипове – куп пари, голям колкото купа на Хауи (той винаги е бил по-добър играч от Хауи) и да будува три-четири дни и нощи точно както Хауи, и да се впусне в играта, докато не им покаже кой е майсторът.

Победителят на блекджек тъкмо ставаше от масата и Абнър се вгледа в широките му рамене, зачуди се бива ли го да жонглира с шест консерви домати или с осем топки за софтбол, а да върви по метална ограда с шипове, без да падне… Спомените заприиждаха и до него достигнаха силните предизвикателни детски викове: Обзалагам се, че не можеш да удариш над знака за Голямата мечка… Какво залагаш?... Предизвиквам те да вървиш по перваза… Бас ловя, че няма да се гмурнеш в дълбокото… Твоят долар срещу моите пет, че няма да вкараш осем поредни коша… Залагам двете си най-добри бейзболни карти, че не можеш да жонглираш…

Някои хора са си родени с късмет. Те приемат предизвикателствата, но загубите не ги засягат и самочувствието им не страда. Нито пък победите ги правят високомерни. Тези, които нямат такъв късмет, са бедните несретници – мислителите и апологетите, които се оплакват и търсят оправдания и извинения за загубите си. Но най-големите нещастници са като Абнър, подгонените от успеха, способните на всичко, за да победят всеки във всяка игра. С решителността на шампиони бързо пропадат в разочарованието и безнадеждността. Защото не могат да печелят през цялото време. Никой не може. Все пак те не хленчат, когато загубят, а се хвърлят още по-настървено в битката за победа.

Абнър беше наивен. Опитваше се да надскочи себе си, без някога да е познал или поне признал границите си. Поемаше непремерени рискове, надхвърляше възможностите си и залагаше не за да спечели пари, а за да е най-добрият. В крайна сметка безразборният хазарт го доведе до шокиращото откритие, че на тридесет и шест години е все още едно малко момче.

Вече нямаше как да провери дали би победил играча на блекджек с широките рамене, тъй като всичките му неизказани въпроси и всичките му притихнали възражения се заглушаваха от истината, която винаги е знаел, но не искаше да приеме: вълнуващата свобода и забавленията от детството са изчезнали завинаги. Той най-накрая и за съжаление беше пораснал.

Абнър се обърна и се отдалечи от входа на казиното, подмина рецепцията, офиса на касиера и таблото за обяви, на което беше описана програмата за деня. Неспособен да реши какво да прави, той изчете съобщенията колкото можеше по-бързо, прескачайки през редовете, сякаш наистина очакваше там да намери адреса на Хауи: Добре дошли… Американско лекарство… Пленарна сесия… 9:45… Двадесето год… събиране… Служебен екипаж УСС… Дейвисо… Флори… Костюм… Роби-би-тро-никс… Уилсън рум… Хризанте… Пътувания… Обяд… Областен управи… Телефонна компан… Телефон! Може би Хауи имаше телефон!

Затича се към телефонните кабинки. Ако Хауи имаше телефон, неговият адрес щеше да фигурира в телефонните указатели, но под какво име е вписан там, Абнър нямаше никаква представа.

Беше на половината път до кабинките, когато забеляза два крака, обути в чорапи на жълти и оранжеви ивици, повдигнати на стол, който се подаваше иззад плета от изкуствени растения. Чорапите бяха толкова грозни, че можеха да принадлежат само на един човек, и Абнър, обнадежден, заобиколи плета. Хауи беше там. Спеше на дивана, краката му почиваха на съседен стол, а сбръчканите му обувки и шапката му, внимателно подредени, лежаха под него на пода.

Беше очевидно, че не се е прибирал у дома – облечен със същите дрехи и със същата зелена вратовръзка, само че още по-грозна и по-изцапана от вчера.

– Хауи? – Абнър разтърси ръката му и го видя как се прозява, бърше очите си и се втренчва в него, опитвайки да се разсъни. – Какво правиш тук? Снощи не се ли прибра вкъщи?

– Исках. Но много се изморих и реших да дремна. Колко е часът?

– Осем и петнадесет. Трябва да говоря с теб.

Хауи залюля краката си и ги спусна на килима.

– За какво? – той седна, подръпна чорапите си, но се отказа от усилието да си обуе обувките.

– За вчера – Абнър все още не беше сигурен как да започне. Искаше да се извини, но и много други неща имаше да му каже. – Тази сутрин се събудих и осъзнах, че не се държах добре с теб. Не трябваше да бягам. Предполагам, че се изплаших, исках да предпазя себе си.

Хауи потърка очи с китките си и отново се прозя.

– Няма нищо, Неди, ти не очакваше да ме видиш.

Абнър огледа фоайето – страхуваше се някой да не го чуе. Беше почти празно, особено в сравнение с тълпата, която го изпълваше предната вечер.

– Извинявай! Беше егоистично от моя страна.

– Забрави, Неди, разбирам те – Хауи облиза устните си и потри стомаха си. – Май съм гладен.

– След малко имам среща с Филис и децата тук, в лобито. Заповядай да закусиш с нас!

Хауи скочи и заглади косата си.

– Но аз на нищо не приличам, Неди. Не искам да ме видят такъв – той дръпна периферията на шапката над веждите си, седна и се приведе, сякаш за да се скрие.

Абнър му предложи да се пооправи в техния апартамент, след като Филис излезе. Да се изкъпе, да облече някоя от неговите ризи.

Хауи поклати глава и радостно примлясна. Затрополи с крака във весел ритъм, но Абнър се почувства неудобно от благодарността към малкия му жест, затова го подкани да си събира нещата.

Докато Хауи се мъчеше да напъха крака в разкривените си обувки и да завърже връзките, Абнър отиде до телефонните кабини и се обади на жена си: тя вече беше облечена и го чакаше. Абнър я помоли да отмени уроците по тенис и голф и да слезе с децата в кафенето за закуска.

– Започнете без мен. Ще закъснея мъничко. Имам изненада за вас – мистериозно добави той, като искаше да я накара да излезе от стаята, без да задава въпроси.

Когато се върна, Хауи крачеше около дивана, на който беше спал, толкова погълнат и концентриран, че дори не го забеляза. Вече беше запалил една от оръфаните си пури.

– Готов ли си?

Хауи трепна. Да, беше готов, но първо искаше да пита нещо. Притвори клепачите си, сякаш намалявайки полезрението, фокусираше по-добре гледката. Абнър познаваше тази гримаса. Почти винаги предхождаше въпрос, на който Хауи очакваше важен отговор.

– Колко пари си изкарал от залагания от последния път, в който се видяхме?

Беше неочаквано наивен въпрос и Абнър не го прие сериозно.

– Нека помисля – той направи пауза и се престори, че смята. – Между единадесет и половина и дванадесет милиона. Преди да спра. Писна ми да плащам огромни данъци върху печалбите.

– Аа, хайде, Неди! Не ме будалкай! Сигурно са купища пари, щом не казваш точно колко! – той засмука слюнката, която блестеше по ъглите на устните му.

Как да съобщи истината на Хауи, за да я разбере? Мозъкът му изглежда отговаряше на различни импулси, защото той предубедено чуваше, виждаше и вярваше само в това, което неговият собствен опит му говореше за доброто, природата, разумните възможности и доверието в хората. Абнър се зачуди има ли по-глупав и по-непрактичен човек от Хауи.

Каза му истината: че не бе печелил повече от двадесет и пет цента в продължение на почти пет години.

– Трябва чума да ти е поразила късмета! Добре тогава, колко си загубил? Колко най-много си губил наведнъж? – устните му се извиха настрани и оголиха зъбите, приличаше на захапал кисела слива. Споменаването на голяма сума пари винаги го разтърсваше, независимо спечелена или изгубена.

– Вълнуват те големите пари, а? За мен обаче нещата стоят така: голяма сума е да заложа пет долара и да спечеля, но още по-голяма сума е да заложа пет долара и да загубя. Голямата печалба е голямата загуба на комарджията, Хауи!

– Какви ги дрънкаш, Неди! Да не би да не помня как залагаше на…

– Казах ти, че не съм залагал от години – прекъсна го Абнър. – Не съм залагал пари, копчета, кибритени клечки или обяда си за училище. Имам добра работа. Работя много и заплатата ми не зависи от пресмятане на вероятности или гонене на фантасмагорични късмети. Не залагам вече, разбираш ли? – Абнър погледна часовника си. Беше време да тръгват, затова посочи към асансьорите.

Но Хауи се дръпна назад и се заоплаква, че не иска да използва предните асансьори, защото се страхува да не се засече със семейството на Абнър.

– Не изглеждаш достатъчно силен да изкачиш шестнадесет етажа.

Хауи предложи да използват асансьорите за персонала и го поведе натам, провирайки се сред групите от хора, които вече изпълваха лобито – през позлатена врата към склада и по коридор, чиито олющени и зацапани стени бяха частично скрити от купчини сгъваеми столове, шкафове, колички, флагщоци и плотове за маси за банкетите в голямата бална зала.

Абнър вървеше след Хауи. Нивото на шума в коридора започна да се повишава – все по-силно и дисхармонично, докато след един завой най-сетне достигнаха зоната за зареждане на товарните асансьори.

Абнър сякаш се намираше зад кулисите по време на оперно представление – ите, облечени като великолепни участници във войнишки хор, в колосани ленени сака със златни копчета и пагони, наместваха папийонките си, приглаждаха косите си и се въртяха с количките си, все едно маршируваха на парад от кухнята към зоната за зареждане и после към ярко осветените асансьори.

Въпреки че нямаше хотелска политика, която да им забранява да се возят в товарните асансьори заедно с персонала, пък и Абнър беше регистриран гост на хотела, все пак той се почувства не на място – количките и униформите на ите бяха безупречно блестящи и му се стори, че с Хауи ще ги разбъркат или изцапат, ако се допрат до тях.

– Намери ли приятеля си?

Абнър се обърна и разпозна а, с когото разговаря в лобито.

– Да – той кимна и потупа Хауи по рамото. – Мислех, че работиш в казиното?

Сервитьорът измърмори, че за тях това е най-ужасният момент от деня. Повечето от гостите на хотела обядвали и вечеряли в ресторанта. Но сякаш всички настоявали да закусват в стаите си.

ът се втренчи в Хауи и поклати невярващо глава.

– Ти си този, който обра казиното вчера? – огледа набързо одърпаната външност на Хауи. – Направил си го тъкмо навреме – той кимна на Абнър и отмина с количката си.

Автобусните шофьори, ите и камериерките влизаха и излизаха от асансьора на различните етажи, изкусно маневрираха с количките или държаха над главите си препълнени подноси. На шестнадесетия етаж Абнър и Хауи успяха да се промушат отпред и да слязат.

Абнър почука на вратата на техния апартамент и след като не получи отговор, завъртя ключа и махна с ръка на Хауи да влезе.

– Ето това е стая, Неди! Цял апартамент. Имате отделна спалня. Сигурно ти е струвало доста, а?

Хауи седна и изведнъж започна да диша тежко през устата си, въздухът не му стигаше.

– Добре ли си? – попита Абнър и посочи към гарафата с портокалов сок, която хотелът осигуряваше всяка сутрин. – Искаш ли малко?

Хауи кимна и хвана чашата с две ръце, докато Абнър наливаше, после изгълта портокаловия сок мигновено – докато Абнър се обърна да остави гарафата на подноса, чашата му беше празна. Хауи я изпусна на пода, изстена и сграбчи стомаха си.

– Крампи – въздъхна той. Носът му издаваше свирещи звуци, а той притискаше лицето си като от силни болки.

Абнър го заведе в банята и му помогна да пие топла вода. Хауи се успокои. После Абнър отвъртя кранчетата на ваната.

– Вземи си вана и се избръсни. Използвай моята самобръсначка и моя сапун. Ето ги там. Междувременно ще повикам камериера да изчисти и изглади костюма ти.

– Съжалявам, Неди, забравих, че не съм ял два дена. Играта така ме повлече, че забравих да се храня.

Абнър затвори вратата на банята, взе телефона и повика камериера. После се обади да поръча храна за Хауи. Отиде в спалнята, извади чиста риза, боксерки и чифт чорапи от скрина, избра вратовръзка от гардероба, занесе ги във всекидневната и ги постави на дивана.

– Изпразни джобовете си и ми подай костюма си – извика той през вратата.

Когато Хауи излезе от банята, облечен в халата на Абнър, изглеждаше по-слаб, по-малък, по-възрастен, по-крехък. Камериерът вече беше отнесъл смачкания му костюм и скъсаните му обувки, а ът от румсървиса чукаше на вратата.

Хауи погледна благодарно към количката.

– Толкова е красиво! – възкликна той. Седна и повдигна похлупаците на храната. – Шунка с яйца! Домашни пържени картофи! Това е то закуска, Неди. Колко струва? Искам да платя…

– Яж. Не се тревожи за цената. Ти си мой гост.

Хауи намаза парче хляб с масло и намачка отгоре яйцата. После го остави в чинията.

– Ти ме покани да закуся с теб, Филис и децата. Защо го каза, щом не го мислиш? – взираше се в храната, без да я докосва.

– Нищо не се е променило – обясни Абнър. – Тази закуска е само да се подсилиш, докато слезем долу да се срещнем със семейството ми. Нали не си ял отдавна, затова поръчах.

Хауи вдигна вилицата си, погледна го, сякаш за да се увери, че наистина е казал това, което беше казал, и после започна да яде, сумтейки от удоволствие при всяка хапка.

– Хиляди благодарности, Неди, хиляди благодарности. Ти си истински приятел. Истински другар. Това е трапеза, подходяща за крал. Но къде е твоята чиния?

Абнър обясни, че още не е гладен и подаде чашата си, докато Хауи наливаше кафе от каната. Беше отменил семейните уроци по тенис и голф, така че щеше да има достатъчно време да закуси.

– Ще се видиш с децата и после всички ще отидем на пикник.

Както едно време, за малко да добави, но реши, че е по-добре да не споменава миналото.

Зъбите на Хауи почти изскочиха от устата му, когато се засмя. Той изтанцува бърз танц с пръстите си по масата.

– Ах, Неди. Знаех си, че вчера не беше сериозен. И сега си отменил уроците. Винаги си ми бил приятел. Няма ли да ти струва много?

– Не, не – прекъсна го Абнър, но се опита да скрие нетърпението си. Всичко това беше изненада за Филис и децата – не им беше казал за срещата от предната вечер.

– Какъв истински приятел си ти, Неди! Задължен…

– Не, аз ти дължа извинение за вчера, задето избягах. Затова се върнах да те търся тази сутрин. Бях изплашен от големите пари, които си спечелил, и може би малко ти завидях. Признавам, че никога не съм печелил толкова. После ти ме засрами, когато ми предложи четири хиляди долара за нещо глупаво, което бях направил преди години и бях забравил. Но ти, разбира се, никога не забрави.

– Просто исках да ти се издължа, Неди.

– Не разбираш ли как се почувствах? Изведнъж ми даваш толкова много пари след толкова много години! Но вече не искам пари, спечелени на хазарт! Няма значение, че можеш да ми се издължиш. Не приемам пари от залагания, това е.

– Какво ти става, Неди? Да не съм свещеникът на майка ти, че така ми говориш?! Естествено, че са пари от залагания! Спечелени и изгубени, и пак спечелени, и пак изгубени. Пак и пак, и пак.

– До месец нищо няма да ти е останало от тях. Знаеш го, нали?

Хауи не отговори веднага. Изглежда се замисли за нещо, което го смути. Устните му потрепериха.

– Какво би направил с тях, Неди, ако беше на мое място?

– С кое?

– С моите силни зелени мъже.

– Щях да ги накарам да подпишат дългосрочен договор, преди да изчезнат и да започнат работа за някого друг. Щях да ги вкарам всичките в банката.

– Няма как да стане.

Абнър въздъхна.

– Колко дължиш?

– Не дължа много на никого, освен на теб, и наем за пет и половина седмици в YMCA. Имам бележка от заложна къща за часовника ми и няколко куфара с дрехи.

– Плати на YMCA и си прибери дрехите. Не се притеснявай за дълга си към мен. Щом толкова държиш, върни ми колкото искаш, колкото предпочиташ, колкото ще те накара да се чувстваш добре. Колкото и да е, ще го дам за благотворителност.

Хауи се дръпна от масата и се подпря на облегалките на стола, на който седеше. Той извъртя главата си и погледна Абнър косо.

– Съгласен ли си да ти дам само част от парите?

– Направи каквото решиш.

– Бих се чувствал по-добре, ако ти дам всичко, Неди. Но нямам всичко.

Абнър нервно се изсмя.

– Надявам се, че си ги вложил във фондовата борса?

– Снощи загубих част от тях.

– Всичките пачки?! Всичките пари?! – Абнър изпусна чашата си върху чинийката и кафето се изплиска върху ръката му. – Ограбиха ли те?

– Ах, прекалено съм умен за това.

– Загуби ли ги? Измамиха ли те? Взеха ли ти ги? – той се надигна от стола си. – Казах ти да не развяваш банкнотите!

– Не се тревожи. Не е сериозно, Неди. След като се разделихме, наминах през казиното.

– Каквооо?! – звукът излезе от устата му като въздух от спукан балон. – Ти пак отиде… там?

– Помислих си, че ще спечеля още зелени мъже и ти ще се успокоиш, че имам предостатъчно. Тогава ще ми позволиш да ти се отплатя. Освен това обичам да играя на рулетка. Харесвам звука на малкото топче, докато се търкаля върху колелото.

– Не можа ли да изчакаш до днес? – Абнър подскочи. – Защо не ми се обади? Аз щях…

– Страхувах се, че Филис или децата може да отговорят, а ти не искаш да говоря с тях.

– Не се оправдавай! Знаеш, че щеше да отидеш в казиното, независимо какво съм казал и независимо дали в джоба ти има половин милион или петдесетачка!

Беше лесно да смъмри Хауи, че е загубил пари в казиното, защото Абнър всъщност мъмреше себе си. Добре помнеше угризенията след загубите си от хазарт и сякаш никога не бе достатъчно само да осъзнае, че е загубил, ами и винаги трябваше да знае колко точно и защо е изгубил, до последното пени, до последното защо.

– Колко загуби?

– Може би повече, отколкото исках – Хауи отпи от кафето си.

– Обзалагам се, че си ги преброил поне пет пъти. Сложи ги на масата и ги преброй отново.

Но Хауи нямаше никакви пари в себе си – бил ги оставил в сейфа на хотела, преди да подремне.

– Хауи, ти никога не си ме лъгал, като изключим онзи път, но сега избягваш въпроса ми. Колко изгуби?

– Имам седемдесет и пет.

– Изгубил си десет хиляди долара снощи в казиното? – попита тихо Абнър, опитвайки се да спре паниката, която го обземаше. – Вчера не би ми пукало, ако беше пропилял всичко. Но сега ме боли почти толкова, колкото и теб.

– А, това са просто пари, Неди. Пак ще ги спечеля.

– Няма да ги спечелиш. Докато се опитваш да си върнеш десетте хиляди, ще загубиш още двадесет бона.

Хауи внезапно се изправи и отиде в банята. Абнър го чу да пуска водата в мивката и зачака, докато той се върна, бършейки лицето си с кърпа.

Изглежда болен, отсъди Абнър, но раздразнен от детинското му безразличие към загубата на парите, сега изпитваше по-малко съчувствие към него. Освен това, по някакъв объркан начин, беше ядосан на Хауи, че го накара да се ядосва на себе си. Сякаш Абнър бе отчасти виновен за случилото се. Знаеше, че не трябваше да го оставя сам с осемдесет и шест хиляди долара кеш по джобовете – все едно да оставиш само дете да играе с кибрит!

Но Абнър също си напомни, че не носи никаква отговорност нито за начина, по който Хауи е спечелил парите си, нито за начина, по който ги е изгубил. Неговата отговорност беше към самия него. Водеше битка за собственото си възстановяване и знаеше, че трябва да стои далече от казиното. Ако беше почувствал нужда да избяга от изкушението, което представляваха парите на Хауи, ако беше усетил опасността да се поддаде на носталгията по живота си на комарджия – дори подобни изкушения да бяха само във въображението му, тогава той беше направил необходимото, за да се предпази.

Независимо от това, у него говореше съвестта на Братството, която настойчиво му напомняше за отчаяната неспособност на Хауи да управлява парите си. Хауи имаше нужда от помощ и в крайна сметка Абнър доброволно се съгласи да му помогне.

– Ще ти кажа какво ще направим – предложи той. – Ще слезем долу и ще вземем парите ти от сейфа. Ще ги занесем в банката. Така ще възпрем твоите зелени мъже да прогарят джобовете ти всеки път, когато минаваш покрай казиното.

Хауи наля още кафе в чашата си, въпреки че тя си беше почти пълна, добави няколко лъжички захар, нервно разбърка с лъжичката и шумно отпи.

– Ти май не разбра какво точно ти казах, Неди – държеше чашата с две ръце пред лицето си, както често държеше пурата, сякаш искаше да скрие устата си. – Да, трябва да ти го обясня по-добре… – остави чашата и избърса устните си в ръкава на халата. Замълча. После взе вилицата и започна да гони трохите в празната чиния с нея.

– Кое не съм разбрал правилно? – подкани го Абнър, раздразнен от недомлъвките му.

– Както ти казах, Неди, не ме разбра… Останаха ми седемстотин и петдесет, а не ъъъ.. седемдесет и пет хиляди.

Макар и Абнър да не беше виждал Хауи отдавна, той помнеше чудатите му маниери, които винаги издаваха настроението и мислите му. Но този път нищо в държанието му не го бе подготвило за шока. Надяваше се, че не е чул добре, че е грешка. Но Хауи повтори:

– Седемстотин и петдесет…

Почувства такова объркване и гняв, че му се доповръща. Размаха ръце и без да иска, събори пепелника от нощното шкафче. Очите му се напълниха със сълзи, пот се стече по гърба му и ризата залепна за кожата му, скръсти ръце около гърдите си и за да скрие треперещите си ръце, натика длани под мишниците си.

Разбира се, че парите имаха значение дори да не бяха негови. Но още нещо го вбеси, което винаги го ядосваше, когато губеше на карти, конни надбягвания или опитвайки се да хвърли топка над знака за Голямата мечка. Той знаеше, че може да го направи, той го беше правил и все пак толкова много пъти точно когато трябваше и когато имаше значение, когато се съревноваваше със себе си и със света — той се беше провалял. Провалът го разгневяваше, усещането да е победен го разочароваше, дори поражението да не беше негово, а на Хауи – да загуби и да не осъзнава защо. Да е неспособен да разбере логиката на загубата – безсмислието на цялото планиране, репетиране, практикуване и контрол! Невъзможността му да се предаде и да капитулира пред Висша сила, по-голяма от това, което беше той и което беше Хауи, от това, което който и да било можеше да бъде някога. Ето кое вбесяваше Абнър.

Погледна Хауи и видя, че се опитва да изглежда безгрижен, макар да бе видимо озадачен от безмилостната скорост, с която беше изгубил толкова много. И като момче, на чието хвърчило се е скъсала връвта и то е отплавало с вятъра, Хауи седеше, втренчен в тавана, сякаш там търсеше отговор, докато пръстите му си играеха с пискюлите в краищата на колана от халата на Абнър.

– Изпусна осемдесет хиляди долара ей така?

Хауи, ужасен и смаян, само сви рамене и измърмори, че не може всички да са късметлии всеки ден.

– Попитах те как успя да изгубиш повече от осемдесет хиляди долара само за няколко часа в казиното. И ми отговаряш, че не може всички да са късметлии всеки ден. Имаш ли представа какво би могъл да си купиш с осемдесет хиляди долара? Знаеш ли колко много работят повечето хора, без никога да успеят да спестят осемдесет хиляди долара? – Абнър трепереше.

– Защо си толкова разстроен, Неди? Това са моите пари. Или поне бяха. Аз не се ядосвам на никого. Дори на себе си.

– Пука ми, защото сме приятели отдавна. И може би защото смятам, че съм отговорен за теб. Пука ми, защото е очевидно от начина, по който изглеждаш, че не си имал никакви пари, преди да спечелиш покер маратона. Пука ми, когато ме използваш като оправдание да нараняваш себе си. Сега разбрах защо си спал във фоайето!

– Съжалявам, ако съм те разочаровал, Неди. Не исках да разбереш. Стана неочаквано. Ще ти дам триста и петдесет сега и ще ти изпратя петстотин другия месец. Така добре ли е?

– Това е част от проблема ти. Нямаш къде да спиш, загуби осемдесет хиляди долара, но планираш да ми изплатиш четири хиляди?!

– Така е честно. Задължен съм ти.

– Хауи, ти си две години по-голям от мен и какво постигна след всичките тези години на залагания?

– Никаква сметка в банка.

– Никакъв бизнес.

– Никакъв дом.

– Никаква работа.

– О, тук грешиш, Неди, имам работа – той се усмихна гордо и здраво придърпа халата около тесните си гърди. – Аз съм нощният мениджър на Пийтс пита бъргърс.

– Какво?

– Не съм много добър нощен мениджър. Пийт казва, че раздавам прекалено много храна на скитниците, които се навъртат наоколо. Твърди, че съм твърде беден, за да съм така разточителен. Но той ми се доверява за касата и предполагам, че затова ме държи. Не съм стъпвал там вече четири нощи, така че сигурно ме е уволнил.

– Значи познах: никаква работа.

– Никаква кола.

– Никаква жена.

– Нищо.

– Къде отиде всичко, Хауи?

– Предполагам… обратно в Играта, за да можем да го спечелим отново.

– Наистина ли мислиш, че ще спечелиш осемдесет и пет хиляди долара отново? На карти? Колко пъти си го правил?

– Само този път, Неди. Но съм печелил големи суми в други игри. И съм добър в залаганията на коне. Не залагам, ако не мисля, че ще спечеля.

– Ще ти кажа нещо, което май вчера пропуснах: ти си встрастен комарджия, Хауи. Ти си като мен. Аз съм встрастен комарджия. И трябва да направиш това, което направих аз. Не мога да ти обещая, че ще е лесно. Може би тъкмо това ме предизвика. Беше най-трудното, което съм правил през живота си. Но ти трябва да спреш да залагаш, Хауи.

– Да спра?! И какво ще правя, ако спра?! Не се сещам за нищо друго.

– Време е да научиш нещо за печалбата, Хауи! Не разбираш ли, че за хора като нас печалбата е просто заем? Временна е. Само загубата е постоянна.

– Залаганията никога не са те плашили, Неди.

– Не е вярно, по дяволите! – изкрещя Абнър. – Не бях по-умен от теб, нито бях по-голям късметлия. Аз имах само едно нещо, което ти нямаше – преуспял брат.

– Но, Неди, ти винаги си имал хубави коли и скъпи дрехи. Знаеш как да живееш – виж си ризата и вратовръзката, и този хотелски апартамент. Никога не съм имал такива дрехи. Гордея се, че си ми приятел. Винаги съм знаел, че мога да разчитам на теб. Точно както ми помогна днес. Разказвам на всички за теб, Филис и децата. И за Дани. Чувствам се добре, сякаш съм част от семейството ви. Иска ми се да бях като теб. Искам и ти да се гордееш с мен, както аз с теб. И с Дани.

Абнър едва дишаше. Той отиде до климатика, увеличи температурата и с гръб към Хауи затвори очи и вдиша. Бе изрекъл съвсем същите думи на брат си и знаеше колко самоунищожителни са били.

– Не ми говори така, чуваш ли! Не говори така на никого! Не искаш да си като мен или като някого друг. Прекарах двадесет години в опити да угодя на брат си, да го догоня, да го впечатля и накрая… – след като умря щеше да добави, но успя да се спре. – Накрая научих, че не е било необходимо. Защото той ме обичаше такъв, какъвто съм. Дори когато разбра, че съм го лъгал. Дори когато видя, че съм незрял егоист.

– Ти?! Какво говориш, Неди? Как така егоист?! Ти винаги си бил искрен и честен с всички.

– Бъди по-точен, когато споменаваш миналото ми – предупреди го Абнър. – Да си приписвам добродетели не върши работа. Трябва да съм напълно наясно със себе си. Не бях нищо повече от глупак с прекалено много пари и няма смисъл да ми обясняваш, че е било различно.

– Но ти правеше хубави неща за много хора, особено за мен. Виж закуската, виж ризата и чорапите, които ми зае. Ти печелеше на покер, аз на конни надбягвания и после ние…

– Глупости! – прекъсна го Абнър раздразнен. – Според тебе съм бил добър играч, победител, така ли? Печелех само толкова, колкото да покрия загубите си. А накрая губех през цялото време. Знаеш ли защо? Защото не знам как да залагам. Никога не съм знаел. Не можех да изкарам няколко долара и да спра. Не можех да загубя няколко долара и да се откажа. Не мога да се предавам. Ти също не можеш. А когато не знаеш как да се предадеш, не знаеш и как да спечелиш.

– Вчера напуснах играта точно в пет часа. Както бях казал, че ще направя – възрази Хауи.

– Ти не я напусна. Просто спря да залагаш за няколко часа. Същото правех и аз, ден след ден, повече от тридесет години.

Хауи седеше свит на стола и недоумяваше защо Абнър говори така.

– Време е да ме видиш такъв, какъвто съм, по-скоро – какъвто бях. Време е да видиш и себе си. Аз бях пълен провал – призна си Абнър. – Бях нечестен с парите. Бягах от реалността. Прекарах много време в лъжи и измами, за да оправдавам загубите си. Изгубих толкова много работи, толкова много приятели, толкова много пари… – Абнър спря, защото разпозна в звука и ритъма на думите си принципите на Програмата – беше ги споделял хиляди пъти в групата. На сбирките изкачваше реда си, за да заговори с безмилостна, недвусмислена честност за автобиографията на заболяването си, а след това изслушваше така познатите истории на другите: те не бяха просто изповеди, а основният начин, по който членовете на Братството поддържаха връзка с истината за тяхното минало. Не ставаше дума за упражнения по самобичуване, а за самоосъзнаване; не ставаше дума за самообвинения, а за напомняне за общата им безкрайна уязвимост.

Можеше ли със самоироничната си дегероизация да изтръгне Хауи от мъглата на романтично-носталгичните му заблуди за миналото? Зависеше от способността му да го разтърси, признавайки собствените си жалки и унизителни преживявания, които разкри и по време на работата си по Програмата; зависеше от безжалостното признаване на провалите в живота му, които упорито беше разкрасявал или крил толкова много години, че дори Хауи не бе наясно с тях.

А дали беше правилно да се противопоставя на детинската вяра на Хауи в един опростен до черно-бяло свят или на натрапчивата му нужда да залага. Хауи не го беше молил за помощ, а и изглеждаше достатъчно щастлив или поне доволен от себе си и от света, който сам си беше изградил. Абнър съзнаваше, че е самонадеяно и опасно да се опитва да промени нещата, които придаваха смисъл, последователност и удовлетворение в живота на Хауи. Ако го принудеше да изостави вярата си в един разбираем и справедлив според него свят (дори наивно съграден от преувеличения идеализъм на собствената му личност), Хауи можеше да се разболее. Ако унищожеше умереното равновесие, в което Хауи държеше успехите и неуспехите си, Абнър би трябвало да му предложи адекватен емоционален заместител. Но както бе безполезно да предлагаш чест на циника, така безполезно беше и да представяш истината на наивния.

Но Абнър вече беше започнал. Не беше сигурен дали несъзнателно реши да приложи опита от възстановяването си върху Хауи и след това започна да споделя, или първо започна да споделя, а после прецени, че така е правилно. Всичко, което разпознаваше, беше, че след второто изречение: „Моите проблеми със залагането започнаха, когато бях на единадесет…“, той спря, неспособен да продължи. Не беше забравил събитията от миналото, нито трудността да ги опише с думи. Напомни си, че винаги когато разказва историята на хазартния си живот, той извлича полза от преповтарянето ѝ. Но се запита дали точно сега Хауи се нуждаеше от неговата история? Трябваше да има друг начин да постигне същия резултат.

– Значи мислиш, че имах успех в хазарта? Само заради брат си изглеждах успешен. Той ме спасяваше, плащаше глобите ми, сметките ми, съдебните ми разноски. Дани ми намираше работа и той ме уреди в бизнеса. Той беше успешният, не аз.

– Измисляш си!

– А ти се опитваш да ме изкараш нещо, което никога не съм бил! Искаш мечтите ти за бъдещето да паснат на фантазиите ти за миналото. Заигравай се както искаш с твоето минало, но не ти позволявам да променяш моето. Не се гордея с него. Ако се гордеех, щях продължавам да лъжа себе си и семейството си, и още много хора, които днес вярват в мен, независимо от всичко, което съм направил.

– Каква игра играеш с мен, Неди? Помня добрите ни времена и парите, които печелехме. Ти си най-добрият комарджия, когото някога съм познавал. Наясно си със спорта и си факир в изчисляването на коефициенти и точки. Не мамиш и си спокоен, умел. Гордеех се с теб, защото печелиш като джентълмен.

– А помниш ли как губя?

Хауи се засмя триумфално.

– Рядко, Неди! Беше прекалено умен за…

– Колкото когато ти дадох четири хиляди долара, за да ги заложиш на онези коне – ето колко съм бил умен!

– Е, за конете нямаше добро око.

– Често ли идваше с мен, когато отивах да платя на букмейкърите и уличните акули?

– От време на време.

Милостта на Хауи засили решимостта на Абнър да срине идиличната му представа за миналото и той му припомни времената, когато зет му беше дошъл на гости и три поредни седмици ходеха на пистата всяка нощ.

– Знаеш ли колко много дължах на Сам за всички странични залози, които направих с него? Знаеш ли колко пари бях взел назаем?

Хауи имаше само смътен спомен.

– Какво стана, когато занесе чека ми в банката?

– Мисля, че казаха, че е без покритие. Но това се случва на всекиго, Неди. Не означаваше, че ще го набуташ.

– Можеше и да го набутам, ако не беше твоят зет. Помниш ли как се оправих?

Хауи потри зъбите си с пръст.

– Остави парите при Дани. Взех ги от офиса му.

– Това не бяха моите пари! Бяха неговите пари! Парите на Дани! Той ми ги даде назаем. Взимах назаем от него, докато не навърших четиридесет и три години!

– Но той ти е брат. Ти би направил същото за него. Защо си измисляш небивалици?

– Значи според теб си измислям? Ако миналото ми беше красиво, защо ще го извъртам?!

– Не знам, Неди. Имаш добра жена и деца, и добър брат. Винаги си имал достатъчно дрехи и пари. Виж си костюма! Ти не си загубеняк. Аз не мога да си платя наема, мен ме изхвърлиха от YMCA миналата седмица. Но ти си човек със стил, Неди. Ти изглеждаш като… ти си успешен комарджия.

– Не бях успешен комарджия – извика Абнър и се наклони напред през масата, искайки да натъпче думите в главата на Хауи. – Никога не съм бил успешен в хазарта и никога не искам да бъда! Не съм докосвал тесте карти и не съм правил залог вече четири години!

– Говориш като някого, когото не познавам.

– Това се опитвам да ти кажа – съгласи се Абнър. – Не съм същият човек, когото някога познаваше. Вярваш или не, но всеки ден, откакто съм тук, подминавам казиното по няколко пъти и нито веднъж не влязох вътре! Дори тази сутрин, когато се опитвах да те открия. Стоях до входа и чаках някой да излезе, за да го разпитам за теб. Чувах играта вътре, дори виждах част от нея, но останах отвън в лобито. Невъзможно беше да постъпя така преди!

Не беше кой знае колко велико, но за Абнър беше постижение и доказателство, че е способен да контролира себе си в толкова опасна обстановка.

Но Хауи само изкриви устни и се изкикоти, а после заяви, че за него не представлява никакво усилие да напусне казиното, без да залага: бил го правил стотици пъти, когато бил разорен. Често ходел в казиното и без пари, с надежда да открие някой, от когото да изпроси малък заем. Ако не срещнел познат, се разхождал около масите и наблюдавал игрите, докато се оглеждал за изпуснати по пода чипове. Залагал каквото и да е – и заеми, и намерени чипове.

– И винаги се чувствам по-добре, защото съм рискувал. Дори да загубя всичко и да си тръгна без пукната стотинка в джоба – завърши Хауи.

Абнър беше чувал всичко това и преди. Беше кредото на типичния банкрутирал идеалист – някой, който вярва, че дори изборът да е грешен, пак е по-почтено и по-смело да залага на неизвестното, отколкото здравомислещо да решава всеки проблем.

Абнър не успя да отговори, защото на вратата се почука. Той потръпна от страх, че е някой от семейството му. Беше камериерът. Абнър му даде бакшиш и закачи костюма на Хауи на вратата на гардероба. Все още грозен, но пък изгладен и с почистени от петната ревери; дори обувките му бяха излъскани до блясък.

Хауи прегледа костюма, изглеждаше доволен. Взе дрехите, които Абнър му зае, занесе ги в банята, а после се върна за костюма и обувките си.

Вече закъсняваха и Абнър очакваше всеки момент семейството му да се появи на вратата. Той не успя да повлияе на Хауи, а времето, което им оставаше, излиташе бързо.

Почувствал безизходицата си, Абнър импулсивно помоли Хауи да изчака малко с обличането. Гласът му беше толкова искрен, че Хауи спря с костюма и обувките в ръка. Абнър знаеше, че може да задържи вниманието на Хауи с която и да билo история за залагане – истинска или въображаема. Затова го попита дали помни колко много бяха спечелили, когато пътуваха до Лас Вегас със Сам, зетя на Хауи.

– Нали не си забравил как обединихме парите си и си ги разделихме поравно, преди да напуснем мотела и да се запътим към казината?

Хауи кимна бавно, явно споменът от това приключение постепенно се проясняваше в ума му.

– О, помня, сякаш беше вчера! Ако не бях спечелил, нямаше да мога да посетя чичо си в Сан Диего.

– Точно така. А колко спечелих аз?

– Николко. Мисля, че ти игра блекджек. Но фалира. Както и Сам. Защо питаш?

– Защото трябваше да излъжа Филис за причината за пътуването. Казах ѝ, че отивам до Сейнт Луис на интервю за работа и дори взех пари назаем от нея за самолетен билет.

Дотук беше истина.

– Така че – продължи Абнър – няма как да забравя, че спечелих повече от петнадесет хиляди долара.

– Къде? В Лас Вегас?! Не! – засмя се Хауи и после се прозя. – Объркал си се, Неди. Ти изгуби точно като Сам. Аз бях единственият победител.

– Сигурен ли си?

– Загуби всичко. Нямаше никакви пари, никакви чипове. Самият ти ми го каза.

– Е, не ти казах истината – гласът на Абнър издаваше, че не му е лесно да признае. – Спечелих петнадесет хиляди, от които ми трябваше всеки цент. Бях в капан. Лъжех за работата си, лъжех колко пари изкарвах, всичко се беше струпало наведнъж. Трябваше някак да се измъкна. Трябваше да се върна с пари за Филис, за банката, за двама лихвари и за шерифа, който беше повдигнал поне четири обвинения срещу мен. Затова дойдох във Вегас с теб. И ако не бях спечелил, нямаше как да се прибера вкъщи.

– Значи си ме излъгал, Неди?! Та ти никога не лъжеше никого! – Хауи поклати невярващо глава.

– Така е с хората като мен. Или поне беше така. Ставаш твърде отчаян, когато дължиш много. Знаеш как е – Абнър седна и отклони очи от объркания, втренчен поглед на Хауи.

– Ако правилно изчислявам, дължа ти една трета от петнадесет хиляди. Така че ти задържаш четирите хиляди, които ми дължиш, а аз ще ти дължа само хиляда. Звучи логично, нали?

Хауи не отговори. Стоеше като закован в коридора – приличаше на пътник, който току-що е разбрал, че се е качил на влак, който пътува в грешна посока: неспособен да върне времето, да възстанови парите си за билета, да промени направлението на влака.

Изглежда го завладяваше паника. Облегна се на стената, търсейки опора. Но изведнъж погледна Абнър, присви очи по своя странен начин и размаха обувките си към него, сякаш едновременно го поздравяваше и порицаваше.

– Знам какво правиш, Неди! Искаш да ме спасиш от дълга ми. Извърташ нещата така, все едно ти ми дължиш пари! Така би постъпил и Дани – той отиде до банята, закачи костюма си на вратата и се върна, като още стискаше обувките си в ръка. – Не съм толкова глупав, че да не разбера как се опитваш да ме накараш да направя, каквото ти си направил, да спра да залагам – отново размаха обувките си. – И ще ти издам една тайна, която не съм споделял дори с Дани: отдавна не ми е забавно. Но не мога да спра. Аз съм сам, Неди. Нямам семейство, истинско семейство с деца, каквото ти имаш. Играя карти, ходя до пистата или в казиното и така все едно съм със семейството си. Да съм със семейството си, това е. То е много повече от парите или от самото залагане.

Той тръгна към банята, но спря и погледна назад към Абнър предупредително.

– Не се опитвай да ме откажеш от всичко това, Неди! Не мога.

Вратата се затвори, за да даде време на Абнър да осъзнае абсурдността на опитите си да спаси Хауи. Да го спаси от какво? От малкото щастие, което бе намерил в нещастното си съществуване?

Спомни си собствения си живот и окаяното си съществуване, от което го бяха избавили непознатите, които го въведоха в Братството. Те не му дължаха нищо, но въпреки това спасиха живота му. Спомни си за страданието в началото. Възстановяването му не беше лесно, трудно беше и за онези, които му помагаха. Но те не се отказаха от него дори когато той, след като се присъедини към Братството, няколко години продължи да залага. Макар че Абнър не разбираше защо го правят, те никога не го оставиха да потъне – до него винаги стоеше някой, който да го издърпа.

Не дължеше ли и той същото на Хауи? Но какво можеше да му предложи освен пари?

Изведнъж всичко му се разкри и той се втурна към гардероба, свали дрехите си и обу къси панталони, нахлузи пуловер, чорапи и тенис обувки. Опитваше се да завърже връзките си, когато Хауи излезе от банята, облечен със старата си риза с оръфана яка и грозната си зелена вратовръзка. Той занесе дрехите на Абнър обратно на дивана и ги подреди една до друга, сякаш бяха почетни медали. Първо вратовръзката, после ризата, бельото и най-накрая чорапите.

– Ризата е хубава – каза Хауи и нежно докосна плата с пръстите си. – Но няма да ми стане – думите му бяха изпълнени с милост и прошка.

Не поглеждаше Абнър, но Абнър забеляза, че е изненадан да го види в други дрехи точно както и самият той бе изненадан от вида на Хауи.

– Защо си се преоблякъл? – попита Хауи. – Няма ли да слизаме долу да…

– Отивам да играя тенис – излъга го Абнър и взе ракетата на съпругата си. – Щом казиното е по-важно и е твоето семейство, няма смисъл да се срещаш с Филис и децата.

– Но те ми липсват, Неди! Не говорех за твоето семейство. Искам да ги видя.

– Моето семейство ли ти липсва? За какво ти е семейство? Какъв е смисълът от семейството изобщо? Хайде, нали знаеш всички отговори!

– Семейство са хората, които се интересуват от теб. Хората, които те обичат – отговори Хауи.

– Ти не можеш да бъдеш част от семейство – язвително каза Абнър.

– Мога! – възпротиви се Хауи.

– Прекалено си егоистичен, за да си част от семейство. Дори Елинор те напусна, защото ти мислеше само за себе си. Какво ще допринесеш към семейството? Какво би могъл да дадеш? Чипове за покер? Старо тесте карти? Фишове от залагания?

– Не е необходимо да си богат, за да имаш семейство – настоя Хауи. – Дори да нямам много пари, пак мога да дам нещо на другите.

– Какво например? Да ги мамиш? Да ги лъжеш? Да харчиш всяко пени за себе си? Да им отмъкваш парите? Да унищожиш финансовата им сигурност, вярата им, доверието им в тебе? Семейство? Ха! Идея нямаш какво е да си част от семейство!

– Да, знам – извика Хауи. – Виждал съм ви с Филис. Бях ви детегледач. Отказвал съм се от залаганията много пъти, за да бъда с Дейвид и Моли.

– Дейвид и Моли! Те мислят, че си мъртъв. По-добре е за тях, ако не знаят докъде си я докарал. Отказвал си се от залози заради децата ми! Та ти сравни семейството ми с помията, около която се навърташ – сводници, безделници, измамници на карти, глупаци и мошеници! Това ли е семейство?

– Не е честно, Неди! – тялото на Хауи се сгърчи.

– Няма да ти позволя да видиш семейството ми. Какво толкова искаш от тях в крайна сметка – те нямат много пари!

– Моля те! – задъха се Хауи.

– Ще пробваш да ги подкупиш с твоите седемстотин и петдесет долара ли? Не. Не мисля, че разбираш какво е семейството. Като нищо ще разрушиш и моето.

– Неди, Неди, какво говориш?! Аз ги обичам. Никога не бих ги наранил! Не е честно да говориш така! Ще се обадя на Дани и ще го питам.

Абнър подскочи, когато чу името на брат си. Беше последното име, което очакваше да чуе точно в този разговор. Но Хауи не знаеше нищо за смъртта на Дани, така че имаше логика да потърси помощ от човека, от когото самият Абнър зависеше в продължение на толкова много години.

– Дани? Искаш да се обадиш на Дани? – Абнър повтори името и изведнъж то му прозвуча странно и далечно, като чуждо име без пол и народност. – И още нещо… Не говори за брат ми. Няма как да му се обадиш, нещастен глупако!

– И защо не? Обаждането няма да е за твоя сметка. Имам си достатъчно пари. Слизам долу да му звънна. Той ще разбере. Той ще те накара да ми позволиш да видя Дейвид и Моли. Той…

– Дани е мъртъв! – Абнър седна.

– Престани да ме лъжеш, Абнър!

Но нещо в изражението на Абнър, в тона на гласа му или в начина, по който тялото му се присви, накара Хауи да се разлюлее в смачканите си обувки, а после да седне срещу Абнър, но без да го поглежда.

– Измисляш си, нали? Лъжеш, за да ме изплашиш…

Беше болезнено за Абнър да наблюдава мъката по лицето на Хауи, но все пак почувства промяната като възможност. Нали тъкмо това целеше?

– Дани не може да… не може… – Хауи измънка невярващо. – Той ми каза… – опипа джобовете си, извади избеляла визитка и я изглади с пръстите си. – Това е неговият почерк… неговият собствен почерк. Единственото, което притежавам и което успях да запазя в Каракас.

Дани беше казал на Хауи, че изпадне ли в беда, може да му се обажда по всяко време. Но Хауи се беше въздържал. Стигаше му да държи визитката в джоба си, в случай че му потрябва – като талисман, в чиято сила вярваше.

– Тази визитка беше моето асо. Винаги е било така. Имах нещо специално, на което безусловно можех да разчитам.

Хауи вдигна визитката и я завъртя в ръката си няколко пъти.

– Сякаш имах семейство, моето малко семейство – той внимателно я изглади и я прибра в джоба до гърдите си. – Какво ще правя сега?

Абнър най-накрая видя на какво са способни болката, унижението и любовта.

– Искаш да кажеш, че Дани беше за тебе повече от късмета или парите?

Хауи кимна.

– Беше някой, на когото и двамата можехме да разчитаме. Ето, това е смисълът на семейството… Но той си отиде. И вече нямам истинско семейство, Неди.

– Напротив, имаш. Имаш цели две! Хайде, облечи ризата ми! Слизаме долу да видим Филис и децата. А после отиваме на пикник и ще ти разкажа за второто ти семейство.

Анонимни комарджии е братство на мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от играта на хазарт. В стотиците сбирки, провеждани в различни градове на Съединените щати и извън тях, членовете на братството се събират, за да подкрепят усилията си, както и тези на други компулсивни комарджии, да се въздържат от залагания и да израснат личностно и духовно. Възстановяването не включва придобиването на способност да се залага контролирано, както залага социалният комарджия. Членовете на Анонимни комарджии осъзнават, че да тестват себе си по такъв начин води единствено до стари модели на разрушително поведение. По-скоро те се опитват да канализират енергията си, която иначе биха изразходвали за хазарт, в дейности, които насърчават продуктивното развитие на характера. Участието в Програмата на братството е замислено като доживотно усилие, тъй като човек може да овладява компулсивната зависимост от хазарт, но никога не може да премахне болестта от психиката си. Придържането към Програмата на анонимните комарджии води не само до живот без залагане, но също така до по-високо ниво на морални и духовни ценности и до здравомислещо поведение на членовете.

Както предполага името, Анонимни комарджии се ръководи от принципа на анонимността, който има две основни форми: публична и индивидуална. На ниво преса, радио, кино и телевизия членовете на Анонимни комарджии внимателно пазят анонимността си. Използват се само лични имена, както за защита на идентичността на членовете, които представляват Братството, така и за да се акцентира не върху отделните личности, а върху групата на Анонимни комарджии като цяло.

Анонимни комарджии не набира членове, а се стреми да ги привлича. Братството не пропагандира собствения си имидж, нито този на отделните членове. Анонимни комарджии просто информира обществеността, че е достъпна помощ за всеки, който има проблем с хазарта. Следователно Братството използва средствата за масова информация, като насърчава членовете на своите комитети за връзки с обществеността да осведомяват широката общественост за съществуването му. Някои встрастени комарджии сами откликват на посланието на Братството, но голяма част от тях идват поради усилията на някого друг като съпруг или съпруга, друг член на семейството или приятел.

Веднъж въведен в Програмата, новодошлият активно се насърчава да остане в нея. Често членовете от група на Анонимни комарджии ще се обаждат на новодошлия, за да подкрепят присъствието му на сбирките и да му помогнат при евентуални проблеми при адаптирането му към Програмата. Успехът на новия член в Братството зависи от усилията и решителността му. В крайна сметка решението дали да продължи да залага е оставено на отделния човек, но членовете на Анонимни комарджии енергично подкрепят новодошлия да остане в Програмата и да се въздържа от хазарт.

Настоятелно се призовава редовното присъствие на сбирки на всички членове. Опитът показва, че възстановяващите се членове присъстват на поне една сбирка седмично. Продължителното или многократно отсъствие води до проблеми, при които старият модел на компулсивно залагане и деструктивно поведение се възобновява.

Братството вярва, че компулсивният хазарт никога не може да бъде излекуван. Анонимни комарджии обаче знаят, че встрастените играчи са в състояние да възпрат болестта си и да възстановят живота си, като се въздържат от хазарт и променят разрушителните си навици. Необходима е вътрешна трансформация на личността, която се осъществява чрез работа по програмата Дванайсет стъпки. Целта е да се спре разпадането на личността и живота на встрастения комарджия и да се насърчи ново, по-здравословно поведение.

Програмата за възстановяване на Анонимни комарджии

Тази програма се състои от дванадесет стъпки за възстановяване, които се основават на практически опит и прозрения, разработени в продължение на много години. Най-важното е, че програмата работи и следователно тя е крайъгълният камък, върху който се гради Братството. Въпреки че Анонимни комарджии не е религиозна организация, Програмата за възстановяване се основава на определени духовни ценности и принципи. В основата ѝ е залегнала вярата, че встрастените комарджии могат да бъдат подпомогнати, като се предадат на Висша сила, по-голяма от тях самите, било то Бог, Братството или и двете.

Анонимни комарджии могат да бъдат описани като духовно общество, защото то изисква от своите членове да придобият вяра и да развиват най-значимите и най-ценните качества на човешкия характер. Добродетели като доброта, честност, смирение, съпричастност, щедрост и почтеност се считат за най-съществените принципи в новия начин на живот. Чрез практикуването на тези добродетели членовете се учат да се стремят към духовен напредък като средство за възстановяването им и за продължаване на Братството.

Компулсивните комарджии, които са били възстановени чрез Програмата на анонимните комарджии, осъзнават, че са поели по път на самоизследване и самоусъвършенстване за цял живот. Те научават, че няма кратка пътека за изграждане на ново бъдеще. Тъй като възстановяването отнема време, а също и поради необходимостта да бъдат винаги нащрек срещу импулса за хазарт, членовете осъзнават, че участието им в Братството е постоянен ангажимент, към който те трябва да се придържат. Само в рамките на Програмата възстановените комарджии имат силата да преодолеят своята обсесия за залагане и да постигнат желаните промени в характера си.

Сбирката на групата: ядро на съществуването на Братството

Принципите на Братството се въвеждат в действие чрез сбирки на групата. За да функционира Братството, Анонимни комарджии поддържа местни и национални служби, но компулсивните комарджии се възстановяват главно чрез домашните си групови сбирки.

Структурата на груповите сбирки по принцип е сходна по целия свят, въпреки че отделните групи имат свобода на действие в рамките на домашната си група според желанието на членовете, при условие че сбирките отговарят на общата философия на Братството. Те се провеждат ежеседмично. Могат да се проведат навсякъде, но най-често се избират организации с нестопанска цел като църкви, синагоги и братски къщи, тъй като обикновено на тези места наемите са по-евтини. Сбирките се различават по продължителност и вид и повечето са отворени само за членовете на Анонимни комарджии. Понякога се провеждат открити сбирки, на които могат да присъстват журналисти, лекари, близки на комарджиите и други заинтересовани. В случай на външен посетител на затворена сбирка, той може да бъде помолен да напусне, ако някой от членовете на АК не желае да бъде нарушена поверителността на споделянето му.

Сбирката се провежда от водещ, обикновено избран от секретаря на групата. Всяка сбирка най-често се води от различно лице.

По време на типична сбирка членовете споделят опит, сила и надежда и четат на глас избрани откъси от Комбо книгата – малка брошура, която синтезира целите и принципите на Анонимни комарджии. Друго, което се прави по време на сбирката: въвеждат се нови членове, правят се съобщения, свързани с Братството, събират се доброволни вноски само от членовете, извършват се и други необходими дейности, свързани с живота на групата.

Голяма част от сбирката е посветена на споделяне, по време на което водещият призовава отделните членове да говорят за преживяванията си, свързани с хазарта. Споделящите могат да разказват как са започнали да залагат и различни хазартни премеждия от личната си биография, как са дошли при Анонимни комарджии, как преодоляват желанието да залагат, как получават помощ чрез програмата Дванайсет стъпки и как се справят в ежедневието си. В края на всяко споделяне членовете аплодират, за да изразят разбиране и подкрепа към човека, който е говорил.

Споделянето служи както като катарзис за индивида, така и като средство, чрез което членовете обменят опит. Обратната връзка им помага да решават текущите си проблеми. Също така поддържа свежи спомените за деструктивното им поведение. Като си припомнят трудностите, разочарованията и страданията по време на хазартния си живот, встрастените комарджии се предпазват от опасността да забравят миналото си и да се върнат към хазарта. Ползите от споделянето са и за споделящия, и за членовете, които го слушат – така те обогатяват своя опит.

Кафе паузата, както и неформалната среща, която обикновено следва след края на всяка сбирка, се считат за толкова важни, колкото и самата официална сбирка. През тези периоди членовете провеждат свободни разговори и споделят знания и личен опит. Установено е, че такъв вид близост е важна за насърчаване на груповата солидарност и единство. Сплотеността помага на членовете да останат в Програмата.

Новодошлите се чувстват по-удобно да говорят свободно, след като срещнат подкрепата, оказвана на всеки член. На новия човек се предлага да прочете и отговори на Двадесетте въпроса на Братството от Синята книга, а след това да споделя. Стандартната процедура на Братството е да препоръча на новодошлия да посещава сбирките на Анонимни комарджии поне деветдесет дни.

В края на сбирката всички членове стават и заедно казват Молитвата за смирение:

Господи, дай ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим.

Смелостта да променяме нещата, които можем да променим.

И мъдростта да прозираме разликата между едното и другото.

И нека винаги бъде Твоята воля, а не моята.

Амин.

Комбинацията или Комбо книга

На всички анонимни сбирки на АК се чете Комбо книгата, частично или изцяло. Представлява брошура, която съдържа откъси от широк спектър от литературата на Братството, обобщаващи най-важните части от Програмата. Използва се по-често от която и да е друга част от анонимната литература на комарджиите и непрекъснато се актуализира, за да отразява развитието на Братството.

В следващите редове представяме откъс от Комбо книгата, който очертава принципите и целите на Анонимни комарджии, както и дава обобщаващата гледна точка на Братството за тежкото положение на встрастения комарджия:

Анонимни комарджии е братство на мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от хазарта. Единственото изискване за членство е желанието да се спре играта на хазарт. Няма такси или вноски за членуване в АК. Ние се издържаме чрез собствените си волни дарения. Анонимни комарджии не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; АК не желае да се включва в обществени спорове; АК не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи.

Нашата основна цел е да спрем хазарта и да помогнем на други компулсивни комарджии да направят същото.

Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински встрастени комарджии. Никой не обича да мисли, че се различава от своите събратя. Ето защо не е изненадващо, че нашата хазартна кариера се характеризира с безброй напразни опити да докажем, че можем да залагаме като другите хора. Идеята, че някой ден по някакъв начин ще успее да контролира играта на хазарт, е голямата мания на всеки компулсивен комарджия. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта.

Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме встрастени комарджии. Това е първата стъпка към възстановяването ни. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите по отношение на хазарта, трябва да бъде разрушена.

Ние загубихме способността си да контролираме хазарта. Знаем, че нито един истински встрастен комарджия никога не е в състояние да възстанови контрола. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали – обикновено кратки, неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да контролираме играта, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Убедени сме, че комарджиите от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава и никога не ставаме по-добре.

Следователно, за да водим нормален и щастлив живот, ние се опитваме да прилагаме според възможностите си определени принципи в ежедневните си дела.

Комбо книгата съдържа и Двадесетте въпроса, извлечени от практиката на Анонимни комарджии, за да помогнат на засегнатите от болестта на компулсивното залагане да разберат какво означава да си встрастен комарджия. Тези въпроси се задават на всеки новодошъл в АК. Опитът на Братството е, че повечето компулсивни комарджии отговарят положително на поне седем от двадесетте въпроса.

1. Пропускал ли си някога училище или работа, за да залагаш?

2. Залагането поражда ли неприятности в семейството ти?

3. Хазартът повлия ли на репутацията ти?

4. Чувствал ли си угризения след игра на хазарт?

5. Залагал ли си, за да изкараш пари, с които да платиш дългове или да решиш други финансови затруднения?

6. Хазартът доведе ли до намаляване на амбициите и ефективността ти?

7. Чувстваш ли след загуба, че трябва да се върнеш към залагане възможно най-скоро, за да възстановиш загубеното?

8. След печалба имаш ли силно желание да продължиш да залагаш, за да спечелиш още повече?

9. Често ли залагаш, докато свършат всичките ти пари?

10. Взимал ли си пари назаем, за да залагаш?

11. Продавал/залагал ли си нещо, за да финансираш играта си на хазарт?

12. Изпитвал ли си нежелание да използваш „пари за хазарт“ за нормални разходи?

13. Хазартът направи ли те небрежен към благосъстоянието на теб самия и на семейството ти?

14. Залагал ли си някога по-дълго, отколкото си планирал?

15. Залагал ли си някога, за да избягаш от притеснения, неприятности, скука или самота?

16. Извършвал ли си или обмислял ли си извършването на незаконни действия, за да се сдобиеш с пари за хазарт?

17. Хазартът затруднява ли съня ти?

18. Споровете, разочарованията или раздразненията подтикват ли те към желание да залагаш?

19. Имал ли си някога желание да отпразнуваш хубаво събитие, като играеш хазарт?

20. Мислил ли си или правил ли си опити да се самоубиеш заради проблеми с хазарта?

Комбо книгата представя кратка история на Анонимни комарджии от зараждането ѝ като проста идея, споделена между двама мъже, до разрастването на Братството по целия свят. В брошурата също така фигурират дванайсет въпроса и отговора относно компулсивното залагане и Програмата на анонимните комарджии. Някои от разгледаните теми в тази поредица засягат природата на компулсивното залагане, факторите, които карат човек да се превърне във встрастен комарджия, мечтания свят на компулсивния комарджия и начина, по който компулсивните комарджии могат да спрат да залагат и да се възстановят чрез Програмата на анонимните комарджии. Комбо книгата завършва с раздел, озаглавен До всички членове на Анонимни комарджии, който предлага редица практични съвети на възстановяващите се встрастени комарджии.

Комбо книгата играе ролята на верен спътник на членовете на Анонимни комарджии и те често се обръщат към нея в моменти на стрес. Много от членовете чувстват, че следващият цитат улавя същността на тази брошура и като цяло на Програмата на Братството: Опитът ни в Анонимни комарджии се свежда до следните алтернативи – да залагаш, рискувайки прогресивно влошаване, или да не залагаш и да изградиш по-добър начин на живот.

Начинът на живот на Анонимни комарджии

Програмата на анонимните комарджии далеч не се свежда само до посещаването на сбирките на групата, тя е начин на живот. Възстановителният процес генерира себеосъзнаване, което напълно прониква живота на всеки член. Както един диабетик се нуждае от инсулин, така встрастеният комарджия се нуждае от обвързване с Програмата на Братството.

Освен че представлява група за взаимопомощ, за много членове Анонимни комарджии се превръща и в семейство. Любовта, съчувствието и подкрепата извират от взаимното разбирателство и желанието им да достигнат до по-здравословен и щастлив живот. Членовете приемат другите такива, каквито са, независимо от техните лични недостатъци. Приемането осигурява основната емоционална сигурност, която е липсвала в живота на много компулсивни комарджии.

Тези, които идват в Анонимни комарджии, обикновено са отчаяни. Те често се обръщат към групата, търсейки съчувствие. В отговор получават емпатия, разбиране и приемане от общество на мъже и жени, готови да протегнат ръка за помощ. Братството е наясно колко трудна стъпка е за един самотник, какъвто е типичният встрастен комарджия, да отиде на първата си сбирка.

Повечето компулсивни комарджии вярват, че ничии проблеми не са толкова сериозни, колкото техните. Следователно новодошлите на сбирките на групата са изумени, когато разберат, че и други се намират в същата ужасяваща ситуация. Откриването на общ опит носи огромно облекчение и дори само на това основание е възможно да се формира връзка с другите. Встрастените комарджии най-лесно могат да бъдат разбрани от други встрастени комарджии и благодарение на този тип взаимоотношения Анонимни комарджии предлага ръководство, приятелство и възстановяване на много компулсивни играчи.

Новодошлите научават, че са болни, но и че има изход. Въпреки че са безсилни срещу хазарта, те имат възможност да се справят с болестта си, ако следват принципите програмата Дванайсет стъпки. Вместо мрачно бъдеще, изпълнено със страдание, Братството предлага надежда за смислен и щастлив живот.

Голяма част от възстановителната програма представлява персоналната терапия. На всеки член се дава възможността да разголи душата си и да освободи чувствата, натрупани през целия му живот на встрастен комарджия. Споделянето на болката е очистителен процес. Докато някои го намират за трудно, други приветстват възможността да говорят свободно. Те често проговарят още на първата си сбирка за неща, които трудно биха споменали другаде.

Въпреки че споделянето несъмнено е от значение, никой не бива да бъде притискан да говори. Изслушването на другите, докато разказват своите преживявания, създава чувство на доверие и сигурност. Това позволява дори на най-резервираните членове да разкрият опита си свободно, знаейки, че ще бъде запазена конфиденциалност.

Опитът на Братството показва, че най-добре се възстановяват редовните и активни участници в лечението, които стриктно се придържат към Програмата. Членовете са наясно, че възстановяването им зависи от откритостта и честността, с която споделят по време на сбирките. Честността е абсолютно необходимото условие за добро възстановяване. Ето защо успешните членове на Анонимни комарджии полагат всички необходими усилия, за да отхвърлят всяка нечестност от себе си.

Комарджията, който не може да бъде безмилостно честен, има малък шанс да се възстанови. Възможно е човек да посещава сбирките пасивно и временно да спре да залага, но продължителното въздържание от хазарт изисква пълно обвързване с Програмата. В противен случай моделите на унищожителното поведение рецидивират и се явяват нещастна, но неизбежна и единствена алтернатива.

Повечето хора идват в Анонимни комарджии, защото това е последният им шанс. Някои от тях са изправени пред затвор или самоубийство. Други идват, защото имат нужда от пари и напразно се надяват, че Братството ще им ги предостави. Трети се обръщат към АК, защото партньорът им ги заплашва с развод. Каквато и да е причината обаче, почти всички, които идват, са отчаяни и емоционално изчерпани. На сбирките на групата новодошлите научават, че желанието да се спре залагането е единственото условие, на което се базира успешното възстановяване.

Неизбежно има и такива, които се провалят и се връщат към живота на компулсивно залагане. Понеже патологичният хазарт е прогресивно заболяване, страдащият в крайна сметка унищожава себе си физически и психически посредством:

• Нередовни модели на трудова заетост, водещи до загуба на стабилен доход и загуба на самочувствие.
• Зависимост от наркотици или алкохол.
• Извършване на престъпление, за да се сдобие с пари, което може да доведе до лишаване от свобода.
• Недохранване.
• Отхвърляне.
• Разрушени бракове и разпадане на семействата.
• Лудост/институционализиране.
• Опит за самоубийство.
• Сериозни заболявания или смърт поради причини, свързани със стрес.

Ако човек посещава срещите на Анонимни комарджии, но продължава да залага, заболяването ще продължи да прогресира. Той може да е привързан към Анонимни комарджии и интелектуално да осъзнава, че компулсивното залагане е унищожително, но да не е достатъчно емоционално ангажиран, за да спре. В такъв случай е възможно да продължава да посещава сбирките, но и да продължава да залага, което го прави още по-нещастен, защото осъзнава неспособността си да схване и приложи Програмата.

Успехът на възстановяването зависи от спазването на принципите, заложени в Дванадесетте Стъпки; слабохарактерността неизменно води до отстъпление. Дори тези, които скриват на пръв поглед незначителни според тях неща, например не признават, че имат дълг, в крайна сметка се поддават на натиска да се върнат обратно към хазарта.

Възстановяването изисква много повече работа и самодисциплина, отколкото е свикнал един встрастен играч. Новият начин на живот, който предлага Програмата на анонимните комарджии, зависи от цялостната промяна на навиците и ценностите. Необходими са бдителност и решителни действия, защото, както казахме, всичко освен категоричното действие води до регресия, а бдителността лесно може да бъде заменена от самодоволство. Да изпуснеш една сбирка например, подканя да изпуснеш и втора, и трета. Без никакво съмнение липсата на дисциплина е обратният път към хазарта.

Важно е да се запомни, че желанието на човек да спре да залага обикновено е огромна мотивация за правилните действия: да посещава сбирки и да се придържа към възстановителната програма. Хората, които по-лесно развиват необходимата дисциплина, всъщност точно дефинират за себе си значението на Програмата и поставят възстановяването си на първо място.

В края на краищата Анонимни комарджии представлява избор между живот в робството на смъртоносна болест или живот в свобода. Някои компулсивни комарджии сравняват възстановяването си с незрящ човек, който постепенно проглежда. Такава аналогия е особено подходяща, защото когато встрастеният комарджия приеме и приложи принципите, които Братството предлага, пред него се разкриват непознати досега хоризонти. Възстановяващият се попада в един изцяло нов свят, свободен от хазарта и пълен с неподозирани възможности.

Членовете на АК напредват във възстановяването си и желанието им да залагат постепенно затихва. В крайна сметка те достигат точка, от която завръщането към хазарта става немислимо. Това е етапът, на който много от тях започват да харесват себе си. Стремежът им към растеж и зрялост изгражда напълно нова личност, която изплува на повърхността.

Осъзнаването на този прогрес окуражава човека да се стреми още повече към личностно израстване. Членовете се стараят да смаляват егоцентризма си и се учат да обичат себе си и околните.

Можем да опишем появата на самоуважение като геометрична емоционална прогресия. Докато самоуважението расте, възстановяващият се придобива способност да разрешава проблемите във всички сфери на живота си – от брака и семейството до финансите и работата. Успешното справяне с проблемите пък укрепва още по-дълбоко доброто самочувствие.

Тъй като възстановяването отнема време, важно е да се помни, че човек трябва да бъде търпелив и да живее само за днес. Въпреки това е възможно промяната в отношението му към себе си да започне почти веднага след като е взел решението да приеме начина на живот на Анонимни комарджии.

Братството учи своите членове да приемат поведението на встрастения комарджия като заболяване и да не правят никакви други умозаключения за себе си или за другите. Така само затрудняват възстановителния процес. Тъй като при компулсивните играчи има тенденция към негативно мислене и песимистично светоусещане, Анонимни комарджии работи здраво, за да им помогне да се превъзпитат и да погледнат към светлата и добрата страна на живота и света. Вместо безмилостно да критикуват себе си, встрастените комарджии се учат да признават заслугите за своите успехи. Тази способност идва като естествен резултат от развиването на себеуважение.

Компулсивните комарджии осъзнават, че не са перфектни и често се наказват за несъвършенствата си. Братството им помага да овладеят склонността си към сурови самообвинения като ѝ противопоставя безспорния факт, че несъвършенството е част от човешката природа и че превъзмогването на недостатъците на характера е конструктивен процес без крайна точка. Компулсивният комарджия трябва да разбере, че е нормално да греши и да престане да се упреква, защото чувствата на срам и вина лесно могат да го върнат към залагането. Правилната позиция е, че не само хазарта, но и всички други затруднения в живота трябва да се посрещат със стабилност и увереност.

Членовете на АК започват да практикуват Дванадесетте стъпки във всички свои дела. Тъй като за никого няма гаранция, че животът му ще бъде безпроблемен, принципите на Анонимни комарджии показват на човека как да прави избори и да приема всички неща спокойно и с лекота.

В крайна сметка за тези, които остават в Програмата, начинът на живот на Анонимни комарджии се превръща във втора природа. За някои Братството става доминиращ социален и психологически стремеж и те тясно се обвързват с дейността на Анонимни комарджии. Повечето обаче се задоволяват с редовно посещаване на сбирките и съчетават Програмата с редица други интереси. Много от тях придобиват ново чувство на принадлежност, намирайки в Братството духовно удовлетворение, непостижимо другаде. Независимо от степента на обвързване, да бъдеш част от идеята да помагаш на другите носи несравнима радост и е истинската същност на приятелството.

Всички членове на Анонимни комарджии се стремят да израстват заедно в Братството. Приятелствата се задълбочават, разбирането и съпричастността растат, формират се връзки, а любовта към себе си и другите е в изобилие. Единството на Братството е толкова мощно, че всяка сбирка на групата е като дом за членовете дори когато е изпълнена с нови лица. В Анонимни комарджии няма непознати, а само братя и сестри, обединени от другарство.

Обобщение

Възстановителната програма на Анонимни комарджии е основата, върху която членовете на Братството успяват да построят отново живота си. Тя е план за по-добър начин на живот и е представена в дванадесет стъпки.

Компулсивните комарджии трябва изцяло да се въздържат от залагане, за да бъдат наистина продуктивни членове на Братството. Практикуването на Дванадесетте стъпки за възстановяване освобождава и реализира истинския потенциал на човека. Програмата също така позволява на членовете на Анонимни комарджии да водят нравствен и достоен начин на живот.

Някои от Дванадесетте стъпки се занимават с приемане на безсилието и прегрешенията от миналото. Други подтикват членовете да предприемат необходимите действия, за да съградят живота си отново. Трета група от стъпки са духовни в същността си и засягат Висша сила, по-голяма от човека.

Всяка стъпка подлежи на индивидуална интерпретация. Тъй като Възстановителната програма е създадена така, че да може да се адаптира към личните нужди, много различни тълкувания са се появявали през годините. Коментарът, който следва, е базисно обобщение на различните интерпретации на Дванадесетте стъпки към възстановяването и може да бъде считан за начална точка на една по-задълбочена дискусия.

Първа стъпка: ПРИЗНАХМЕ, ЧЕ СМЕ БЕЗСИЛНИ СРЕЩУ ХАЗАРТА – ЧЕ ЖИВОТЪТ НИ Е СТАНАЛ НЕУПРАВЛЯЕМ.

В Първа стъпка на Програмата за възстановяване членовете признават безсилието си срещу хазарта и научават истината за компулсивното залагане – че то е нелечима прогресираща болест, която може да бъде спряна единствено чрез пълно въздържание от игра на хазарт. Встрастените комарджии осъзнават, че когато залагането доминира действията им, те са безсилни да контролират живота си. Първа стъпка изисква да приемат факта, че животът им се е превърнал в неуправляем. След като признаят и приемат поражението си, членовете започват да придобиват вътрешна сила да се справят с проблемите си и да поемат отговорност. Те признават, че болестта е нарушила не само финансовата им стабилност, но и много други житейски аспекти като семейство, работа и лични връзки. Приемането на безсилието пред хазарта и неуправляемостта на живота, които идват с Първа стъпка, са предпоставка за справянето с разрушителното поведение, предизвикано от компулсивното залагане.

Първа стъпка от Програмата за възстановяване е точно толкова важна за някого, който се въздържа от залагане значителен период от време, колкото и за новодошлия. Редовното преразглеждане на Първа стъпка напомня на членовете за миналото им и ги предпазва да не го повтарят.

Втора стъпка: ПОВЯРВАХМЕ, ЧЕ ВИСША СИЛА, ПО-ГОЛЯМА ОТ НАС, МОЖЕ ДА НИ ВЪРНЕ ЗДРАВИЯ РАЗУМ.

Разпознавайки природата на болестта на компулсивното залагане, членовете на АК осъзнават, че са безсилни да установят нормален начин на мислене и живот. Следователно встрастените играчи разбират, че имат нужда от Висша сила, по-голяма от тях самите. Във Втора стъпка от членовете се иска да повярват във Висша сила, която се намира извън самите тях и е по-велика от собствената им воля и от собствената им решителност. Тази Висша сила може да бъде всичко, което човекът поиска, например Бог или психологическата и емоционалната подкрепа на групата и Братството. Втора стъпка не изисква вяра в организираната религия, а по-скоро обвързване с личен път на духовно развитие. Вярата във Висша сила позволява на компулсивния комарджия да осъзнае, че е възможен по-добър начин на мислене и живот от този, който хазартът предлага.

Трета стъпка: ВЗЕХМЕ РЕШЕНИЕ ДА ПОВЕРИМ ВОЛЯТА И ЖИВОТА СИ В РЪЦЕТЕ НА ВИСША СИЛА ТАКА, КАКТО Я РАЗБИРАМЕ.

Веднъж след като членовете поверят живота си на грижата на Висша сила, голямо тегло пада от плещите им. Освободени от ограниченията на егото, те се опитват да живеят според идеалите на Висша сила, по-голяма от самите тях. Само вярата не е достатъчна, за да се постигне нормален начин на живот, но вярата, заедно с действеното решение човек да повери себе си на грижата на Висшата сила, води към възстановяване.

Четвърта стъпка: НАПРАВИХМЕ ДЪЛБОКА И БЕЗСТРАШНА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА МОРАЛА И ФИНАНСИТЕ СИ.

Компулсивният комарджия трябва да подложи себе си на пълна и задълбочена инвентаризация, за да достигне до изпълнен със смисъл живот. Приемането на недостатъците е необходимото условие за тяхното коригиране. Членовете на АК се стремят да открият истината за себе си, защото в истината се крие свободата да избират от многото възможности, които животът без хазарт предоставя.

Пълната морална инвентаризация изисква членовете да изследват всички аспекти на характера си по възможно най-добрия начин. Негативните характеристики като егоизъм, алчност, отлагане, гняв, завист, гордост, мързел, негодувание, самосъжаление, ревност, несигурност, самозаблуда, нетърпение, непоносимост, песимизъм и непочтеност, трябва да бъдат внимателно разгледани. Също толкова важно обаче е и признаването на положителните черти като доброжелателство, оптимизъм, съпричастност, трудолюбие, смирение, доброта, достойнство, толерантност и честност. Членовете настойчиво се подканват да направят опис – нищо не трябва да остава скрито.

В Анонимни комарджии финансовият инвентар е също толкова важен, колкото и моралният. Членовете правят списък на всичките си задължения, натрупани в резултат от хазартни дейности, като заеми, лоши чекове, кражби и друг вид дългове. В допълнение те изброяват подробно и финансовите си активи и доходи.

Моралната и финансовата инвентаризация са точно толкова важни за установилите се членове, колкото и за новодошлите. Превръщането на тези анализи в постоянен процес позволява на членовете постоянно да оценяват характера си. Така могат да бъдат разпознати нови дефекти, както и растежът може да бъде измерен. Тъй като парите са неразделна част от залагането, встрастеният комарджия трябва да използва финансовата си инвентаризация заедно с моралната, за да започне истински да променя характера си.

Пета стъпка: ПРИЗНАХМЕ ПРЕД БОГ, ПРЕД СЕБЕ СИ И ПРЕД ДРУГО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ГРЕШКИТЕ СИ.

В Пета стъпка членовете са честни не само със себе си, но и с някого друг, индивидуално или в група. Когато разкрият изцяло недостатъците си пред друг човек, те придобиват обективност и перспектива, иначе непостижими.

След като направи задълбочена финансова и морална инвентаризация, за компулсивния комарджия е наложително да сподели откритията си с някого друг. Така той приема недостатъците си, което му носи огромно облекчение. Прикриването на фактите от моралния анализ създава непосилно бреме. Само споделянето успокоява напрежението и безпокойството.

Шеста стъпка: НИЕ СМЕ НАПЪЛНО ГОТОВИ БОГ ДА ОТСТРАНИ ТЕЗИ НЕСЪВЪРШЕНСТВА НА ХАРАКТЕРА НИ.

Шеста стъпка иска от членовете само готовност и желание да премахнат недостатъците на характера си. Това е подготвителна стъпка, която не изисква от тях да премахнат тези недостатъци, а просто да отворят сърцата и умовете си за промяната.

Много от членовете често не са склонни да направят необходимите промени в личността си, защото дълбоко вкоренените черти на характера им дават илюзорна сигурност. Шеста стъпка ги окуражава да се освободят от недостатъците на характера си, както и да имат вяра, че на тяхно място ще се появи една нова, по-добра същност.

Седма стъпка: СМИРЕНО ПОМОЛИХМЕ БОГ (ТАКА, КАКТО НИЕ ГО РАЗБИРАМЕ) ДА ОТСТРАНИ НАШИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ.

По същия начин, по който членовете на Анонимни комарджии осъзнават, че са безсилни да контролират проблема си със залагането, те разбират и че са безсилни сами да премахнат недостатъците от характера си. Веднъж след като са проявили желание, следващата логична стъпка би била да потърсят помощ.

Членовете достигат до приемане на Висша сила, по-голяма от тях самите, следователно само тази Сила може да премахне техните недостатъци. Те постигат истинско смирение, като оставят настрана гордостта, която ги кара да вярват, че могат да живеят единствено и само чрез интелекта, енергията и волята си. Смирението пред Бога означава скромност и пълна липса на високомерие. Членовете откровено признават всичките си слабости, без да спестяват нищо. Силата им се крие във вярата, че е възможно да променят характера си с помощта на Бог, така както Го разбират.

Действието на тази стъпка не е вълшебна пръчка, която лекува за една нощ, а е продължителен процес на стремеж и усилия. За освобождаването от старите навици трябва да се работи. Затова членовете търпеливо оставят Бог, както Го разбират, да ги води към мир и спокойствие.

Осма стъпка: НАПРАВИХМЕ СПИСЪК НА ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО БЯХМЕ НАРАНИЛИ, И ПОЖЕЛАХМЕ ДА ПОПРАВИМ НАНЕСЕНИТЕ ЩЕТИ.

Повечето компулсивни комарджии са наясно, че са навредили финансово на много хора, но те рядко са наясно с емоционалните щети, които са нанесли. Размерът на емоционалните и финансовите щети става ясен само когато се направи пълен списък на пострадалите. Успехът на Осма стъпка се крие в желанието да се възмезди щетата пред всеки, който фигурира в този списък.

Девета стъпка: ЛИЧНО ВЪЗМЕЗДИХМЕ ЩЕТИТЕ НА ТЕЗИ ХОРА, КОГАТО БЕ ВЪЗМОЖНО, ОСВЕН В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ТОВА БИ НАРАНИЛО ТЯХ ИЛИ НЯКОГО ДРУГ.

В Девета стъпка се изисква намеренията от предишната стъпка да се приведат в действие по възможно най-добрия начин. Когато членовете възмездяват щети, те освобождават себе си от товара на грешките. По този начин лошото поведение от миналото се трансформира във възможност за добро държание в бъдеще.

Съществуват различни начини да се възмездят щети. Някои са финансови, докато други са по-комплексни и от по-личен характер.

Също така някои от тях могат да бъдат осъществени веднага, докато за други са необходими години. Има и случаи, когато е невъзможно определена вреда да бъде поправена, защото това би наранило някого друг. Понякога щетата не може да бъде възмездена поради невъзможна комуникация с наранения човек. Там, където щетата не може да бъде възмездена директно, се търси алтернатива за компенсация, например безкористна проява на добрина или служене в Анонимни комарджии.

Здравият разум, знанието кога да се действа и смелостта са от съществено значение за успешното изпълнение на Девета стъпка. При всички случаи трябва да се застане лице в лице с наранените, независимо от заобикалящите обстоятелства. Не бива да се търсят оправдания за избягването на тази стъпка, нито да се щадят собствените чувства под измислен предлог, че възмездяването на щетата ще нарани някого друг.

Десета стъпка: ПРОДЪЛЖИХМЕ ДА ПРАВИМ РАВНОСМЕТКА СЪС САМИТЕ СЕБЕ СИ И КОГАТО ДОПУСКАХМЕ ГРЕШКИ, БЪРЗО СИ ПРИЗНАВАХМЕ.

Инвентаризацията на личността е непрекъснат процес на самооценка, насърчаващ човека да превърне в навик изследването на самия себе си и така да разширява самопознанието си. Тази лична равносметка е постоянно осъзнаване на поведението и действията спрямо другите и спрямо самия него. Не трябва да се ограничава до разбор единствено на негативните аспекти от характера си, но трябва да включва и признателност към положителните си черти.

Десета стъпка призовава членовете ежедневно да откриват грешките, които са допуснали. След като ги разпознаят, ползотворно е веднага да ги признаят. Навременното им осъзнаване и признаване води до изчистване на безпокойството, депресията и чувството на самота, предизвикани от неправилните действия.

Десета стъпка дава възможност на членовете да правят избори, да намират решения на възникналите проблеми, да виждат обективно нещата, да развиват сдържаност, да приемат нещата такива, каквито са, и да поемат отговорност за действията си.

Практикуването на Десета стъпка от Програмата за възстановяване спомага за промяна в моделите на поведение, възпрепятства склонността към укриването на неприятни мисли и негативни чувства и окуражава развиването на емоционална стабилност. Непрестанният процес на самоанализ е полезен за доброто психично здраве и за съзряването.

Единадесета стъпка: ПОСТАРАХМЕ СЕ ЧРЕЗ МОЛИТВА И МЕДИТАЦИЯ ДА ПОДОБРИМ СЪЗНАТЕЛНИЯ СИ КОНТАКТ С БОГ ТАКА, КАКТО ГО РАЗБИРАМЕ, КАТО СЕ МОЛЕХМЕ ЕДИНСТВЕНО ДА НИ РАЗКРИЕ ВОЛЯТА СИ СПРЯМО НАС И ДА НИ ДАДЕ СИЛАТА ДА Я ИЗПЪЛНИМ.

Поддържането на контакта с Бог се постига чрез молитва и медитация и позволява на човека да израства личностно и духовно. Единадесета стъпка е от полза не само за тези, които вярват в Бог, но и за тези, които считат себе си за агностици или атеисти. Програмата на анонимните комарджии се базира на личен духовен път и дава свобода на членовете си да избират начина, по който да се свържат с Бог така, както те Го разбират. Единадесета стъпка подкрепя ежедневния им контакт с техния Бог, без значение дали ще го правят чрез специална молитва и/или чрез медитация. Практикуването на тази стъпка създава възприемчивост към Божията воля и дава силата да се живее съобразно нея.

Дванадесета стъпка: ДОСТИГНАЛИ ДО ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТЕЗИ СТЪПКИ, НИЕ СЕ ПОСТАРАХМЕ ДА ПРИЛАГАМЕ ПРИНЦИПИТЕ ИМ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ДЕЛА И ДА ПРЕДАДЕМ ТЯХНОТО ПОСЛАНИЕ НА ДРУГИ КОМПУЛСИВНИ КОМАРДЖИИ.

Дванадесета стъпка е кулминацията на Програмата за възстановяване. Успехът от тази стъпка се определя от усилието, с което всеки прилага духовните принципи в живота си и с което предава на други встрастени комарджии посланието, че могат не само да се откажат от хазарта чрез практикуване на Програмата на анонимните комарджии, но и да постигнат самоуважение, личностен и духовен растеж. Тук се набляга не върху резултатите, а върху усърдието, което даден член на АК полага.

Програма за единство

Програмата за единство на АК спомага както за поддържане на благополучието на отделните групи, така и за поддържане на благополучието на Братството като цяло. Тази програма се изразява в Дванадесет традиции и има за цел да осигури дълголетието и увековечаването на Анонимни комарджии.

Програмата за единство е базирана върху доказани принципи, които индивидите и групите следват и съхраняват, за да продължават живота на Братството за настоящите и бъдещите членове. Същността на Програмата е в запазването на общото благополучие, което се регулира от принципа, че което е най-добро за групата, е най-добро и за всеки отделен индивид.

Програмата за единство предпазва Братството от разпадане. Членовете работят заедно съгласно принципите за единство, за да запазят и осигурят за вечни времена възможността за себе си и за други компулсивни комарджии да се възстановят и да израстват в рамките на Братството.

Първа традиция: НАШЕТО ОБЩО БЛАГОПОЛУЧИЕ ТРЯБВА ДА СТОИ НА ПЪРВО МЯСТО; ЛИЧНОТО НИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЗАВИСИ ОТ ЕДИНСТВОТО НА АК.

Общите цели, намерения и идеали на Братството са от първостепенна важност. Те се поддържат чрез сплотеността и единството на всички. Членовете работят за запазването на групата, за да могат те и други встрастени комарджии да продължават да получават помощ.

Втора традиция: ЗА НАШАТА ОБЩА ЦЕЛ ИМА САМО ЕДИН ВЪРХОВЕН АВТОРИТЕТ – ТОЗИ НА ЛЮБЯЩИЯ НИ БОГ ТАКА, КАКТО ТОЙ СЕ ОТРАЗЯВА В ГРУПОВОТО НИ СЪЗНАНИЕ. НАШИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ СА САМО ДОВЕРЕНИ СЛУЖИТЕЛИ, ТЕ НЕ УПРАВЛЯВАТ.

Анонимни комарджии разчита основно на съвестта на групата, за да продължава да функционира. На ръководителите в Братството е поверено да запазят волята и съвестта на групата. Те имат възложени отговорности, но действат само в рамките на властта, предоставена им от групата.

Трета традиция: ЕДИНСТВЕНОТО УСЛОВИЕ ЗА ЧЛЕНСТВО В АНОНИМНИ КОМАРДЖИИ Е ЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ СПРЕ ИГРАТА НА ХАЗАРТ.

Анонимни комарджии посреща всеки, който изразява желание да спре да залага, независимо кой е той или колко тежки са неговите емоционални, юридически или финансови усложнения.

За членството в АК не е необходимо да се плаща такса или да се полага клетва. АК насърчава особено тези, които претърпяват хазартен рецидив, да продължават да посещават сбирките и да не се отказват да търсят помощ, защото въздържанието от залагане е цел, но основното, което се изисква за членство в АК, е желанието да се спре играта на хазарт.

Четвърта традиция: ВСЯКА ГРУПА ТРЯБВА ДА БЪДЕ САМОСТОЯТЕЛНА ОСВЕН ПО ВЪПРОСИ, ЗАСЯГАЩИ ДРУГИ ГРУПИ ИЛИ АНОНИМНИ КОМАРДЖИИ КАТО ЦЯЛО.

Всяка група на Анонимни комарджии има голяма свобода на действие да извършва делата си в рамките на Братството. Така се запазва свободата на избор, която е толкова важна за груповото съзнание. Ръководството на АК може да се намеси в делата на отделна група единствено в случаите, когато действията ѝ противоречат на Кодекса за управление на Анонимни комарджии.

Пета традиция: ВСЯКА ГРУПА ИМА ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ЦЕЛ – ДА ПРЕДАВА ПОСЛАНИЕТО СИ НА КОМПУЛСИВНИТЕ КОМАРДЖИИ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ СТРАДАТ.

Основната цел, около която се обединяват членовете на Анонимни комарджии, е да се достигне до компулсивните комарджии. Смисълът и животът на Братството зависят от практикуването на този принцип.

Идеята на такава целенасоченост е посланието на АК да се предава на колкото се може повече страдащи комарджии, независимо дали те са, или не са част от Братството. Защото дарът на възстановяването е най-ценен, когато е споделен.

Шеста традиция: АНОНИМНИ КОМАРДЖИИ НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖА, ФИНАНСИРА ИЛИ ПРЕДОСТАВЯ ИМЕТО СИ НА КАКВИТО И ДА Е РОДСТВЕНИ ОБЩНОСТИ ИЛИ СТРАНИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ЗАЩОТО ПРОБЛЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПАРИ, СОБСТВЕНОСТ И ПРЕСТИЖ, НИ ОТКЛОНЯВАТ ОТ ОСНОВНАТА НИ ЦЕЛ.

Анонимни комарджии работи най-вече защото Програмата се съхранява чиста от чужди интереси. Подкрепата на която и да било външна кауза или организация би довела до загуба на енергия, време и пари. Такава подкрепа също така би навредила на начина, по който обществото приема образа на отделните групи или на Братството като цяло. Освен това намесата на някой или нещо извън Братството би довела до вътрешни разногласия. Поради тези причини Анонимни комарджии не взема участие в никакви политически дела и не обсъжда обществени въпроси.

Седма традиция: ВСЯКА ГРУПА НА АНОНИМНИ КОМАРДЖИИ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗДЪРЖА САМА, КАТО ОТКЛОНЯВА КАКВИТО И ДА Е ВЪНШНИ ДАРЕНИЯ.

Анонимни комарджии се издържа чрез собствените си волни дарения и не приема външни дарения с цел да запази независимостта и целостта на Братството, както и на отделните групи. Тази политика е приета, за да се избегне какъвто и да е неправомерен контрол върху Анонимни комарджии отвътре или отвън. Приемането на външни дарения би лишило както групите, така и членовете им от възможността да упражняват отговорност над делата и задълженията си към Братството.

Осма традиция: АНОНИМНИ КОМАРДЖИИ ЗАВИНАГИ ТРЯБВА ДА ОСТАНЕ НЕПРОФЕСИОНАЛНО ОБЩЕСТВО, НО НАШИТЕ СЛУЖБИ МОГАТ ДА НАЕМАТ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖИТЕЛИ.

Анонимни комарджии счита, че компулсивните комарджии най-добре могат да си помогнат един на друг, затова не се нуждаят от външни професионални услуги. Членовете на Анонимни комарджии вярват, че те притежават най-високата квалификация, необходима за извършване на делата на Братството.

Значението на професионалната терапия не се поставя под въпрос. Членовете на Анонимни комарджии са свободни да търсят външна помощ, ако пожелаят. Но в случай че професионални терапевти действат в рамките на Братството, възможно е техните виждания да влязат в противоречие с принципите на Анонимни комарджии. Запазването на Братството като непрофесионално общество спомага за избягването на споровете, които несъмнено биха възникнали.

Анонимни комарджии обаче може да наема професионални служители, които да подпомагат дейностите на обслужващите центрове и да извършват необходимата работа за осигуряване на гладкото и продължителното функциониране на Братството.

Девета традиция: АНОНИМНИ КОМАРДЖИИ КАТО ОБЩЕСТВО НЕ ТРЯБВА НИКОГА ДА СЕ ОРГАНИЗИРА, НО НИЕ МОЖЕМ ДА СЪЗДАВАМЕ СЪВЕТИ ИЛИ КОМИТЕТИ, ПОДЧИНЕНИ ПРЯКО НА ТЕЗИ, НА КОИТО СЛУЖАТ.

Анонимни комарджии се управлява от духа на служене, а не от силата на дадена власт. За да избегне проблемите, присъщи на властта, Анонимни комарджии остава неорганизирано общество без формална йерархия.

Братството не притежава централно автономно ръководство. Обслужващите центрове нямат право на вето и се съобразяват с волята на членството като цяло.

Националният Съвет по общо служене, Националният Борд на делегатите и Националният Борд на Попечителите са основани от Анонимни комарджии с цел да администрират и насочват Братството. Тези групи нямат власт една над друга, но са отговорни една пред друга, както и пред всички членове на Братството.

Десета традиция: ОБЩЕСТВОТО АНОНИМНИ КОМАРДЖИИ НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСИ, КОИТО НЕ СА СВЪРЗАНИ С НЕГО; ПОРАДИ ТОВА ИМЕТО НА АК НЕ БИВА НИКОГА ДА БЪДЕ ВЪВЛИЧАНО В ОБЩЕСТВЕНИ ДИСКУСИИ.

Оцеляването и разпространението на Анонимни комарджии е по-важно от заемането на позиции по каквито и да било въпроси извън Братството. Публичното произнасяне по теми, които не са свързани с Братството, неминуемо би разделило групата. Хората имат различни мнения, които са в състояние да разядат единството на групата. Ако Братството се ангажира с външни проблеми, то неговата концентрация би се изместила от основната му терапевтична цел – да подпомага възстановяването на встрастените комарджии. Асоциирането на името на Братството с публични спорове би предизвикало излишни враждебни настроения сред част от широката общественост. Групите и Братството като цяло избягват противоречията, за да останат съсредоточени върху целите и принципите на Анонимни комарджии.

Единадесета традиция: ПОЛИТИКАТА НИ ЗА ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА СЕ ОСНОВАВА НА ПРИВЛИЧАНЕ, А НЕ НА ПРОПАГАНДА; ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖАМЕ ЛИЧНА АНОНИМНОСТ ПРЕД ПРЕСАТА, РАДИОТО, КИНОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.

Анонимни комарджии не сравнява себе с никоя друга общност, нито се хвали пред обществото с възможностите и постиженията си. Въпреки това до Анонимни комарджии има достъп всеки, който се интересува от Братството или от проблеми, свързани с компулсивния хазарт.

За да направи Братството видимо, Анонимни комарджии информира и образова обществото по въпроса за компулсивното залагане и за самото Братство. Разпространяват се брошури, както и лични истории на членове във вестници, списания, по радиото и телевизията. Целта е да се даде гласност на Анонимни комарджии. Братството не възхвалява името на Анонимни комарджии и неговите заслуги, а работи, за да насърчи встрастените комарджии да посетят сбирките на АК.

Личната публичност задължително се избягва, а анонимността внимателно се пази, защото Братството на анонимните комарджии е по-важно от отделния член. Поддържайки тази политика, Братството се предпазва, в случай че възникнат проблеми с отделен член. Неудачите на един член не могат да навредят на цялото Братство. По същия начин постиженията на всеки, работещ по Програмата, са от полза за цялата група. Единадесета традиция представлява постоянно и разумно напомняне, че личната амбиция няма никакво място във връзките на Братството с обществеността.

Дванадесета традиция: АНОНИМНОСТТА Е ДУХОВНАТА ОСНОВА НА ПРОГРАМАТА НА АНОНИМНИ КОМАРДЖИИ И ВИНАГИ НИ НАПОМНЯ ДА ПОСТАВЯМЕ ПРИНЦИПИТЕ ПРЕД ЛИЧНОСТИТЕ.

Дванадесетте традиции поддържат единството на АК и изискват от членовете да се откажат от личните си желания в името на общото благо. Така възтържествува духът на смирение, който е в основата на анонимността. Членовете с желание жертват личната си идентичност, за да запазят колективната репутация на групата и Братството.

В Анонимни комарджии принципите стоят над личностите, без никакво изключение. С практикуването на анонимността принципът на смирение е наистина в действие и тази всеобхващаща характеристика е втъкана навсякъде в живота на Анонимни комарджии.

Инструментите

Програмата за възстановяване на анонимните комарджии обхваща всички сфери от живота на встрастения комарджия, за да му помогне да изгради самоувереност и самоуважение и така да достигне до зрялост. Новодошлият първо трябва да спре да залага, за да започне да се възстановява. Първите деветдесет дни на въздържание обикновено са най-трудни. Това е трансформиращ период, по време на който новите членове, вече спрели да залагат, започват да преобръщат самоунищожителните си навици. Те усилено работят, за да променят егоистичното и незряло поведение, характерно за компулсивните комарджии.

Успехът на Програмата зависи от желанието на индивида да спре да залага и да се завърне към нормален начин на живот. Но дори за най-ентусиазираните не е лесно бързо да постигнат значителна промяна на характера си. Вътрешният и външният натиск върху новите членове е огромен: проблеми със закона, проблеми с работата, проблеми в брака и финансови притеснения – и всички, взети заедно, причиняват остро безпокойство у новия член по време на критичния начален период.

Повечето от новите членове на Анонимни комарджии са обременени с дългове, затова финансовите проблеми обикновено са най-болезнени. Почти всеки от новодошлите е задължен на кредитори – банки, финансови компании, роднини, приятели, работодатели, лихвари и букмейкъри. Задължително е да се създаде план за финансова отговорност. Тежестта на финансовите проблеми често кара комарджиите, пък и другите хора, да мислят, че хазартът е на първо място икономически проблем. Не е. Компулсивното залагане е емоционално разстройство, а финансовата нестабилност е само симптомът му. Дори ако човек е достатъчно богат, за да плати всичките си дългове, натрупани чрез компулсивно залагане, той без съмнение ще продължи да се чувства отчаян и нещастен. Болестта ще сее хаос и в други сфери от живота му. Ще пострадат личните връзки, а нивото на самоуважение ще спадне до точка, в която страданието и несполуките ще разбият емоционалната му стабилност.

Обсесивното залагане прогресира и загубите са неизбежни. Самата болест е прогресираща и с прогресията ѝ комарджията поема все по-големи рискове, докато натрупа планини от дългове. Без Анонимни комарджии съдбата на встрастения комарджия е да натрупва безкрайни дългове, докато не бъде спрян от някаква външна сила – физическо заболяване, лудост, присъда за лишаване от свобода, дори смърт, понякога причинена от самоубийство.

Не е изненада, че повечето, които идват в Анонимни комарджии, са отчаяни. Поради тази причина много от групите на Братството осигуряват на новите членове спонсори, които да им помогнат в прехода към въздържание и възстановяване. Спонсорът е човек, който е преминал през същите проблеми, справил се е с тях, работейки по програмата Дванайсет стъпки на АК, способен е да разбере страданието на новодошлия и да се погрижи за него, като го преведе по пътя на възстановяването, който самият той е извървял. Често връзките, които се създават между новите членове и техните спонсори, се развиват в трайно приятелство.

Работна група по финансовия натиск

Независимо дали имат или нямат спонсори, Братството на анонимните комарджии кани всички нови членове, веднага щом е възможно, да участват в Работна група по финансовия натиск (наречена така, защото цели да освободи живота на новодошлия от натиска на финансовото напрежение). Срещата не избавя комарджията от дългове. Анонимни комарджии не заема пари и не урежда заеми, а показва на членовете как да поемат отговорност за изплащане на всички дългове и да се справят със задълженията си. Работната група по финансовия натиске създадена за човека, който изразява желание да спре да залага и иска да посвети времето и усилията си да следва Програмата на Братството. Тази техника е била ефективна за хиляди хора. Чрез нея възстановяващите се са способни бавно и методично да поставят живота си в ред.

Обикновено новият член присъства на Работна група по финансовия натиск, след като е посещавал сбирките на АК и се е въздържал от залагане от три до пет седмици. Това му позволява да започне да привежда делата си в ред, да се нагоди към Програмата и да се подготви за срещата.

Преди срещата на човека се предоставя литература, която обяснява целта и намеренията на Работната група по финансовия натиск и дава инструкции как той да се подготви за нея. Например се изисква да състави списък на всичките си дългове, неплатени сметки, лични разходи, доходи и придобивки. Честността и безпощадната точност са от решаващо значение за подготовката на този списък на приходи и задължения. И най-дребните пропуски са катастрофални, защото могат да се превърнат в оправдание за завръщане към хазарта. Калкулациите трябва да бъдат съвсем точни, за да се осигури успех. Без безмилостна честност и конкретност, Работната група по финансовия натиск би била безполезна.

Компулсивните комарджии са финансово безотговорни и докато не достигнат зрялост чрез работа по Програмата и не се научат как да се справят с финансите си, добре е да са освободени от всякакъв вид боравене с пари.

Проблемите, които се дискутират на Работна група по финансовия натиск, попадат в четири основни категории: законова, финансова, кариерна и лична. През годините Братството е разработило подход за справяне с проблемите във всяка една от тези категории. Независимо от това, трудностите на всеки нов член могат да изискват гъвкави и креативни решения.

Проблемите със закона обикновено касаят фалшиви чекове, подправени молби за заем, фалшификации и незаконно присвояване. Тези проблеми са от първостепенно значение, защото е възможно да доведат до наказателно преследване. Понякога новодошлият може да бъде посъветван да се консултира с адвокат.

Във финансово отношение комарджията се изправя пред две основни отговорности: да покрива разходите си за живот и да се издължи на кредиторите си. Често тези задължения, взети заедно, изглеждат непреодолими. Анонимни комарджии предлага на членовете първо да осигурят семействата си и след това да платят всичките си дългове – така се създава известна управляемост.

Изхождайки от финансовия отчет, предоставен от новодошлия, комисията на Работна група по финансовия натиск съставя план на вноските за изплащане на всички дългове. Разходите за живот се осигуряват, преди да се състави план за плащане на кредиторите. Често е необходимо да се започне втора работа, за да се спазят всички финансови ангажименти. За някои от членовете подготовката на този план води до незабавно освобождаване от напрежението; за други облекчението започва с изпълнението на плана за издължаване.

Компулсивните комарджии често имат проблеми в работата, причинени косвено от залагането: злоупотреби, неправомерни отсъствия, заемане на пари от колеги, кражба или присвояване. Тези проблеми се изговарят по време на срещата и се формулират решения. Комисията се стреми да мотивира комарджията, да му вдъхне смелост и да му помогне с конкретни насоки как да се държи отговорно в работата си.

Част от Работна група по финансовия натиск е посветена на личните проблеми, които най-много притесняват комарджията, близките и семейството му. Такива проблеми включват лични навици, здраве и хигиена, както и проблеми в брака. Целта на тази среща е да успокои душевния мир и да обнадежди както отделния човек, така и семейството му. Чрез разкриване на възможности за разрешаване на привидно неразрешими проблеми, комисията помага на компулсивния комарджия да установи цел и посока на нов живот.

Първоначално някои членове не са склонни да следват плана, съставен на Работна група по финансовия натиск, защото, пристъпвайки в различен от досегашния си живот, изпитват различни страхове, включително и да не бъдат отхвърлени. Въпреки това опитът на Анонимни комарджии е доказал, че постоянството, напук на страха, води до успех.

Компулсивният комарджия за първи път се учи как да живее сред стабилност и ред. Животът му до Програмата е излязъл извън контрол, а сега придобива усещане за структура и цел. Комисията проследява изпълнението на плана, формулиран на Работна група по финансовия натиск, и го приспособява към променящите се обстоятелства в живота на възстановяващия се комарджия.

Деветдесетдневното плато

След деветдесет дни на въздържание от хазарт от възстановяващия се комарджия се изисква да поеме някои отговорности, свързани със служене в Анонимни комарджии. Тъй като основната цел на Братството е да носи посланието до тези, които все още страдат, членовете трябва да споделят за помощта, която са получили. Братството на анонимните комарджии вярва, че ако встрастеният комарджия се е въздържал три месеца от хазарт и редовно е посещавал сбирките – етап, известен като 90-дневно плато, той вече е демонстрирал желание да спре да залага и да започне да живее нормално. Прекарал е достатъчно време в Братството, за да успее да получи значителни ползи от Програмата. Сега вече може да отвърне със същото добро и да разшири участието си в Братството. Има много начини на служене.

Водещ на сбирката: Воденето на сбирка се счита за чест и привилегия. Всеки, който се е въздържал от хазарт в продължение на три месеца и редовно е посещавал сбирките, може да служи като водещ.

Дарител: Новият член има възможност да бъде дарител дори преди Деветдесетдневното плато. Дарителят поема отговорността ежемесечно да подпомага финансово дейността на Националния съвет по общо служене на анонимните комарджии. Всеки клон на Анонимни комарджии има отговорността да подкрепя Националния съвет по общо служене посредством волните дарения на отделни членове.

Връзки с обществеността и образование: Анонимни комарджии провежда програма за Връзки с обществеността, за да информира хората, че встрастените комарджии има към кого да се обърнат и къде да отидат, в случай че поискат да се откажат от хазарта. Братството насърчава членовете си да участват в тази програма, поддържайки комуникация с медиите и обществеността. Също така те установяват контакт и с правни, медицински и образователни професионалисти, за да ги запознаят с проблема на компулсивното залагане и с Братството.

Работна група по финансовия натиск: Новодошлите встрастени комарджии са изправени пред безброй проблеми, затова са изключително нужни заинтересовани и активни членове на Братството, които са в състояние да предлагат решения и да дават съвети по време на Работната група по финансовия натиск. По-новите членове придобиват сила чрез работата си по Програмата на анонимните комарджии и служенето си в комисията на Работната група по финансовия натиск. Засилва се мотивацията им да не отстъпват от решението да преобразят живота си. Необходими изисквания за участие в Работната група по финансовия натиск са продължително въздържание от залагане и придържане към принципите на Братството. Тази дейност изисква точна и реалистична преценка на фактите, както и гъвкавост в различни ситуации, които често изглеждат невъзможни за разрешаване. Ефективните членове на Работната група по финансовия натиск са способни да използват опита, натрупан при работата върху собствените им проблеми и проблемите на другите, както и знанието, което са придобили, практикувайки Програмата на анонимните комарджии.

Работа по Дванадесета стъпка

Същността на работата по Дванадесета стъпка е да даваш, без да търсиш лична облага. От всеки член се изисква да помага на останалите, които все още не притежават разбирането и перспективата, които той е придобил чрез прогреса си във възстановителната програма. Поставянето на себе си в служба на другите встрастени комарджии увековечава Братството и укрепва способността на служещия да живее според принципите на Анонимни комарджии.

Един от важните начини, по които се извършва работата по Дванадесета стъпка, е чрез Обаждане по 12-ата стъпка. Целта е да се установи връзка с компулсивен комарджия, който проявява желание да спре да залага и търси помощ. Обаждане по 12-ата стъпка е предаване на посланието на Анонимни комарджии – среща, в която възстановеният комарджия споделя собствените си преживявания, личния си опит, сила и надежда. Тези контакти се осъществяват както с членове на АК, така и с бъдещи членове. Братството счита следните насоки за полезни:

• Членовете се насърчават да посещават встрастени комарджии, нуждаещи се от помощ. Личният контакт обикновено е по-ефективен от опити да се обяснява същността на Програмата на анонимните комарджии по телефона или в писмо. Целта на такава среща е да се склони компулсивният комарджия да посети сбирка на Анонимни комарджии.
• Препоръчва се членовете да избягват опитите да убедят встрастения комарджия, когото посещават, че е болен. Често този човек вече е бил обект на многобройни подобни диагнози и е изморен от тях.
• Предлага се възстановеният комарджия, който извършва Обаждане по 12-ата стъпка, да предразполага страдащия да говори за себе си. Братството съветва членовете да устояват на желанието да „продадат“ Програмата, като прибързват със споделянето на собствените си преживяванията.
• Да се разговаря просто. Да се предоставя само толкова информация, колкото засегнатият може да възприеме.
• Членовете да подхождат с разбиране към затрудненията на човека, но да не забравят, че те не са професионални съветници.
• Препоръчително е разговорите да се провеждат на четири очи. Присъствието на член от семейството или приятели често пречи на търсещия помощ да говори свободно.
• На членовете на Анонимни комарджии, които извършват Обаждане по 12-ата стъпка, се напомня, че те не са евангелисти или реформатори и следователно не трябва да се борят или да печелят привърженици.
• В случай на новодошъл, целта на обаждането по 12-ата стъпка е той да бъде убеден да посети и следващата сбирка на Анонимни комарджии. При засегнати комарджии, които вече са посещавали сбирки на АК, целта е да се подкрепи продължаването или подновяването на посещаването на сбирките на групата. Личните разговори не могат да заместят сбирките.

Въпреки че груповото и индивидуалното израстване зависят от членовете, практикуващи Обаждане по 12-ата стъпка, препоръчва се те да не предприемат подобни усилия, ако не са спрели да играят хазарт. Не е необходимо детайлно разбиране на Програмата на анонимните комарджии, за да се предаде посланието на АК чрез Обаждане по 12-ата стъпка. Единственото, което се изисква, е чрез личния пример да се демонстрира, че Програмата работи.

Спонсорство

От всички начини, по които може да се служи на Братството на анонимните комарджии, спонсорството изисква най-много зрялост. Всеки, който се заема със спонсориране, започва с осъзнаването, че не действа сам, а по-скоро е продължение на групата.

Работата по Дванадесетата стъпка е началото, но спонсорството надхвърля първоначалните контакти, създадени в нея, защото изисква продължителна и задълбочена работа. Спонсорът е човек, преминал работата по 12-те стъпки на АК, който може да преведе спонсорирания по същия път, като съпреживява проблемите му и споделя личния си опит. Спонсорираният пък трябва да е спокоен, че може да довери всичко на спонсора си, без да се срамува и в пълна поверителност. Спонсорирането удовлетворява човешката нужда да се помага на другите и укрепва силите на спонсора. Работата със спонсорирания помага на спонсора да избягва самодоволството, като му припомня собственото му минало и проблемите с хазарта. Споделянето на личен опит между спонсор и спонсориран поддържа и у двамата стремежа им към възстановяване.

Задълженията на спонсора са да направи всичко възможно в рамките на опита, капацитета и здравомислието си, за да помогне на други членове на АК да израстват и да се развиват. Спонсорите трябва да уведомят спонситата си, че ги е грижа за тях и ги разбират и че могат да разчитат на помощ при всеки възникнал проблем. Спонсорите са приятели с техните повереници и не се страхуват да им казват истината дори ако тя е неприятна. Едно от най-важните задължения на спонсора е да се увери, че спонсито му посещава сбирките на Анонимни комарджии и се придържа към Програмата. Той изпълнява част от тази работа, като представя спонсорираното лице на членовете от домашната си група, както и на членове от други местни групи – така спонсорираният започва да се чувства част от Братството. В допълнение спонсорът обяснява Програмата на анонимните комарджии на семейството на спонсито си, съобразявайки се с факта, че съдействието на близките увеличава много шансовете за възстановяване. Въпреки тези големи отговорности, спонсорите трябва да помнят, че не техните специални таланти и умения са важни, а Програмата за възстановяване, чиято цел е личностното израстване на всеки член на АК.

Всеки спонсор, в зависимост от характера и опита си, подхожда различно към този вид служене. Най-ефективният спонсор е гъвкав и не се придържа само към един подход. Например понякога е важно да си твърд, но и най-твърдият подход трябва да бъде примесен със съпричастие и грижа.

Има много други капани при спонсорирането освен прекомерната твърдост. Спонсорите не трябва да прекаляват със закрилата, за да не се създаде зависимост, която би изиграла лоша шега и на двамата – може да доведе до привързване на спонсито към спонсора, а не към Програмата като цяло.

Друг потенциален проблем е спонсорите да приемат ролите си прекалено несериозно. Небрежният подход на спонсора би отдалечил повереника му от групата, ако той е плах или резервиран по природа. Спонсорството е активна форма на участие, която изисква продължително обвързване.

Спонсорите разясняват Програмата на анонимните комарджии по най-разбираемия за тях начин и от гледна точка на собствения си опит. Важно е да не забравят, че не е реалистично да очакват от спонсито си да схване всичко през първите няколко месеца. Повечето спонсори първо акцентират върху няколко важни принципа като: основната цел на Анонимни комарджии е да помага на компулсивните играчи да спрат да залагат; същността на първата стъпка към възстановяването е човек да признае, че е встрастен комарджия и да осъзнае, че животът му е станал неуправляем; Анонимни комарджии предлага практическа програма на действия, която работи.

Може да се наложи на спонсора да работи с повереник, който продължава да се завръща към хазарта. Ако се случи, спонсорът не трябва да го приема лично. Комарджиите, които са рецидивирали, обикновено са обезкуражени и объркани и имат нужда от още повече подкрепа. Рецидивът може да се превърне в конструктивна възможност за честен самоанализ както за пострадалия, така и за спонсора. В този случай отклоняването от Програмата се счита за учебен опит и за шанс за ново начало.

Независимо от предишните неуспешни опити на спонсито да спре да залага, спонсорите насърчават близките му да проявят толерантност и да му дадат отново възможност да навлезе по-задълбочено в Програмата. Те наблягат на факта, че повечето членове на АК извършват прехода към здравословен живот по-лесно, когато семействата им активно се интересуват от тяхното възстановяване. Спонсорите също информират семейството за Ком-анон, отделно общество от Братството на АК, създадено, за да работи със семейството и приятелите на компулсивните комарджии.

Чрез споделяне на мъдростта, натрупана от придържане към Възстановителната програма, спонсорите направляват спонситата си през критичния преход към промяната. По този начин, съпреживявайки вълнуващата трансформация на другия, те също придобиват сила. Така, чрез взаимна подкрепа, Братството на анонимните комарджии устоява и пребъдва.

Ком-анон е независимо общество на съпруги, съпрузи, роднини и близки приятели на встрастените комарджии. Ком-анон не е клон на Анонимни комарджии, но двете братства се намират в тясно сътрудничество в името на общите си цели.

Началото на Ком-анон е поставено през 1960 година в Ню Йорк, когато четири съпруги на компулсивни комарджии се събират, за да говорят за общия си проблем. Представител на Ал-анон е бил поканен да разкаже за практиките, използвани при съжителството с алкохолик, като е било решено, че същите принципи могат да бъдат приложени и в съжителството с встрастени играчи. През 1961 година няколко Ком-анон групи са създадени в Лос Анджелис и оттогава насам Братството постоянно нараства по целия свят.

По-голяма част от членовете на Ком-анон са съпруги на компулсивни комарджии, тъй като повечето членове на Анонимни комарджии са женени мъже. Обикновено сбирките на Ком-анон се провеждат едновременно със сбирките на Анонимни комарджии, на едно и също място, но в различни стаи. Единственото необходимо условие, за да си член на Ком-анон, е да имаш приятел или роднина, засегнат от проблема с хазарта или по някакъв друг начин самият ти да си засегнат от този проблем.

Много хора се присъединяват към Ком-анон дори и ако близкият им компулсивен комарджия не се е присъединил към Анонимни комарджии. Тези, които се присъединяват към Ком-анон, го правят, защото осъзнават, че също имат нужда от помощ. Когато членът от семейството или приятелят посещава редовно сбирките на Ком-анон и натрупа разбиране за проблема със залагането, компулсивният комарджия, виждайки промените у близкия си, може в крайна сметка да реши да посети срещите на Анонимни комарджии. Въпреки това Ком-анон предупреждава членовете си да не очакват такъв резултат. Ясно им се разяснява, че смисълът да посещават Ком-анон е да открият нов начин на живот за самите себе си.

Целта на Програмата на Ком-анон е да подпомогне хората, обвързани с компулсивен комарджия, да намерят път към промяна на техния собствен живот. Това се постига благодарение на следването на принципите на Програмата на Ком-анон, което води до духовно израстване, способност да подкрепят и разбират компулсивните играчи и да осигуряват комфорт в семействата си.

Животът или близостта с встрастен комарджия се оказва ад. За повечето хора това е ужасен опит: семейните отношения непоносимо се изострят, а домът се препълва с горчивина, объркване и обида. Стресът си казва думата, близките са емоционално съсипани, животът им се разпада и се превръща в неуправляем; напрежението се влошава, защото животът в материално отношение е непрекъснато нестабилен. Във всеки един момент къщата може да бъде изгубена или обзавеждането иззето. Често няма достатъчно пари за храна или за дрехи за децата.

Нерядко тези, които живеят с компулсивни комарджии, развиват сериозни проблеми с нервите. Понякога те са неспособни да мислят рационално, проблемите изглеждат непреодолими и отвъд техните разбирания.

Списък с въпроси на Ком-анон:

Живееш ли с компулсивен комарджия?

• Преследват ли ви събирачи на дългове?
• Въпросното лице отсъства ли често от вкъщи за дълги периоди от време, без да предоставя обяснение за отсъствията си?
• Чувстваш ли, че не можеш да му/ѝ имаш доверие, когато става въпрос за пари?
• Случвало ли се е той/тя да обещае, че ще спре да залага, да се моли за втори шанс и въпреки това да продължава да го прави отново и отново?
• Той/тя взема ли пари назаем, с които да залага или да изплати дългове от залагане?
• Забелязваш ли промяна в личността на комарджиятa, когато залагането му/ѝ прогресира?
• Случвало ли се е да криеш пари, които ти трябват за ежедневни разходи, със съзнанието, че ако не го направиш, ти и останалата част от семейството може да останете без храна и други неща от първа необходимост?
• Претърсваш ли дрехите и портфейла на комарджията, когато имаш възможност; следиш ли по някакъв друг начин какво върши?
• Комарджията крие ли парите си?
• Струва ли ти се, че комарджията е пристрастен към лъжата, избягва разговори, свързани с дълговете му/ѝ, и отказва да приеме реалната ситуация?
• Използва ли комарджията вменяване на вина като метод за прехвърляне на отговорността за неговото/нейното залагане върху теб?
• Опитваш ли се да предвиждаш настроенията на комарджията или да контролираш живота му/ѝ?
• Чувстваш ли, че съвместният ви живот е кошмар?

Ком-анон сбирка

Сбирките на Ком-анон предоставят възможност за формиране на силна връзка между засегнатите от проблема на компулсивното залагане. Сбирката се открива с тиха медитация и се закрива с Молитвата за смирение. По време на сбирката членовете четат откъси от литература, публикувана от Бюрото за международни услуги на Ком-анон. Някои от брошурите са озаглавени: „Да живееш с проблема на залагането“, „Начинът на живот на Ком-анон“, „Ръководства на Ком-анон“, „Пътеводител към начините на действие на Ком-анон“, „Ръководство за инвентаризация по Четвърта стъпка“ и „Въртележката, наречена Отричане“.

По-голямата част от сбирката е посветена на споделянията на членовете, които говорят за затрудненията или прогреса си. Ако някой има проблем, присъстващите могат да му дадат обратна връзка, като разкажат личния си опит в ситуации, сходни на неговите преживявания. Членовете се изслушват с отворено съзнание и се опитват да си помогнат взаимно, за да поддържат положителна, здравословна посока на живота си.

Често се дискутират финансови проблеми, тъй като финансовите трудности са присъщи на компулсивното разстройство, свързано с хазарта. Членовете работят за изграждане на здравомислеща позиция по паричните въпроси на техните семейства и си помагат един на друг с предложения за планиране и бюджетиране.

Много от хората, които идват в Ком-анон, чувстват, че по някакъв начин са отговорни за проблемите на техните половинки, роднини или приятели. Членовете на Ком-анон научават обаче, че те не носят отговорност за тези проблеми и че не трябва да изпитват вина. Груповите дискусии често подчертават идеята, че тъй като обсесивното залагане е болестта на комарджията, то е извън контрола на близките му. Членовете се подкрепят един друг, за се освободят постепенно от незаслуженото бреме на вината и угризенията.

Важна функция на Ком-анон групата е да се погрижи половинките, роднините и приятелите на компулсивните комарджии да осъзнаят, че не са сами. Възможността да споделят опита си с други като тях е от незаменима полза за членовете на Ком-анон.

Близките на встрастените комарджии се насърчават да общуват и извън сбирките. Телефонната комуникация е особено важна за новите членове, както и за всички, които са в нужда. Братството също така препоръчва на членовете си да четат достъпната Ком-анон литература, като това е още един начин да се грижат за добрата си духовна форма извън сбирките. Всяка от гореизброените брошури предлага информация, мъдрост и помощ при различни обстоятелства.

Може би няма по-добър начин да се представи начинът на живот на Ком-анон от излагането на подходящи откъси от следните брошури:

Ръководства на Ком-анон

Тази брошура отговаря на въпроса Защо имаме Ком-анон?

„Семействата на компулсивните комарджии са открили, че е ужасно да живееш с проблема на компулсивния хазарт. Всеки от нас се е изправял пред същия проблем, пред който си изправен и ти. В Ком-анон ние се научаваме да се справяме с трудностите си заедно в група чрез практикуване на духовни принципи.“

За да осъществи целите си, Ком-анон се опитва да намери решения на проблемите, които измъчват членовете. Много членове на Ком-анон имат нужда от помощ в дефинирането на техните роли като съпруги/съпрузи на встрастени комарджии. Те се питат как да помогнат на своя съпруг/съпруга, роднина или приятел, който се присъединява към Анонимни комарджии. Друг проблем касае въпроса как членовете на Ком-анон да се научат да живеят със или без компулсивен комарджия. Важна стъпка във възстановяването на членовете на Ком-анон е да повярват във Висша сила, по-голяма от тях самите.

„Ръководства на Ком-анон“ е брошура, насочена към новодошлия в Братството. Тя предлага на новите членове следните петнадесет съвета:

• Приеми факта, че компулсивният хазарт е болест, и се научи да живееш с него.
• Няма смисъл да се съмняваш и да разпитваш компулсивния комарджия. Ти си безсилен пред болестта му в тази ситуация. Не можеш да го принудиш да ти каже истината, ако той иска да я скрие. Тогава защо да се опитваш?
• Да натякваш на комарджията за минали загуби или да говориш какво би било, ако не беше залагал, е пагубно за неговото възстановяване, както и за твоето.
• Миналото е изгубено и ти няма да откриеш вътрешен мир, докато не го приемеш без негодувание.
• Не ти, а комарджията трябва да се обади на кредиторите си, за да уреди дълговете си. Не поемай тази отговорност вместо него.
• Опитът ни е научил, че не помагаш на комарджията, ако му даваш пари назаем или връщаш дълговете му от хазарт независимо дали продължава да залага, или вече е член на Анонимни комарджии.
• Не е препоръчително да работиш допълнително, за да погасяваш дълговете на комарджията.
• Опитът ни показва, че встрастеният комарджия рядко е способен да управлява финансите на семейството си. Може би състоянието му ще се промени, когато той напредне във възстановяването си.
• Откажи приятелите и роднините да заемат пари на комарджията.
• Анонимни комарджии е програма за компулсивния комарджия. Близките не трябва да се намесват.
• Добре е да окуражиш комарджията да посети първите няколко сбирки, но след това трябва да го оставиш да действа сам. Да насилваш комарджията да посещава сбирки, повече вреди, отколкото помага.
• Дълговете от хазарт не са натрупани за кратко време, затова не се обезсърчавай, ако комарджията счете за необходимо да изплаща малки суми в рамките на дълъг период. Необходимите семейни разходи трябва да се поставят на първо място.
• Възстановяването на комарджията е много бавен процес. Насърчавай го и имай вяра.
• Направи честен анализ на недостатъците на ТВОЯ характер и работи върху тях.
• Ела в Ком-анон дори ако комарджията ти продължава да залага. Ние разбираме проблема ти и ако имаш искрено желание, ще ти помогнем чрез нашата Програма.

„Ръководства на Ком-анон“ предлага на членовете, засегнати от проблема с хазарта, редица съвети как да запазят емоционалното си здраве. Насърчава ги да дискутират проблемите си. Стресът се освобождава и се открива нова перспектива, когато се доверяват на друг член. Налага се тези, които живеят с встрастен комарджия, да работят върху гнева си. Лесно е да се обсебят от идеята за отмъщение, затова нека освободят насъбраната енергия чрез работа, практикуване на хоби или други дейности, които ги успокояват.

Напрежението, съпътстващо живота с проблемен комарджия, може също да намалее чрез кратко бягство, чрез физическо отделяне на човека от проблема. Добре е членът на Ком-анон да си позволи почивка, след която ще се завърне в по-добро състояние за справяне със ситуацията. Ком-анон напомня, че забавлението е толкова важно, колкото и работата, и насърчава членовете си да планират определено време за развлекателни дейности. Препоръчва се да релаксират винаги, когато имат възможност.

„Ръководства на Ком-анон“ предполага, че дори да си прав по определен въпрос, понякога е добре да отстъпиш. Честите кавги разстройват всички засегнати. Чрез оттегляне от спора и отказ да се продължи разправията, членът на Ком-анон може да повлияе на компулсивния комарджия да направи същото. Също така членовете се съветват да не бъдат прекалено критични, а да се фокусират върху добрите черти в личността и поведението на компулсивния комарджия в техния живот.

Близките на проблемните комарджии често развиват тенденцията да бъдат прекалено строги със себе си, от което произтичат разочарование и отчаяние. „Ръководства на Ком-анон“ им напомня, че никой не е съвършен, затова е добре да са толерантни както към собствените си недостатъци, така и към чуждите. Силните емоции и дори паниката често завладяват съпругите/съпрузите и приятелите на компулсивните комарджии. Има начин да се справят с хаоса: като не се опитват да разрешат всички проблеми наведнъж, а един по един, започвайки с най-неотложния. Понякога поведението на встрастения комарджия е толкова обезпокоително и унищожително, че човекът, с когото те живеят, се оттегля от почти всички социални контакти. На членовете на Ком-анон се напомня, че трябва да разчупят този модел и да общуват с други хора, като потърсят и създадат здравословни връзки.

Да живееш с проблема на компулсивния хазарт

„Да живееш с проблема на компулсивния хазарт“ допълнително дефинира Програмата на Ком-анон и изяснява трудностите, свързани с живота и справянето с встрастен комарджия. Тази брошура разглежда проблемите, очертани в „Ръководства на Ком-анон“.

Един от обсъжданите въпроси е Каква е моята роля като човек, свързан с компулсивен комарджия? Според Ком-анон близките могат да са от голяма помощ на проблемния комарджия – дори той да е член на Анонимни комарджии, ако самите те живеят според принципите на Програмата на Ком-анон. „Да живееш с проблема на компулсивния хазарт“ предлага редица съвети, които напътстват членовете в усилията им да помогнат на встрастените комарджии в живота им.

Членовете се насърчават да създадат домашен уют и колкото е възможно по-приятна атмосфера за компулсивния комарджия. Също да се погрижат за себе си, за външния си вид, което, освен че ще окаже благоприятен ефект върху компулсивния комарджия, ще има и терапевтичен ефект върху самите тях.

Много членове на Ком-анон очакват или поне се надяват компулсивният комарджия да се възстанови бързо. „Да живееш с проблема на компулсивния хазарт“ ги предупреждава да не разчитат на незабавно възстановяване. Достатъчно е да вярват, че комарджията прави всичко по силите си, за да се справи с болестта си. И ако прогресът изглежда бавен, Братството напомня на членовете да бъдат благодарни дори за малките стъпки напредък.

Понякога членовете са прекалено нетърпеливи и се опитват да направят за комарджията това, което той сам трябва да направи за себе си. Ком-анон ги предупреждава да не се опитват да разрешат проблема със залагането вместо компулсивния комарджия.

Проблемите на компулсивните комарджии трябва да бъдат обсъждани с други само ако те пожелаят. Откритието, че са били обект на клюки, може да бъде изключително пагубно за тяхното възстановяване.

Как мога да се науча да живея с проблема на компулсивния хазарт, ако комарджията продължава да залага? Братството на Ком-анон признава, че да се научиш да живееш с този проблем изисква почти свръхчовешко търпение от страна на партньор, роднина или приятел на встрастения комарджия. Помага осъзнаването, че патологичното залагане е емоционално заболяване, както и разбирането, че комарджията не иска умишлено да нарани или съсипе семейството и приятелите си. Според Ком-анон това знание прави проблема малко по-лесен за преодоляване.

Ком-анон вярва, че единственото сигурно и истинско щастие идва отвътре, то е вътрешно състояние, и затова препоръчва на членовете си да не разчитат само на партньора си за постигане на щастие, а да надграждат духовната си сила и зрялост. Това е най-добрият начин да се живее с проблема на обсесивното залагане.

Братството смята, че има опасност след години съвместен живот с патологичен комарджия близкият му да развие неуравновесено или някакъв вид странно поведение. Ето защо е необходимо желание за промяна. Характерът на съзависимия се променя постепенно във времето под натиска на изпитанията, затова е важно да се помни, че не бива да се очаква проблемите да се разрешат автоматично дори в случай че комарджията спре да залага. Отучването от моделите на поведение, придобити през годините на живот с встрастен комарджия, е процес, който изисква търпение и постоянство. Ком-анон категорично приема, че е необходима вътрешна промяна, в противен случай външните обстоятелства ще си останат същите завинаги.

Следователно партньорите, роднините или приятелите на компулсивни комарджии трябва да признаят, че те също имат недостатъци. Първо трябва да признаят този факт, за да успеят да си помогнат чрез Програмата на Ком-анон.

Програмата на Ком-анон насърчава мъдрост, спокойствие и смелост, които водят до по-добър начин на живот. Чрез растежа, който съпътства това разбиране, човек става способен да приеме старите ситуации със сила и уверено да се изправи срещу новите.

Новодошлите в Ком-анон обикновено са загрижени за възстановителния процес на компулсивния комарджия в Братството на анонимните комарджии. Ком-анон съветва членовете си да не мислят постоянно за встрастения комарджия, а да се концентрират върху собствените си нужди. Членовете на Ком-анон разбират, че те не са отговорни за проблема със залагането и трябва да престанат да го контролират. Въпреки това Братството окуражава членовете да не губят надежда, че комарджията ще приеме възстановителната програма на Анонимни комарджии.

Членовете на Ком-анон откриват, че дебненето и следенето на всяко действие и мисъл на компулсивния комарджия водят единствено до взаимна деградация. Постоянното вмешателство в заниманията му се превръща в игра на криеница и лишава от достойнство всички участници. За близките е от изключително значение да приемат факта, че каквото и да кажат или направят, то няма да промени компулсивния комарджия. Следователно разследванията и разпитите не постигат нищо, освен да го направят още по-дистанциран, неразумен и потаен.

Много хора идват в Програмата на Ком-анон, след като години наред са се проваляли в опитите си да променят поведението на компулсивен комарджия. Както болестта прогресира във времето, така и безпокойството и чувството на безсилие, които изпитват хората, свързани с проблемен играч, също прогресират. Тези хора не разбират природата на компулсивното залагане и често чувстват вина, че те причиняват или допринасят за болестта. Ком-анон учи членовете, че вината е неоправдано самонаказание. Сигурно е, че въпреки усилията им компулсивните комарджии ще продължат да следват същите разрушителни модели на поведение.

Дванадесетте стъпки на Ком-анон към възстановяване

Братството на Ком-анон има Програма за възстановяване, която се състои от дванадесет стъпки и е в основата на личностното израстване на членовете. Близките на компулсивните комарджии следват тези стъпки и постигат положителна промяна на характера си, както и по-добро разбиране на проблема с обсесивното залагане. Целта на Братството е те рано или късно да постигнат Спокойствието.

Първа стъпка: ПРИЗНАХМЕ, ЧЕ СМЕ БЕЗСИЛНИ ПРЕД ПРОБЛЕМА С ХАЗАРТА И ЧЕ ЖИВОТЪТ НИ Е СТАНАЛ НЕУПРАВЛЯЕМ.

Да признаем, че сме безсилни пред проблемите, пред които сме изправени, носи прекрасно чувство на облекчение. Ние научаваме, че не носим отговорност за състоянието на комарджията. Колкото и да се опитваме, не можем да спрем залагането. Когато осъзнаем безсилието си, ние започваме да се чувстваме свободни да се концентрираме върху собствените си проблеми.

Втора стъпка: ПОВЯРВАХМЕ, ЧЕ ВИСША СИЛА, ПО-ГОЛЯМА ОТ НАС, МОЖЕ ДА НИ ВЪРНЕ КЪМ НОРМАЛНИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ И ЖИВОТ.

След като сме признали безсилието си в Първа стъпка, ние разбираме, че вероятно никаква човешка сила не може да ни помогне. Живот, изтъкан от страхове, притеснения и подозрения, какъвто е нашият, се нуждае от Висша сила, по-голяма от нас самите, която да ни върне здравия разум. Повечето от нас припознават тази Сила като Бог така, както всеки от нас Го разбира.

Трета стъпка: ВЗЕХМЕ РЕШЕНИЕ ДА ПОВЕРИМ ВОЛЯТА И ЖИВОТА СИ В РЪЦЕТЕ НА ВИСША СИЛА ТАКА, КАКТО Я РАЗБИРАМЕ.

След като повярвахме и приехме Висша сила, по-голяма от нас самите, ние решихме да поверим живота си на грижите ѝ. По този начин избягваме тревогата, защото не ние, а Бог държи юздите. Освободени сме от тежкото бреме, което се опитвахме да носим сами толкова много години.

Четвърта стъпка: НАПРАВИХМЕ ДЪЛБОКА И БЕЗСТРАШНА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА САМИТЕ СЕБЕ СИ.

Ние се убедихме, че трябва да бъдем напълно честни със себе си. Повечето от нас откриха, че имат много недостатъци на характера, с които не са били наясно. Намираме за полезно да направим морална инвентаризация на самите себе си. Сред недостатъците си забелязваме самосъжаление, нечестност, нетърпение, омраза, фалшива гордост, завист и негативно мислене. За да не се обезкуражим обаче, е важно да помним и ценните си качества, а не само недостатъците си.

Пета стъпка: ПРИЗНАХМЕ ПРЕД БОГ, ПРЕД СЕБЕ СИ И ПРЕД ДРУГО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ГРЕШКИТЕ СИ.

Много е трудно да признаем пред себе си, че сме сгрешили, но още по-трудно е да признаем това пред някого друг. Веднъж след като сме успели да разпознаем грешките си и сме станали способни да говорим за тях, то ние вече сме извървяли дълъг път към възстановяването. Възможно е все още да си намираме оправдания или да прехвърляме вината върху нещо или някого друг. Ние се чувстваме много по-добре, когато погледнем честно себе си. Започнем ли да говорим с някого друг за проблемите си, бремето олеква и теглото му пада от плещите ни. Научаваме се да виждаме себе си такива, каквито наистина сме.

Шеста стъпка: НИЕ СМЕ НАПЪЛНО ГОТОВИ БОГ ДА ОТСТРАНИ ТЕЗИ НЕСЪВЪРШЕНСТВА НА ХАРАКТЕРА НИ.

Много от нас намират тази стъпка за трудна. Нашият прогрес започва тогава, когато приемем факта, че спокойствието идва отвътре. Изследвайки допълнително темата, ние придобиваме повече яснота. Виждаме, че с недостатъци на характера като самосъжаление, самооправдание, нетърпение и негодувание ние никога няма да получим вътрешния мир и покой, към които се стремим. Когато го разберем, ние ставаме склонни да се отървем от тези препятствия по пътя си към прогреса.

Седма стъпка: СМИРЕНО ПОМОЛИХМЕ БОГ (ТАКА, КАКТО НИЕ ГО РАЗБИРАМЕ) ДА ОТСТРАНИ НАШИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ.

Тази стъпка касае най-вече смирението и как да го прилагаме в ежедневието си. Със смирение и вяра ние молим Бог да премахне нашите недостатъци. Може да открием, че сме се вкопчили в някои от дефектите на характера си. Трябва да помолим Бог да ни даде смелост и търпение, за да практикуваме Седма стъпка всеки ден. Непрекъснато откриваме нови недостатъци на характера си. Следователно ние трябва да се обръщаме към Него за помощ ежедневно.

Осма стъпка: НАПРАВИХМЕ СПИСЪК НА ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО БЯХМЕ НАРАНИЛИ, И ПОЖЕЛАХМЕ ДА ПОПРАВИМ НАНЕСЕНИТЕ ЩЕТИ.

Позволили сме на проблема с компулсивния хазарт в нашия живот да изкриви начина ни на мислене. Много от нас психически и морално удрят дъното. Тъй като сме нещастни, ние караме и другите да се чувстват нещастни. Неспособни сме да изпълняваме задълженията си и да даваме любов и съпричастие. Вместо да разберем и да приемем болестта на комарджията, ние натякваме и критикуваме. Сега чувстваме нужда да възмездим щетите, които сме нанесли. Можем да започнем със съставяне на списък на хората, на които сме навредили. Колкото по-честно се изправяме пред самите себе си, толкова повече добавяме към списъка.

Девета стъпка: ЛИЧНО ВЪЗМЕЗДИХМЕ ЩЕТИТЕ НА ТЕЗИ ХОРА, КОГАТО БЕ ВЪЗМОЖНО, ОСВЕН В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ТОВА БИ НАРАНИЛО ТЯХ ИЛИ НЯКОГО ДРУГ.

Когато се научим да живеем по тези стъпки и да ги практикуваме, ние можем да възмездим щетите на хората, на които сме навредили, чрез прояви на любов и добрина, на интерес към благополучието им и на общо добро настроение.

Десета стъпка: ПРОДЪЛЖИХМЕ ДА ПРАВИМ РАВНОСМЕТКА СЪС САМИТЕ СЕБЕ СИ И КОГАТО ДОПУСКАХМЕ ГРЕШКИ, БЪРЗО СИ ПРИЗНАВАХМЕ.

Целта на Десета стъпка е да ни научи на бдителност. Недостатъците на характера, които изброихме в Четвърта стъпка, може да не са изчезнали напълно. Преди всичко, ежедневно трябва да сме нащрек за тяхна повторна поява. Когато осъзнаваме стар или нов недостатък, на който не сме обърнали внимание досега, ние можем веднага да се справим с него. На този етап от нашия духовен прогрес не би трябвало да ни е трудно бързо да признаваме грешките си. Практикуваме тази стъпка с помощта на Бог и със смирение.

Единадесета стъпка: ПОСТАРАХМЕ СЕ ЧРЕЗ МОЛИТВА И МЕДИТАЦИЯ ДА ПОДОБРИМ СЪЗНАТЕЛНИЯ СИ КОНТАКТ С БОГ ТАКА, КАКТО ГО РАЗБИРАМЕ, КАТО СЕ МОЛЕХМЕ ЕДИНСТВЕНО ДА НИ РАЗКРИЕ ВОЛЯТА СИ СПРЯМО НАС И ДА НИ ДАДЕ СИЛАТА ДА Я ИЗПЪЛНИМ.

Можем да отделим време от деня си за тиха медитация и за молитва. По този начин ние се доближаваме до Бог и го молим да ни съобщи волята си. Всеки ден все по-лесно ще се изправяме пред истината, когато придобием тази сила. Можем да започваме всяка сутрин с молитва за подновяване на вярата си и за смелост да изпълним волята Му.

Дванадесета стъпка: ПРИЛАГАЙКИ ТЕЗИ ПРИНЦИПИ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ДЕЛА, НИЕ СЕ ПОСТАРАХМЕ ДА ПРЕДАДЕМ ТЯХНОТО ПОСЛАНИЕ НА ДРУГИ ХОРА.

След като сме постигнали известен успех, практикувайки предишните стъпки, сега ние сме готови да помогнем на някого друг, който страда. Ние толкова добре разбираме колко нещастни могат да бъдат близките на встрастения комарджия и желаем да споделим с тях за нашия прекрасен нов начин на живот. Вече сме извървяли същия път. Осъзнаваме, че колкото повече даваме на Програмата, толкова повече получаваме. В стъпките към възстановяването ние откриваме решението на всеки проблем.

Начинът на живот на Ком-анон

Програмата за единство на Ком-анон, заедно с други важни въпроси, е представена в издание, озаглавено „Начинът на живот на Ком-анон“. В тази книжка са посочени официалните цели на Ком-анон.

А. Да израствам духовно, като живея според принципите на Дванадесетте стъпки на Ком-анон.

Б. Да се науча да живея с проблема на компулсивния хазарт.

В. Да подкрепям и разбирам встрастения комарджия.

Г. Да посрещам, да помагам и да утешавам семействата на компулсивни комарджии.

Ком-анон вярва, че емоционалното съзряване и духовното развитие, които членовете на Братството преживяват, работейки по Програмата, нямат ограничения. Така е, защото възстановителният процес е непрекъснат, без краен срок във времето, а прогресът се измерва само за днес.

Програмата на Братството работи за психологическо прочистване. Част от него, както описахме в Четвърта стъпка, включва извършване на морална инвентаризация. „Начинът на живот на Ком-анон“ включва списък за проверка, който да улесни членовете при работата по тази инвентаризация.

Анонимността, като принцип от изключителна важност, също е разяснена в „Начинът на живот на Ком-анон“. Анонимността е духовната основа на Братството. Членовете са инструктирани никога да не нарушават анонимността на другите, включително и тяхната собствена.

Членовете говорят пред обществото за Братството като цяло. Следователно членовете на Ком-анон ограничават дискусиите си в рамките на Програмата; целта е да се разпространи посланието на Ком-анон, а не тяхното собствено мнение.

На корицата на „Начинът на живот на Ком-анон“ е изобразено стълбище, на чийто връх има врата с надпис: Пътят към спокойствието. Всяко стъпало символизира плато или точка на растеж нагоре към целта.Първото стъпало в тази метафора е приемането, второто – надеждата. Следващите са вяра, честност, кураж, готовност, смирение, искреност, действие, бдителност, духовност и споделяне.

Официалният символ на Ком-анон е спасителен пояс, на който са изписани ключовите думи: спокойствие, мъдрост, смелост. Въже с девет възела опасва пояса, като всеки възел символизира урок, научен от Ком-анон, и означава стъпка към по-добър живот.

Първият възел символизира признанието на членовете на Ком-анон, че те имат нужда от Висша сила и от Братството. Вторият възел символизира Висшата сила и нуждата от вяра в нещо по-голямо от човека. Третият символизира помощта, която се изразява в утеха и подкрепа на компулсивния комарджия и на членовете на Ком-анон. Четвъртият възел символизира смирението – членовете на Ком-анон да осъзнаят, че те също грешат. Петият възел символизира отделянето от проблема с хазарта. Шестият възел символизира живота – напомня на членовете на Ком-анон да не се безпокоят постоянно, а да си осигурят време за размишление, медитация и забавления със семейството. Седмият възел символизира благодарността за даровете, които са получили. Осмият възел е щастието, той напомня, че усмивките са заразителни. Деветият възел символизира приемането – напомня на членовете да не се опитват да променят нещата, които не могат да променят, и да приемат живота такъв, какъвто е.

Книжката „Начинът на живот на Ком-анон“ също представя Дванадесетте традиции от Програмата за единство на Братството. Традициите служат, за да ръководят групите и Братството като цяло по пътя към общото им благополучие. Чрез участието си във Възстановителната програма на Братството членовете на Ком-анон работят за запазване на груповото единство и продължат да получават помощта, от която се нуждаят. Колективният опит на членовете на Ком-анон показва, че придържането към Програмата за единство е от решаващо значение не само за оцеляването на групата, но и за оцеляването на всеки отделен член.

Програма за единство на Ком-анон

Нашият опит ни показва, че за да запазим Единството, трябва да се придържаме към следните принципи:

• Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на Ком-анон.
• Нашите ръководители са само доверени служители; те не управляват.
• Единственото условие за членство в Ком-анон е да има проблем с хазарта в семейството.
• Всяка група трябва да бъде независима, освен по въпроси, засягащи други групи или Ком-анон като цяло.
• Всяка група има само една основна цел – да предава посланието си на семействата на компулсивни комарджии.
• Ком-анон никога не трябва да поддържа, финансира или предоставя името си на каквито и да е родствени общности или странични организации, защото проблемите, свързани с пари, собственост и престиж, ни отклоняват от главната ни цел.
• Всяка Ком-анон група трябва да се издържа сама, като отклонява каквито и да е външни дарения.
• Ком-анон трябва завинаги да остане непрофесионално обединение, но нашите обслужващи центрове могат да наемат специални служители.
• Ком-анон не трябва никога да има строга система на управление; но ние можем да създаваме служби или комитети, непосредствено подчинени на тези, които обслужват.
• Ком-анон не се произнася по въпроси, несвързани с дейността му, следователно името му не трябва да бъде въвличано в обществени противоречия.
• Нашата политика за връзки с обществеността се основава на привличане, а не на пропаганда; винаги трябва да поддържаме лична анонимност на ниво преса, радио, кино и телевизия.
• Анонимността е духовната основа на Програмата на Ком-анон, която винаги ни напомня да поставяме принципите пред личностите.

Ком-анон дава препоръки за запазване на единството и как да разпознаем и да избягваме трите смъртоносни врага, които могат да унищожат групата.

Първият от тези врагове е обсъждането на религиозни вероизповедания и вярвания. Програмата на Ком-анон е създадена, за да помага на съзависимите, независимо от техните религиозни принадлежности.

Вторият „смъртен враг“ са клюките. Обсъждането на личния живот на другите, включително на комарджията, може да поляризира и дори да унищожи групата.

Ком-анон описва третия „смъртен враг“ като диктаторство. Членовете трябва да запомнят, че в Братството няма никаква доминираща власт и всеки, който се опитва да наложи лидерство или йерархия, застрашава оцеляването на групата.

Книжката „Начинът на живот на Ком-анон“ се използва във всички сбирки на Братството. Много членове всекидневно се обръщат към нея за помощ и сила и разчитат на мъдростта ѝ в моменти на слабост.

Подходът на Ком-анон към финансите

Повечето от хората, които идват в Ком-анон, са преживели финансова криза в резултат от съвместно съжителство с встрастен комарджия. Да живееш с проблемен играч или да си негов роднина е особено объркващо, тъй като щедростта на семейството не води до промяна в поведението на комарджията. Въпреки това за повечето родители е трудно да отказват помощ дори на своеволен син или дъщеря, но парите само временно забавят симптомите на прогресиращото и разрушително заболяване.

Икономическото напрежение за неработещата съпруга, породено от живота с компулсивен комарджия, може да бъде изключително тежко, защото тя няма никакъв контрол върху семейните приходи и разходи. Всъщност парите често се пропиляват, преди изобщо да стигнат до семейството. Желанието на встрастения комарджия да се сдобие с пари за залагания и за изплащане на дългове от залагания е толкова интензивно, че дори съпругите, които имат собствени доходи, трудно успяват да ги опазят от своите съпрузи.

Нещо повече, някои съпруги често несъзнателно се опитват да поправят нещата, позволявайки на съпрузите си да поемат контрол върху семейните финанси. Много жени не могат да разчупят рамките, поставени от обществото, според които мъжът е глава на семейството и разбира се, много жени си позволяват да бъдат съсипани финансово и емоционално, защото те обичат съпрузите си и вярват, че любовта изисква безусловна подкрепа. Някои дори се страхуват, че ще изгубят съпрузите си, ако не им се подчиняват.

В Ком-анон членовете разбират, че когато става дума за пари, не може да се има доверие на компулсивните комарджии. Членовете осъзнават, че те трябва да поемат ръководството на семейните финанси. Братството им помага да се научат да се справят с тези отговорности и да организират бюджета си. Ком-анон подчертава, че нуждите на семейството са на първо място.

Ком-анон не подкрепя жените, които работят, за да помогнат на мъжете си да изплатят дълговете си от хазарт. Също така Братството силно препоръчва никой да не финансира, подписва или консолидира задълженията на комарджията. Съпругите, които избират да работят или които вече работят, биват съветвани да не използват спечелените пари, за да отърват встрастения комарджия от дълговете му.

Ком-а-тийн

Ком-а-тийн е група за взаимопомощ за децата на компулсивни комарджии, без значение дали техните родители са или не са членове на Анонимни комарджии или на Ком-анон. Ком-а-тийн потвърждава факта, че децата на компулсивните комарджии са разочаровани и объркани от състоянието на семейния им живот. Следователно целта на Ком-а-тийн е да покаже на младите членове как да се справят с проблема с хазарта в тяхното семейство. На членовете се помага да се обособят като отделни хора и да намерят вътрешен мир.

Ком-а-тийн също така подчертава, че компулсивното залагане не е наследствено заболяване. Групата се стреми да помогне на младите, които се опитват да избягат от проблемите си по всякакви начини, включително и чрез залагане, като ги окуражава да се изправят смело в лице с реалността, а не да бягат от нея. Становището на групата е, че макар и детето да трябва да получава любов, уважение и разбиране от двамата си родители, все пак единственият живот, върху който имаш някакъв контрол, е твоят.

Без значение колко труднопоносими за детето са дните в дома на компулсивен комарджия, той или тя може да съгради по-добър живот, следвайки Програмата на Ком-а-тийн. Групата има както Възстановителна програма, така и Програма за единство. Срещите се ръководят съгласно принципите на групово възстановяване. Сдружението Ком-а-тийн е независимо от Анонимни комарджии и от Ком-анон и признава факта, че само децата на компулсивни комарджии могат да разберат проблемите на децата на други компулсивни комарджии.

Ком-а-тийн групите се самоуправляват и се ръководят от техните собствени членове. Те обаче имат спонсори от Анонимни комарджии, Ком-анон или и от двете общества. Спонсорите посещават сбирките, но не ги ръководят или направляват по никакъв начин. Те служат като арбитри, когато е необходимо в определени ситуации, и отговарят на въпросите, които възникват. Спонсорите на Ком-а-тийн стриктно пазят поверителността на сбирките.

Обобщение

Навсякъде в литературата на Ком-анон се прави препратка към факта, че Програмата на Братството се ръководи в духа на взаимопомощ. Никой не е принуден да участва; насилието, под каквато и да било форма, нарушава фундаменталните принципи на Братството.

Все пак Ком-анон научи от колективния си дългогодишен опит, че тези, които наистина искат да успеят във възстановителната програма, се справят добре със следването на насоките на Братството. Новите членове осъзнават, че следването на Програмата на Ком-анон е най-добрият път към вътрешен мир и благополучие.

От прочитането на тази глава става очевидно, че Ком-анон и Анонимни комарджии използват много подобни думи, принципи и стратегии. Явно е също и че дълбоко заложени във възстановителните програми и на двете братства са подобни ключови допускания за психологията на поведение, значението на вярата в Бог или други изрази на вяра, важността на групата във възстановителния процес, личната анонимност и т.н. Но тези паралели не правят двете братства идентични, що се отнася до цели, членство или структура. Всяко братство трябва да бъде разбрано като независимо, доброволно, самоиздържащо се общество от мъже и жени, които искат да се възстановят от техния собствен уникален опит с проблема на компулсивния хазарт.

Анонимни комарджии, Ком-анон и Ком-а-тийн са най-добрите програми, създадени да помогнат на тези, чиито животи са засегнати от компулсивното залагане. Най-ефективният начин да се получи помощ е лечебният процес на споделяне на преживявания с другите, които са живели с проблема с компулсивното залагане. Енергията на хората, обединена в името на обща цел, става изключително силна и спасителна. Това е духовната същност на Ком-анон и Ком-а-тийн.

ЛЕЧЕНИЕ, ИЗСЛЕДВАНЕ И ОБРАЗОВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

Компулсивният хазарт е сериозен и разрастващ се социален проблем. Доскоро липсваше особено разбиране на този вид разстройство от страна на повечето членове на професионалните общности. Съответно една от целите на Анонимни комарджии е да информира психиатри, психолози, лекари, социални работници, духовници, съдии, служители на реда, както и всички останали, които попадат на компулсивни комарджии, за природата и лечението на това заболяване. Нуждата от разпространение на информация е значителна поради факта, че много професионалисти, с които Братството се е свързвало, не са възприемали компулсивния хазарт като заболяване.

Разбирането на природата на патологичния хазарт позволява на професионалистите да насочат страдащия към Анонимни комарджии, където се провежда най-успешното лечение на това разстройство. Останалите видове терапии са по-успешни, когато се прилагат едновременно с груповото лечение, което Братството предоставя.

Анонимни комарджии осъзнава стойността на научните изследвания и си сътрудничи с редица агенции, занимаващи се с изучаване или терапия на патологичния комар, като Националния съвет по компулсивен хазарт, Националната фондация за компулсивен хазарт, Консултативния хазартен център „Джон Хопкинс“ и други центрове за лечение. Настоящата глава е посветена на работата на някои от специалистите в областта на патологичния хазарт.

РАБОТАТА НА Д-Р РОБЪРТ Л. КЪСТЪР

Д-р Робърт Л. Къстър днес е признат за най-изтъкнатия експерт в изучаването и лечението на компулсивния хазарт. Той е началник на отдел „Здравни грижи“ в Службата за психично здраве и поведенчески науки към Администрацията на ветераните и работи с повечето агенции, които лекуват и изучават компулсивния хазарт. Д-р Къстър си сътрудничи тясно с Анонимни комарджии с цел оказване на помощ на хората, които страдат от патологичен хазарт.

До голяма степен благодарение на усилията на д-р Къстър през 1980 година Американската психиатрична асоциация официално призна патологичния хазарт за поведенческо разстройство. След това признание сред специалистите по психично здраве се разпространява знанието за хода и лечението на болестта.

Американската психиатрична асоциация отбелязва в своето Диагностично статистическо ръководство III, че патологичният хазарт и алкохолизмът обичайно започват в юношеска възраст. Според АПА този вид разстройство се среща по-често при мъжете, отколкото при жените и също по-често се предава по бащина линия при мъжете и по майчина линия при жените.

ДСР III изброява още няколко фактора, които повишават вероятността от развиване на компулсивен хазарт при отделния индивид. Сред тях са включени загубата на родител поради смърт, фактическа раздяла, развод или изоставяне на детето, преди да е навършило петнадесетгодишна възраст. Също така за развиване на компулсивен хазарт допринася и отсъствието на родител или неподходящо възпитание – било то несъгласуваност между родителите, било сурово отношение. Други фактори, които могат да отключат разстройството компулсивен хазарт, са излагането на подрастващия на хазартни дейности, семейни ценности, прекалено обвързани с материални блага и финансови облаги, както и липсата на дисциплина за спестяване, планиране и бюджетиране в семейна среда.

Проучване на Къстър от 1978 г. върху възстановяването на встрастените комарджии

През 1977 година, работейки с Анонимни комарджии, д-р Къстър заедно с правоспособната медицинска сестра Лилиан Ф. Къстър провеждат предварително проучване по време на Националната конференция на Анонимни комарджии с цел да съберат данни относно възстановяването на патологични комарджии.

Представителната група от 150 членове е съставена от групи на Анонимни комарджии от Съединените щати и Канада. Избраните за участие в анкетата са били членове на Братството от средно над седем години, което е повишило процента на сигурност, че в изследването попадат възстановени комарджии. Констатациите нямат за цел да представят на обществото компулсивните комарджии, а още по-малко целят представянето на Анонимни комарджии като цяло. Тези заключения са свързани с разбирането на процеса на възстановяване.

Проучването сочи, че 96% от членовете на Анонимни комарджии са мъже. Д-р Къстър отбелязва, че въпреки че тази констатация е в съответствие с наблюденията на много от хората, които посещават сбирките, тя не отразява с точност случаите на компулсивни комарджии от женски пол в САЩ.

Д-р Къстър смята, че малкият брой жени – членове на Анонимни комарджии, се дължи на предпочитанията на жените към индивидуалната терапия. Друга възможна причина за ниското ниво на членство може да се крие в липсата на подкрепа на встрастените комарджии от женски пол от страна на техните съпрузи, които, от една страна, не ги насърчават да търсят помощ, а от друга страна – отказват да посещават сбирките на Ком-анон.

Други демографски акценти на това проучване включват високата честота на членове на Анонимни комарджии, които са женени, добре образовани, работят и са евреи. Д-р Къстър посочва, че е необходимо по-нататъшно изследване, за да се определи дали тези характеристики са валидни за компулсивните комарджии като цяло, или само за членовете на Анонимни комарджии.

Проучването на д-р Къстър се занимава също така с отношението на възстановяващите се комарджии към Програмата на анонимните комарджии, както и свързаните с тях братства. Основната констатация от тази част на проучването показва, че членовете са убедени привърженици на Анонимни комарджии, Ком-анон и Ком-а-тийн. Те посещават сбирки на Анонимни комарджии и се ползват със силна подкрепа от страна на близките си в Ком-анон. Следва да се отбележи, че по-голямата част от членовете на представителната група са имали лесен достъп до сбирките на Братството, което не може да се твърди за встрастени комарджии, живеещи в други райони.

Тази част от проучването на д-р Къстър също така разкрива факта, че почти шест от десет (58%) от участвалите в него са имали един или повече рецидива (рецидив - завръщане към игра на хазарт – б.р.), откакто посещават Програмата. Д-р Къстър набляга на важността на признанието, че щом представителната група е съставена от успешни членове на Анонимни комарджии, то тогава рецидивите не е задължително да са индикация за неспособност за растеж и възстановяване в рамките на Програмата на Братството.

Проучването разкрива още, че около 40% от участниците в него са посещавали специалист по психично здраве, преди да се обърнат към Анонимни комарджии. Д-р Къстър смята, че макар да е потърсена, помощ не е била получена поради повсеместното незнание по отношение на компулсивния хазарт. Фактът, че специалистите по психично здраве не са имали информация за Анонимни комарджии, кара д-р Къстър да стигне до заключението, че същите тези специалисти трябва да научат повече за компулсивния хазарт, Програмата на анонимните комарджии и лечението на патологичните комарджии.

В проучването на д-р Къстър са включени и Двадесетте въпроса, които се задават на всеки нов член, който се присъединява към Анонимни комарджии. Братството вярва, че повечето встрастени комарджии биха отговорили с да на най-малко седем от двадесетте въпроса, но проучването на д-р Къстър открива много по-голяма честота на положителните отговори – средно 18, сред участниците в проучването. А цяла една трета от участниците са отговорили с да и на двадесетте въпроса.

Четиринадесет от двадесетте въпроса са получили положителен отговор в над 90% от случаите, а на три е даден отговор да в 99,5% от случаите. В тези три въпроса се пита дали хазартът води до нещастия в семейния живот, дали се взимат пари назаем за залагания и дали се изпитват угризения след игра на хазарт. Тези констатации карат д-р Къстър да предположи, че разкаянието представлява решаващ фактор за индивида да потърси помощ в Анонимни комарджии.

Проведеното през 1977 година проучване изследва също и няколко поведенчески модела и особености на характера на членовете. Участниците в изследването сами са се характеризирали като конкурентоспособни, атлетични и енергични. Изненадваща е констатацията за по-ниска честота на употреба на алкохол и тютюнопушене, отколкото е могло да се очаква от групата.

Д-р Къстър сравнява данните, събрани от проучването върху особеностите на характера на встрастените комарджии, с наблюденията, проведени от различните центрове за лечение на компулсивен хазарт в страната. При сравнението той открива, че повечето от особеностите, които се проявяват при встрастените комарджии като характерни, са били налице още преди те да започнат да залагат. Къстър стига до заключението, че това са особености, съществували през целия им живот, започвайки в юношеска или още по-ранна възраст, и продължили да съществуват и по време на възстановяването. Притеснителна за Къстър обаче се явява тенденцията за увеличаване приема на алкохол при встрастени комарджии след прекратяване на играта на хазарт.

Частта от проучването на д-р Къстър, касаеща детството и семейната история, показва значителни лишения от родителско присъствие през годините на развитие на участниците. Независимо дали става въпрос за отсъствие на родител (21%), физическо насилие (13%) или заболяване на родител (36%), най-малко половината от участниците в проучването са преживели сериозни нарушения на връзката си с родител по време на детството. Поради това д-р Къстър вярва, че при компулсивните комарджии има тенденция да навлизат в юношеската възраст с намалено самочувствие, в резултат на което да доказват себестойността си и да търсят приемане чрез поемане на рискове като залагане.

Д-р Къстър отбелязва, че алкохолиците, депресивните и склонните към самоубийство родители имат подобно минало като това на встрастените комарджии, които са участвали в проучването. Значителният брой случаи на самоубийства и алкохолизъм сред близките роднини предполага, че по-нататъшното изследване ще бъде насочено към търсене на маниакално-депресивни заболявания в семейството.

Проучването на д-р Къстър също така е създадено, за да научи повече за историята на хазартното поведение сред участниците. Установено е, че комарджийското поведение, както и първият значителен залог (определен като 20 долара и повече), се отключва най-вече в юношеска възраст. Много са случаите на „късмета на начинаещия“, т.е. първоначална „голяма печалба“, която според д-р Къстър представлява силен активиращ фактор. Той посочва, че по-нататъшно проучване трябва да изследва детайлно „голямата печалба“, като се вземат предвид възрастта, доходите, социалното ниво и периода.

Проучването установява още, че средната възраст за започване на игра на хазарт е 17 години, а средната възраст за първо посещение на сбирка на Анонимни комарджии е 39,7 години. Отчитайки този период, д-р Къстър стига до заключението, че компулсивният хазарт определено е хронично разстройство.

Други находки от това проучване разкриват висок процент членове на Анонимни комарджии, които са описали хазарта като едно засилващо егото действие. Повечето от тях също са признали, че имат пориви за хазарт, въпреки че не са се завръщали към залагане. Д-р Къстър счита, че това е следствие от практикуването на Програмата на анонимните комарджии и от философията на Братството Само за днес.

Проучването на д-р Къстър също така изследва проблемите на компулсивните комарджии, тъй като те са свързани със семействата им и с обществото като цяло. Още по-фрапираща от високата честота на финансови, семейни и служебни проблеми, с които се сблъскват анкетираните, е констатацията, че почти една пета (18%) са правили опити за самоубийство. Това е илюстрация на последиците от хроничния силен стрес, влиянието на загубите и степента на отчаяние, до които води патологичният хазарт.

Последната част от проучването на Къстър оценява прогреса на комарджиите, който са постигнали след присъединяване към Анонимни комарджии. Резултатите са впечатляващи. Повече от осем от десет (84%) от участниците са потвърдили, че са намерили здравословни заместители на хазарта. Повече от седем от десет участници (74%) са почувствали, че се приспособяват добре към живота, след като са започнали работа по Програмата.

И други констатации затвърждават успеха на Програмата на анонимните комарджии. Почти всички (99,5%) от участниците в проучването посочват, че се държат по-отговорно. По подобен начин 98% са потвърдили, че са обезщетили вредите, които са причинили, или са в процес на обезщетяването им, а 96% са заявили, че напълно са спрели да играят хазарт. Д-р Къстър заключава, че „именно преустановяването на играта на хазарт, обезщетяването на причинените вреди и търсенето на помощ представляват основата на успешното лечение на встрастения комарджия“.

Д-р Къстър препоръчва да бъдат проведени проучвания, които да съберат повече информация относно значението на достъпността на хазарта и това, което той нарича адиктогенни качества на различните видове хазарт и връзката им с лечението, ако има такава. Той също вярва, че е необходимо допълнително проучване, което да направи оценка на вредите, причинени от встрастените комарджии на техните семейства, работодатели, банковите и кредитните институции, с които са имали отношения, както и на съдебната система.

Пълното проучване и констатациите в него са включени в Приложение № 2 в края на тази книга.

Проучване на Къстър от 1979 г. за фазите на компулсивния хазарт

В хода на широкото си изследване на компулсивния хазарт д-р Къстър установява трите основни етапа на разстройството: фаза на печалбите, фаза на загубитеи фаза на отчаянието. Следният абзац е извадка от „Преглед на компулсивния хазарт“, научноизследователска книга, написана от д-р Къстър и предоставена на Болница „Саут Оукс“, Амитивил, Лонг Айлънд, през април 1979 година:

„Развитието на компулсивния комарджия може да бъде разделено грубо на три фази: в ранната фаза (фазата на печалбите) комарджиите първоначално или много рано в хазартна си кариера често печелят значителна сума. Това обикновено се случва в законно заведение за организиране на хазартни игри и преди навършване на пълнолетие. Те продължават да печелят и стават ентусиазирани и развълнувани преди или по време на игра. Малко по малко размерът на залога се увеличава, но значителните увеличения не са типични по време на тази фаза. Постепенно те започват да залагат по-често. Доволни са от печалбите си и проявяват склонност да се перчат или да прахосват тези допълнителни пари, за да впечатлят останалите. По време на тази фаза печалбите продължават, като знанията в областта на хазарта, шансовете и рисковете бързо се разрастват. По това време комарджията е „квалифициран“ комарджия, може да спре и все още има контрол, но не вижда причина да се отказва от залагането, което е забавно и му носи доходи. Рядко се случва да взимат пари назаем, тъй като обичайно печалбите са достатъчни. Тази фаза може да продължи от няколко месеца до няколко години и обикновено завършва със значителна голяма печалба, която доближава или надвишава годишния им доход, който реализират в дадения момент. Печалбата и по-точно голямата печалба създава убеждението в съзнанието на встрастения комарджия, че това би се случило отново и дори е възможна още по-голяма печалба. Изглежда им като решение на финансовите им проблеми. Освен това играта на хазарт е увлекателна и не изисква много планиране или усилия. Тозипечеливш епизод предвещава края на първата фаза и началото на втората –

фаза на загубите, когато оптимистичната нагласа за печалба е станала част от стила им на игра. Те често се хвалят с печалбите си и хазартът е постоянно в ума им. Но хазартното им поведение започва все повече да губи социалния си контекст и те започват да залагат сами. След голямата печалба размерът на залога значително се увеличава в очакване на още по-големи печалби. Тогава те се сблъскват с губеща серия, която им е трудно да понесат. Започват да залагат още повече и общият им фонд с печалби бързо се изчерпва. За да възстановят загубеното, посягат към източници на пари, които са спестили или инвестирали. Загубите са непоносими, те трябва да си върнат парите. Започват да преследват – гонитбата се изразява в повече залагания, за да се възстановят загубите. Това е модел, който мъдрите комарджии считат за основна грешка. Встрастеният комарджия, който е развил неразумен оптимизъм, пренебрегва този принцип. Той залага повече и по-често и с чувство за неотложност, което изглежда намалява уменията му за залагане. Това, от своя страна, води до още загуби. Търсенето на пари зачестява и те осребряват облигации, застрахователни полици, започва се и с взимането на легални заеми. Взимането на заеми е ново преживяване за встрастените комарджии. За тях то има качеството на печалба от хазарт – пари, които са на разположение веднага, без да се изисква усилие. Не считат за проблем, че им предстои да изплащат кредитите, тъй като хазартът ще осигури парите. По времето на сериозните заеми отново значително се увеличава размерът на залозите. Някога „квалифицираният“ комарджия сега е по-малко квалифициран комарджия, който залага повече. Намерението е да изплати заемите си колкото се може по-бързо, за да избегне опасността семейството му да разбере. Набъбват лъжите и криенето на хазартното му поведение. Комарджията става много изобретателен в измислянето на оправдания пред съпруга/та и работодателя си. Но той е сигурен, че печелившата серия е неизбежна и е само на един залог разстояние. В този момент встрастеният комарджия започва да влияе токсично върху хората около него. Комарджиите започват да отсъстват от работа и продуктивността им намалява. Семейството им все по-рядко ги вижда, а когато са си вкъщи, не проявяват внимание към семейните нужди и проблеми. С увеличаването на нехайството и разсеяността им се увеличават и семейните, и служебните проблеми. След като лъжата бъде разкрита, връзката им със съпруга/та значително се влошава. По време на тази фаза печелят, но обикновено печалбите са по-малки от взетите заеми. Успяват да платят само най-неотложното, но държат по-голямата част от парите в резерв, за да си осигурят бързо връщане към играта на хазарт. Въпреки че има възходи и падения, встрастеният комарджия продължава да губи позиции. Пламенното му желание е да реализира максимални печалби, за да изплати дълговете си, но и да му остане на разположение голям паричен резерв, за да избегне необходимостта отново да взима пари назаем, а оттам и да си даде възможност необезпокоявано да залага.

Натискът на кредиторите се увеличава и заплашва тайните и безопасността на встрастения комарджия. Разходите трябва да бъдат прикрити или обяснени. Лишаването на семейството от основните нужди води до отчуждение от съпруга/та, родителите и децата. След като възможностите за законни заеми са изчерпани, започват незаконните. Първо се започва с букмейкъра, а после идва лихварят. В крайна сметка този натиск води до опасно критично финансово състояние – комарджията трябва да намери голяма сума пари или е заплашен от нараняване, смърт, загуба на работа, развод или затвор. Налага се комарджията да направи поне частично признание и да помоли за пари родители, съпруг/а или друг член на семейството. Неизменно тези пари се предоставят и спасяват комарджията от затрудненото положение. Това спасение се придружава или с явно, или с мълчаливо споразумение да се спре играта на хазарт. Изглежда, че спасението е особено вредно, тъй като не позволява на встрастения комарджия да поеме отговорност за поведението си. То е подобно на голямата печалба и още веднъж насърчава ирационалния оптимизъм, като създава илюзията, че нищо лошо не може да му се случи. Всяко прекратяване на играта на хазарт е краткотрайно. Първият спасителен транш поставя края на фазата на загубите и слага началото на третата фаза – фазата на отчаянието. По време на третата фаза е вероятна появата на още няколко спасителни транша, придружени с постоянно намаляване на искрената загриженост от страна на членовете на семейството, които предоставят паричните заеми, но охладняват и се отчуждават, тъй като не получават отплата, напротив – хазартното поведение продължава.

Характерно за тази фаза е, че времето и парите, изразходвани за хазарт, значително се увеличават. Увеличава се и тревожността, която достига да паника, породена от съзнанието за големите дългове, желанието те да бъдат изплатени незабавно, отчуждението от семейството и приятелите, срамът пред обществото и носталгичното желание за бързо завръщане в ранните „щастливи“ дни на печалби. Така играта на хазарт се засилва с яростни темпове, придружена от вярването, че една огромна печалба ще разреши всички проблеми. Оптимизмът не изчезва, но все пак започва да се смалява. Поразителната характеристика на тази фаза е поглъщащата интензивност на играта на хазарт и видимото пренебрежение към семейство, приятели и работа. Под натиска на трупащите се проблеми някогашните умения на някога „квалифицирания“ комарджия напълно се разпадат. Загубата на налични пари без възможност за още кредити води до увеличаване на риска от посягане към незаконни заеми и извършване на престъпления, които не включват насилие. Някои от встрастените комарджии са много по-предразположени към участие в незаконни схеми (измами) с цел придобиване на пари от други наивни и нищо неподозиращи комарджии. Писането на чекове без покритие става основна техника. Те оправдават противозаконното си поведение с категоричното намерение да върнат сумите, които са взели. Обзети са от илюзията, че се разплащат и не забелязват скептичността на кредиторите си. Изненадващо е, че по време на тази фаза някои встрастени комарджии са способни да продължат с работата или бизнеса си. Те изглежда имат енергия да работят едновременно на две места на пълно работно време. Встрастеният комарджия по принцип никога не е спокоен човек, но на този етап неспокойствието, раздразнителността и свръхчувствителността се увеличават до степен, че се нарушават сънят и храненето, а радостта напълно изчезва от живота; вече и играта на хазарт не доставя никакво удоволствие. Дори и в тази крайна фаза все още има някои случайни значителни печалби, последвани единствено от още по-настървена игра и по-тежки загуби. Тогава светът на встрастените комарджии се разпада. Те са физически и психически изтощени, обзети от чувство на безнадеждност и безпомощност; затънали в дългове, отблъснали са всички, на ръба на развода са и не са желани никъде. Една четвърт от тях са на път да бъдат арестувани. Депресията и самоубийствените мисли са често срещани. Не е известно колко в действителност се самоубиват. На този етап те виждат само четири възможности: самоубийство, затвор (за да са под чужд контрол), бягство или търсене на помощ. Те все още имат пориви за залагане“.

Проучване на Къстър върху „Леките симптоми на патологичен комар“

През 1981 година д-р Къстър и Лилиан Ф. Къстър, правоспособна медицинска сестра, са представили констатациите от проучването, което са провели, върху „леките симптоми“ на патологичния хазарт. Според д-р Къстър за леки симптоми на дадено личностно разстройство се считат „онези симптоми, които не са диагностични, но в определени случаи се смята, че могат да се асоциират с разстройството“. За разлика от тях, тежките диагностични симптоми са онези основни елементи от личната история, характера и поведението, които са последователно свързани с определено разстройство.

Леките симптоми, свързани с разстройство като патологичното хазартно поведение, се приемат като допълнителна информация към тежките диагностични симптоми. Къстър отбелязва, че леките симптоми придават достоверност на диагнозата, позволявайки по-голяма увереност на диагностика в препоръките за стъпките на лечение. Леките симптоми са важни и за разграничаването на встрастения индивид – в настоящия случай встрастения комарджия, от асоциалната личност, която играе хазарт. Д-р Къстър добавя, че е от изключителна важност това разграничение да бъде извършено, преди да се определи подходът към лечение. Проучването на леките симптоми е важно и поради факта, че някои от тях могат да бъдат идентифицирани и като тежки симптоми на хазартното разстройство.

Проучването на Къстър идентифицира редица личностни характеристики като леки симптоми на патологичен комар. Една от най-поразителните е свръхинтелектът: встрастените комарджии имат средно IQ над 120 в сравнение със средното ниво от 100. Д-р Къстър отбелязва, че асоциалната личност, която играе хазарт, е възможно да притежава интелигентност под средната. Встрастените комарджии описват себе си като много енергични хора и нетолерантни към по-малко енергичните. Те често имат история на постижения в спортовете и добри академични резултати в училище освен когато не са разстроени от хазарта. Встрастените комарджии имат склонност към работохолизъм и нямат никакви хобита.

Проучването установява, че личностите на встрастените комарджии са белязани от интересни контрасти: те се стараят да избягват конфликти, използвайки, ако е необходимо, лъжи, преувеличения и изкривяване на реалността. За сметка на това са силно критични към съпрузите/гите, приятелите и семейството си. Встрастените комарджии говорят за себе си с крайни термини като перфекционисти, много щедри илимного стиснати.

Играта на хазарт е доминираща във всичките им дейности, те практически изключват всичко останало. Например отиват на меден месец на място, където има възможност да залагат. В редки случаи употребяват наркотици или алкохол, за да засилят усещането от хазарта. Д-р Къстър открива още, че встрастените комарджии са привлечени от хора, които също залагат или поемат друг вид рискове; те самите са склонни да поемат рискове в бизнес начинанията си. Често сънят им е нарушен поради инсомния или кошмари, свързани с хазарт.

Проучването на Къстър идентифицира и редица модели на комуникация, които могат да се считат за леки симптоми на патологичен хазарт, като използването на телефон в степен, която нарушава социалните и работните дейности. Тези индивиди бързо се отегчават сред хора и опитите им да симулират интерес в най-добрия случай са половинчати. Къстър открива, че встрастените комарджии обикновено са добри организатори, но лоши участници. Те обичат да инициират проекти, но рядко ги довеждат докрай.

Не е изненадващо откритието на д-р Къстър, че встрастените комарджии са далече от проявата на внимание към начина на управление на парите си. Установено е, че малка част от тях са имали спестовни сметки като деца и като възрастни и повечето живеят с идеята, че парите са, за да се харчат, а не да се спестяват. Проучването открива още, че встрастените комарджии рядко взимат назаем или крадат, когато имат пари за игра на хазарт. Въпреки това, когато взимат заеми от законни кредитни институции, тенденцията е да го правят с нарастващи суми и честота. По-вероятно е встрастените комарджии да взимат заеми от животозастрахователните си полици или да ги прекратяват, както и да залагат свои бижута или бижута на съпрузите/гите си, когато им трябват пари. Честотата на фалит при встрастените комарджии, преди да се присъединят към Анонимни комарджии, е един на всеки пет, което е много висок процент спрямо този, който се наблюдава в обществото като цяло. Встрастените комарджии оставят големи бакшиши и харчат много, но според проучването на Къстър не го правят показно. Повечето от тях предпочитат да разполагат с пари в брой, отколкото с чекове.

Проучването на Къстър изследва и хазартните характеристики на встрастените комарджии. За тях играта на хазарт е най-приятното, вълнуващо и отпускащо преживяване, но с времето тези усещания постепенно намаляват. Намалява дори и удоволствието от печеленето – най-силното усещане. Загубата обаче е мъчителна и може да бъде облекчена само чрез завръщане към следващ залог. Повечето встрастени комарджии ясно си спомнят епизоди на големи печалби, някои от които възлизат на повече от шестмесечната им заплата.

Проучването открива още, че компулсивните комарджии обикновено разполагат със задълбочени познания за вероятностите в различните форми на хазарт, които най-често практикуват. Повечето от тях проявяват и необикновена „лоялност“ към букмейкърите си, но не поради страх, а защото ги възприемат като приятели или бизнес партньори. Въпреки това встрастените комарджии не се доверяват на хазартната индустрия като цяло.

Според д-р Къстър встрастените комарджии обикновено не си водят отчет на печалбите и загубите. Те може да плащат дълговете си с печалби от хазарт, но обичайно поддържат и резервен фонд за хазарт. Високият приоритет, който тези индивиди дават на хазарта, се простира отвъд парите и повечето от тях считат хазарта за най-важната социална дейност.

Терапевтичният подход на д-р Къстър

В началото патологичните комарджии, които търсят помощ от д-р Къстър, се лекуват чрез интензивна терапия, която да им помогне да преминат през „фазата на отчаянието“. Д-р Къстър предлага след този начален период от две или три седмици комарджията и терапевтът да сключат споразумение, по силата на което пациентът обещава да направи всичко по силите си да избягва играта на хазарт. Семейството на комарджията често се използва за подсилване на този ангажимент. Следващата стъпка в терапевтичния подход на д-р Къстър е да включи пациента в Програмата на анонимните комарджии. Там се изготвя план, според който встрастеният комарджия да изплати напълно дълговете си и индивидът се насочва към решение на всякакви правни и семейни проблеми. Накрая на комарджията се препоръчва да се включи в дейности, които заместват играта на хазарт и помагат за възстановяване на смислените житейски цели. На стр. 100 можете да намерите V-диаграма, разработена от

д-р Къстър, която проследява хода на компулсивния хазарт и възстановяването от него.

Д-р Къстър категорично препоръчва груповото лечение за встрастените комарджии, защото хроничната им манипулативност и измамност се разпознават по-лесно в условията на групова дейност. Манипулациите, които встрастените комарджии използват, за да оправдават поведението си, са по-четливи, когато бъдат изправени срещу хора, използвали същите хитрости и номера.

Д-р Къстър оценява, че неговата терапевтична програма, която включва членство в Анонимни комарджии, е ефективна за около половината от случаите.

Проучването на д-р Джулиън Табер върху лечението на встрастени комарджии

В опит за по-нататъшно разбиране на връзката между компулсивните комарджии и тези, които ги лекуват, д-р Табер разработва изследване на заболяването и неговото лечение. В качеството си на ръководител на Брексвилското отделение на Кливлъндската болница д-р Табер съставя въпросник и го разпространява сред четири отделни групи: възстановяващи се встрастени комарджии, терапевти, психолози и психиатри.

Група I

Възстановяващи се встрастени комарджии

Четиридесет и четири членове на Анонимни комарджии от райони на Кливлънд, Детройт, Питсбърг и Ню Йорк съставят представителната група на възстановяващите се встрастени комарджии. Участниците в проучването са посещавали редовно сбирки в месеца, предхождащ момента на разпространение на въпросника. Почти четири от десет (39%) от участващите встрастени комарджии са се връщали към играта на хазарт поне веднъж по време на принадлежността си към Анонимни комарджии.

Група II

Терапевти

Представителната група от терапевти е съставена от двадесет и девет човека, които са били силно мотивирани да научат повече за болестта на компулсивния хазарт и да помагат на встрастени комарджии. Критерият, който д-р Табер използва при формиране на представителната група, е опитът на участниците в клиничното лечение на комарджии и в проблемите, които патологичното залагане създава в семейството. Повечето от участниците в тази група са членове на Националния съвет по компулсивен хазарт.

Терапевтите, взели участие в проучването на Табер, са имали средно по 11.6 години професионален опит. Двадесет и осем от двадесет и девет експерти заявяват, че са работили с встрастени комарджии, които са потърсили помощ за хазартния си проблем. Мнозинството от представителната група работят в сферата на психологията, психиатрията или социалната дейност и двадесет и двама от двадесет и девет имат опит в общото консултиране при зависимости.

Група III

Психолози

Участници втретата анкетирана група са двадесет и шест психолози, всички с докторска степен. Тя е съставена от Кливлъндската психологическа асоциация, чиято членска маса се състои от клинични работници.

Групата на психолозите има средно 17.7 години професионален опит. Осем от анкетираните психолози заявяват, че са работили с встрастени комарджии, които са потърсили помощ за хазартния си проблем, а осемнадесет не са имали такъв опит. Въпреки това двадесет от тях докладват за сериозен опит в консултирането на зависимости.

Група IV

Психиатри

Тази група от проучването на д-р Табер се състои от тридесет и двама психиатри, които са членове на Кливлъндската психиатрична асоциация. Групата има средно 18.2 години професионален опит, но само шестима са работили с встрастени комарджии, потърсили лечение. Въпреки това тринайсет от останалите двадесет и шест психиатри докладват опит с консултиране на други видове зависимости.

Констатации от проучването на Табер

Въпросникът на д-р Табер съдържа 59 въпроса относно компулсивния хазарт, причините за него и лечението. Анкетираните са били помолени да отбележат, че са съгласни, несъгласни или че нямат мнение по представените твърдения.

Като цяло се установило, че моделите на реакция на комарджиите и на терапевтите са сходни, както и моделите на психиатрите и психолозите. Проучването открива още съществени различия между групата възстановяващите се комарджии/терапевти и групата на психолозите/психиатрите.

Табер посочва, че като цяло възстановяващите се комарджии и терапевтите са по-склонни да заемат позиция (изразят мнение), отколкото психолозите или психиатрите и че последните две групи изглеждали по-неуверени в отговорите си. Възстановяващите се комарджии са показали несигурност само по въпросите, свързани със социалните проблеми и политиката. Д-р Табер посочва, че тъй като един от принципите на Анонимни комарджии е да не се въвлича в никакви обществени дискусии, нормално е за членовете, идентифициращи се с философията на Братството, да не нарушават това предписание.

Серията от въпроси по теоретични теми разкрива интересни резултати. На практика всички експерти са убедени, че прекомерната игра на хазарт е симптом на по-дълбоки проблеми. Както комарджиите, така и терапевтите вярват, че компулсивният хазарт е болест, докато представителите на традиционните психологически и психиатрични професии са по-несигурни по този въпрос. Повечето анкетирани са се съгласили със схващането, че компулсивният хазарт не е просто навик, макар че като група, психолозите са били колебливи.

Терапевтите като цяло смятат, че компулсивният хазарт замъглява добрата преценка и са съгласни със схващането, че хазартът е зависимост, която поражда някакъв вид „надрусване“. По подобен начин те са единодушни, че зависимостта се развива поради дефекти на характера, но мненията им по въпроса дали компулсивният хазарт е свързан с личностно разстройство рязко и равномерно се различават. Д-р Табер отбелязва, че членовете на групите за взаимопомощ като Анонимни комарджии имат много различна представа за характер спрямо представата на специалистите по психично здраве. Повечето от анкетираните са съгласни, че по време на периодите на залагане се случват промени в настроенията. Всички групи отхвърлят идеята, че самонаказанието служи за мотив на встрастения комарджия. Всички групи се съгласяват, че емоционалната незрялост е характерна за патологичния комарджия. С няколко разлики, всяка от четирите групи изглежда като да има усещане, че встрастените комарджии проявяват склонност в някакъв момент от живота си към трайни отношения със своите семейства, работата или общността. Двете групи, които са били най-добре запознати с компулсивния хазарт – встрастените комарджии и терапевтите, са се съгласили, че кръстосаните зависимости са вероятни при патологични комарджии, докато психолозите и психиатрите са изглеждали несигурни. Табер добавя, че според неговия собствен опит почти всички встрастени комарджии имат допълнителни сериозни или незначителни зависимости. Преследването на пари е отхвърлено като мотив за игра на хазарт от всички групи.

Проучването на Табер включва също и серия от въпроси, свързани с техниките на лечение. Като цяло всички са съгласни, че компулсивният хазарт може да бъде лекуван успешно. Макар че психиатрите и психолозите не са толкова убедени, колкото другите групи, всички групи са склонни да препоръчат използването на груповата терапия. Мнозинството от всички четири групи, с изключение на някои психиатри, изразили несигурност, са акцентирали върху важността на развитието на самодисциплината и самоконтрола при лечението. Вникването в причините за игра на хазарт като цел на терапията е широко отхвърлено от възстановяващите се комарджии и терапевтите. Психиатрите са подкрепили тази цел, докато психолозите са били разделени по равно при отговора на този въпрос. Цел, подкрепена от всички, е била встрастените комарджии да се научат да се противопоставят на порива за игра на хазарт.

Когато са били запитани дали смятат, че встрастените комарджии имат склонност за развиване на заболявания, свързани със стреса, възстановяващите се комарджии и терапевтите са отговорили утвърдително, докато психолозите и психиатрите по-скоро не са имали мнение. Табер добавя, че изследванията върху честотата на заболяванията, свързани със стреса при встрастените комарджии, са крайно необходими. Проучването открива още, че възстановяващите се комарджии имат склонност да не се доверяват нито на хоспитализация, нито на професионална помощ като средства за възстановяване. Половината от възстановяващите се комарджии са се съгласили, че членството в Анонимни комарджии е достатъчно, докато останалите три анкетирани групи не са били съгласни с това твърдение.

Възстановяващите се комарджии са били сами в убеждението, че те могат да получат разбиране само от други встрастени комарджии. Табер добавя, че това убеждение е един от най-вредните митове на всяка група за взаимопомощ и не служи за нищо полезно, освен да поддържа и без това лабилното его. Всички анкетирани групи обаче като че ли твърдо вярват в полезността на групите за взаимопомощ. Простите техники за самоконтрол са били единодушно отхвърлени като неприложими по отношение на проблема с компулсивния хазарт. Въпреки известната несигурност сред психолозите и психиатрите, всички са изразили очакване встрастените комарджии да поемат отговорност за себе си. Само психолозите са били склонни да изпробват техники за промяна на поведението като електрошокова терапия, обучение в себеотстояване и сенсибилизация (скрито повишаване на чувствителността –

техника, в която субектът се учи да мрази мисълта за залагане). Тук д-р Табер добавя своето собствено мнение, че според неговия опит в повечето случаи на встрастени комарджии техниките за промяна на поведението имат малка полза. Всички групи като цяло се съгласяват, че ако професионалисти ще лекуват встрастени комарджии, те трябва да преминат специализирано обучение относно проблемите на компулсивния хазарт.

Проучването също така включва и редица въпроси относно целите на лечението на разстройството компулсивен хазарт. Табер открива интересно разделение на мненията по въпроса за заместването на хазарта с тежка работа. Възстановяващите се комарджии и терапевтите са подкрепили идеята за работата като алтернатива на хазарта, докато тези, заети в сферата на традиционното психично здраве, не са подкрепили такова заместване. Табер сочи, че личните му пристрастия са против тази алтернатива и са насочени към култивиране на спокойствие и умения за релаксация с цел насърчаване на по-уравновесен начин на живот. Той обаче отбелязва, че тази алтернатива е силно подкрепена от същите групи, които са подкрепили заместването на хазарта с работа.

Всички анкетирани групи в проучването на Табер са подкрепили пълното въздържание от игра на хазарт като цел на лечението, макар че психолозите са не били съвсем сигурни в това. Всички са се съгласили, с известно колебание от страна на психолозите, че посещаването на сбирки на Анонимни комарджии трябва да се насърчава като ангажимент за цял живот.

Д-р Табер предлага мнението, че социалната политика спрямо комарджиите и играта на хазарт сериозно влияе както на броя на встрастените комарджии, така и на ефективността на терапевтичните усилия. Той добавя: „Никой въпрос не е толкова противоречив, колкото въпроса за социалната политика“.

Въстановяващите се комарджии са били единствените, които са се обявили в полза на оправданието „невинен поради невменяемост“, що се отнася до престъпленията, свързани с хазарт. Всички групи са изразили становище, че неправомерно взетите пари трябва да бъдат възстановени. Табер изразява надежда, че в крайна сметка съдебната система ще започне да вижда възстановяването като предпочитана алтернатива на лишаването от свобода.

Д-р Табер открива, че всички групи са „шокиращо лишени“ от мнение къде трябва да отиват печалбите от легалния хазарт. Освен това проучването установява, че и трите групи терапевти смятат, че легализираният хазарт е безвреден за огромното мнозинство от населението, докато малко мнозинство от възстановяващите се комарджии не са съгласни с това твърдение. Табер предупреждава, че „широката общественост ще плати цена за легалния хазарт отвъд собствените си залози“. Проучването констатира още, че възстановяващите се комарджии, терапевтите и някои от психолозите са защитили идеята за регулации в хазартната индустрия с цел минимизиране на шансовете за пристрастяване, докато психиатрите не са били съгласни. Всички групи са единодушни, че тежкото положение на встрастения комарджия не бива да се пренебрегва.

Проучването също сочи, че психиатрите подкрепят легалния хазарт, докато встрастените комарджии, с леко мнозинство, биха забранили хазарта. Анкетираните единодушно са отхвърлили идеята за лицензиране на комарджиите с цел „само отговорните“ да залагат. Всички, с изключение на възстановяващите се комарджии, са подкрепили идеята да се позволява на тийнейджъри да играят за пари. Нито една от професионалните групи не е искала да заеме публична позиция по отношение на легалния хазарт. Независимо от това, проучването на Табер установява значителни разногласия по въпроса дали разпространението на легалния хазарт е от естество да създаде нови встрастени комарджии. Само групата на психиатрите са подкрепили идеята държавата да събира пари от хазарт, но всички групи приемат идеята за ролята на правителството в регулирането на хазартната индустрия. По отношение на въпроса дали разпространението на легалния хазарт ще създаде нови проблеми, психолозите и психиатрите не смятат, че процъфтяването на легалния хазарт ще създаде нови проблеми, докато терапевтите са изразили тревога от тази перспектива. Не е изненадващо, че д-р Табер е на мнението на последната група.

Табер заключава, че по повечето въпроси традиционните професии в психологията и психиатрията изглежда подкрепят лечението на компулсивния хазарт и че има някои теоретични или технически различия между професионалистите, когато се отнася до компулсивния хазарт. Той смята, че членовете на Анонимни комарджии като цяло нямат доверие в професионалистите, но и също така е на мнение, че между тях съществува взаимно уважение и потенциално желание за съвместна работа. Въпреки това Табер изказва безпокойството си от факта, че никоя от групите не изглежда да желае да заеме позиция по отношение на социалната политика, добавяйки, че хазартната политика, също като лечението на компулсивния хазарт, е прекалено значима, за да бъде оставена на политиците.

Д-р Табер казва, че като цяло професиите в областта на психичното здраве не са достатъчно напреднали, за да отправят предизвикателство по отношение на компулсивния хазарт и на зависимостите като цяло. Той наблюдава факта, че по-специално психолозите са проявили колебание в заемането на твърди позиции по много от въпросите, поставени в проучването. Д-р Табер вярва, че психологията може да се счита за надеждна единствено ако психолозите, включително и той самият, „определят професията си като професия на служене и овладеят етиката на служенето“.

Пълно копие на въпросника на д-р Табер се съдържа в Приложение 111 в края на тази книга.

Проучване на д-р Джули Моравек върху личността на встрастения комарджия

Обширното проучване, извършено в Болницата за ветерани в Маями, дава някои интересни впечатления за личността на встрастения комарджия. Според тестовете, проведени от д-р Моравек, патологичните комарджии са склонни да прекарват повече време в мисли за миналото и бъдещето, отколкото за настоящето. Резултатите показват, че настоящето на встрастения комарджия е обременено от вина, съжаление и гняв към миналото, както и със свръхидеалистични цели за бъдещето.

Проучването разкрива, че встрастените комарджии проявяват склонност към зависимост от околните, търсейки подкрепата и приемането им. Угаждането на другите е често срещана форма на манипулация и очакването на постоянно приемане се превръща в основен метод, чрез който встрастените комарджии създават връзки.

Според проучването от Маями, встрастените комарджии са склонни към:

1) неспособност да приемат слабостите си;

2) възприемане на човешката природа в основата ѝ като зла;

3) възприемане на противоположните страни в живота като враждебни;

4) отричане на чувствата на гняв или агресия;

5) изпитване на трудности при установяване и поддържане на топли лични отношения.

Резултатите от проучването също установяват, че патологичният комарджия е склонен да бъде самотник, който не търси съвети от околните и има силна нужда от постижения. Като цяло той не желае да следва правила, да хвали другите, да приема лидерството им и да се съобразява. Проучването на Моравек констатира също, че повечето встрастени комарджии са неподредени и неорганизирани, когато става въпрос за работа и детайли, и че те не правят планове, преди да започнат изпълнението на трудни задачи.

Не е изненадващо, че тези тестове също разкриват, че повечето встрастени комарджии проявяват склонност към независимост и свобода, желание да правят каквото си искат, да изказват мнението си така, както преценят и да взимат самостоятелни решения. Встрастените комарджии обикновено избягват отговорности и задължения; държат се своеволно, без да се съобразяват с мнението на околните; критикуват тези, които заемат властови позиции.

Резултатите от проучванията, проведени в Болницата за ветерани в Маями, показват, че встрастените комарджии често спорят, за да защитят собствената си гледна точка. Склонни са да бъдат лидери в групи, към които принадлежат, да убеждават другите да изпълняват нарежданията им и да им казват как да си вършат работата.

Много поразителна констатация от проучването на Моравек е, че типичните встрастени комарджии имат високо ниво на интелигентност, особено в сравнение с образователните нива, които са постигнали; малцина са продължили да учат след завършване на средно образование.

Извод от проучването от Маями е, че встрастените комарджии, въпреки парадоксалното си агресивно поведение, имат склонност към силни страхове и тревожност да не би да не бъдат приети и обичани. Тези страхове постепенно се трансформират в обсесивна, неутолима нужда от привързаност и сигурност, че са обичани. Смята се, че подобни мании са в основата на трудно приспособимото компулсивно хазартно поведение.

Изследването, проведено в Центъра за лечение на компулсивен хазарт в Маями, е било насочено към откриване на комбинация от патологични променливи в личността, които могат да покажат наличие или потенциал за компулсивно хазартно разстройство. Оперативната теория зад това проучване е, че по-доброто разбиране на поведението на встрастените комарджии може да доведе до по-добро координиране както на превенцията, така и на лечението на разстройството.

Други проучвания, проведени от д-р Майкъл Фериоло и д-р Антъни Р. Циминеро, анализират връзката между компулсивния хазарт и поведението на зависимост. В Болницата в Маями патологичните комарджии се лекуват в едно и също отделение със злоупотребяващите с наркотици и алкохол, отчасти защото встрастените комарджии и тези, които страдат от наркомания и алкохолизъм, са поразени от едни и същи „основни проблеми“ като: потайност, недоверие в хората, депресия, ниска самооценка, неспособност да отстояват себе си, трудно справяне със стреса, неумение да идентифицират чувствата си и ефективно да боравят с тях, брачни и финансови проблеми, както и проблеми със закона. Най-важното е, че всички зависими личности прибягват до зависимото поведение като краткотрайно болкоуспокояващо средство за справяне с тези основни проблеми по същия начин, по който встрастените комарджии прибягват до играта на хазарт.

Изследване на д-р Дюранд Ф. Джейкъбс върху характерните черти, водещи до компулсивен хазарт

Д-р Дюранд Ф. Джейкъбс, ръководител на Психологическата служба на Мемориалната болница за ветерани „Джери Л. Петис“ в Лома Линда, Калифорния, в продължение на много години провежда изследвания върху встрастени комарджии. Основна цел на тези изследвания е да се развие теоретичен модел на зависимата личност и на леченията на разстройствата, свързани със зависимости.

Д-р Джейкъбс дефинира зависимостта като „зависимо състояние, придобито във времето в опит да се овладее хронично състояние на стрес“ (Джейкъбс, 1982). Джейкъбс предлага две групи фактори, една физиологична и една психологическа, които повишават вероятността човек да придобие зависим модел на поведение.

Групата от физиологични фактори е описана от д-р Джейкъбс като: „Доживотно латентно състояние на свръх или недостатъчна мобилизация“. Джейкъбс вярва, че значителна част от зависимите, включително встрастените комарджии, са или хронични хипотоници или хронични хипертоници. Хипотониците намират живота за скучен и празен. За тях вълнението от играта на хазарт заменя депресията и отегчението им с веселие и усещане, че са „истински живи“. Обратно, д-р Джейкъбс също вярва, че значителна част от зависимите и потенциалните зависими са физиологично хипертонични и че са превъзбудени и неспокойни през повечето време. Тези хора облекчават тревожността си чрез употреба на алкохол, наркотици и други преживявания, които произвеждат това, което д-р Джейкъбс нарича „меко дъно“.

Втората група фактори, които предразполагат индивидите към зависими поведенчески модели, са психологически по своята природа. Според Джейкъбс определен психологически профил може да бъде общ за всички видове зависимости. Хората, които са склонни да се превърнат в зависими, са тези, които „от ранно детство възприемат себе си като по-нисши, нежелани и отхвърлени от родители и други значими хора“. Това психологическо мъчение, което характеризира живота им, не само че се облекчава от пристрастяващи субстанции и преживявания, но и се замества от фантазии за власт и уважение. Поради това моделите на зависимо поведение се запазват. Дали пристрастяващата субстанция или преживяване създава физиологичен „връх“ или „меко дъно“, в крайна сметка резултатът е един и същ: тези, които се поддават, стават по-малко критични към себе си и попадат в илюзорни светове. Следователно подобни преживявания се характеризират със загуба на връзка с реалността. В крайни случаи зависимите личности „преминават“ в двойствен, алтернативен начин на живот и приемат изменени самоличности. Д-р Джейкъбс обръща внимание, че това желание за промяна на самоличността разграничава истинския зависим от обикновения злоупотребяващ. Злоупотребяващите търсят начин единствено да намалят стреса, но запазват своята идентичност и продължават изпълнението на социалната си роля.

През 1982 година д-р Джейкъбс се заема да тества своя модел на зависимата личност, като провежда проучване сред членове на Анонимни комарджии. Осемдесет и трима членове попълват анкетата за периода от 1981 до 1982, а д-р Джейкъбс предупреждава, че констатациите са предварителни и не са непременно представителни за всички встрастени комарджии или дори за членовете на Анонимни комарджии. Д-р Джейкъбс открива, че участниците в представителната група имат силна склонност да се справят със стреса и чувството на неудовлетвореност от детството „чрез комбинация от отрицание и фантазии за сбъднати желания“. Тази тенденция при възрастните се проявява като натрапливо връщане към играта на хазарт с цел получаване на преживявания, които предоставят възможност за бягство и удовлетворение, подобни на тези от детството.

Фантазиите в детството, свързани с приемане на друга самоличност, се считат за продукт на здравословното въображение. При възрастните обаче, ако такава тенденция се проявява редовно, се смята за патологична. Проучването на д-р Джейкъбс изследва склонността на встрастените комарджии към дисоциация (да се отделят от себе си, да живеят друг живот), докато играят хазарт. Той открива, че почти всички анкетирани са преживели дисоциативно състояние в някаква степен, като четири от десет са чувствали, че приемат друга самоличност през цялото време, докато залагат. Повечето от членовете на Анонимни комарджии докладват, че в някакъв момент от хазартната си кариера са се чувствали като в транс, докато залагат; над една трета докладват, че са се чувствали по този начин често.

Проучването на Джейкъбс дълбае дори още по-дълбоко в природата на дисоциативното състояние, преживявано от встрастените комарджии, докато са в „действие“. Над две трети от анкетираните докладват, че в някакъв момент, докато залагат, все едно са били извън себе си, наблюдавайки се как играят. Почти четвърт от тях докладват, че са се чувствали често по този начин. А над половината от анкетираните говорят, че докато залагат, са имали „бели петна“.

Дисоциативните състояния като описаните по-горе са забелязани и при психологически изследвания на алкохолици и наркомани. Това проучване според д-р Джейкъбс е първото, което систематично потвърждава тези преживявания при встрастени комарджии. Интересен е въпросът, който се повдига от това откритие. Дисоциативните състояния, преживявани от зависимите към наркотици или алкохол, може да се дължат на наличието на токсините в приеманите субстанции. Въпреки това високата честота на дисоциация сред встрастените комарджии опровергава такова обяснение, тъй като по-малко от половината от всички комарджии съобщават за употреба на наркотици или алкохол по време на игра на хазарт. Следва да се отбележи, че проучването на Джейкъбс не изследва въпроса дали са били употребявани наркотици и алкохол по време на фактическата игра на хазарт. Според мнението на психолозите обаче високата честота на дисоциативно поведение сред встрастените комарджии не може да бъде обяснена просто с употребата на наркотици или алкохол.

Една малка част от анкетираните встрастени комарджии вярват, че са страдали от хронично хипотонично състояние. Д-р Джейкъбс предполага, че в много случаи тези хора са осъзнали дълбоката си нужда от физическо вълнение едва когато са започнали да залагат. Той пита: „Възможно ли е те да не са осъзнавали колко са опустошени, докато не са изпитали резкия контраст, който играта на хазарт създава в тяхното обичайно емоционално състояние?“. В подкрепа на неофициалната хипотеза на д-р Джейкъбс са най-често сочените от встрастените комарджии причини за игра на хазарт: бягство от чувството за нещастие, отегчение и стрес и намиране на възбуда. Точно това са мотивациите, които вдъхновяват онези, които страдат от хронично хипотонично състояние на притъпеност, т.е. онези, чийто живот е скучен и празен.

Повечето от анкетираните членове на Анонимни комарджии в проучването на д-р Джейкъбс са знаели от години, че играта им на хазарт е извън контрол.Въпреки това осъзнаване съпротивата им срещу спирането на играта на хазарт всъщност се е увеличавала с течение на времето и е била най-силна точно преди да се откажат. Да живеят далече от хазарта им се е струвало равносилно на „пропадане обратно в бездната на тяхната физическа, социална и психологическа реалност“.

Една от най-насърчителните констатации от проучването на Джейкъбс е „фактическото изчезване на оплакванията им, свързани с преживяване на хронични хипотонични състояния веднага щом са придобили способността да се въздържат от хазарт“. Според Джейкъбс членовете на Анонимни комарджии са открили здравословни стимули и алтернативи на хазарта, с които са изпълнили живота си.

Проучването сред анкетираните членове на Анонимни комарджии установява, че семейният живот е най-големият източник на удовлетворение. Съответно според представителната група именно заплахите за семейната стабилност са най-важните напомняния, че играта на хазарт е извън контрол. Анонимни комарджии се посочва като най-полезният стимул за въздържанието на встрастените комарджии, а веднага след това – семейството и приятелите. Д-р Джейкъбс констатира, че вредата от напрежението в брачните и роднинските връзки не бива да се пренебрегва, и идва до заключението, че програмите за лечение на встрастените комарджии трябва да помагат на възстановяващите се комарджии да възобновят връзките си със семейството и приятелите.

Целта на изследването на д-р Джейкъбс е да разпознава тийнейджърите и младите хора, които има вероятност да развият зависимости като алкохолизъм или компулсивна игра на хазарт, за да се осигури навременна ефективна намеса още преди да се задействат саморазрушителните модели на поведение. Следователно изследването на факторите, предразполагащи към компулсивен хазарт, има двойна цел: подпомагане на възстановяването на тези, които понастоящем страдат от разстройството, и намаляване на „вероятността следващите поколения да претърпяват същите трагични, скъпо струващи и често губещи битки срещу опустошенията на компулсивния хазарт и другите зависимости“.

Членовете на Анонимни комарджии разказват своите комарджийски преживявания, за да просветят останалите и за да поддържат собствената си решителност за въздържание. Простичкото действие на споделяне, посочено от Братството като служене на възстановяването, само по себе си представлява мощен възстановителен процес в съответствие с честността и дълбочината, с които тези истории са разказани. Много от спомените, които следват, могат да бъдат изумителни, дори шокиращи за тези, които не са запознати с Братството. И за разказвачите не винаги е лесно – откровеността за тях е болезнена, но и лечебна.

Разказите в този раздел варират от злодеяния в детството до сериозни престъпления, включително насилие и опити за самоубийство. На практика, във всички истории встрастеният комарджия е нанесъл вреди на други: малтретирани съпрузи и пренебрегвани или изоставени деца. Много компулсивни комарджии описват как тежкото положение и страданието се влошават отвъд прага им на издръжливост до момента, в който се изправят пред избора или Анонимни комарджии, или смърт.

Това са историите на членове на Анонимни комарджии и затова почти всички имат щастлив край. Много от тях са оцелели и са изградили нормален и продуктивен живот. Но историите на милионите встрастени комарджии, които все още страдат, макар и повечето да не са записани, са истории на немислимо падение. И все пак, независимо от дълбочината на дъното си, всеки встрастен комарджия може да се включи в Анонимни комарджии, да започне да се възстановява и да поеме по пътя нагоре към нов, здравословен начин на живот.

Нито една история тук не е пълна. Разказват се неприятни преживявания, но те са само кратък обзор на болката и унижението, причинени от встрастените комарджии както на семействата им, така и на самите тях.

В тази глава ние включихме и истории на близки на встрастените комарджии, за да добием представа и за тяхното страдание.